Борбата между силоваците и кюрдското опълчение в Турция се ожесточава, пише вестник Politico, цитиран от РИА Новости.
Местните жители, които са напуснали Диарбекир, официално считащ се за столица на турски Кюрдистан, не могат да познаят улиците на града, в който някога са живели — тесните улички са затрупани от отломки, от изгорените жилищни сгради се издига дим към небесата. На практика градът вече четири месеца се намира под блокадата на военните, тук се състояха най-ожесточените сблъсъци между силите на държавната сигурност и бойците от забранената в Турция Работническа пария на Кюрдистан.
„Всичко това напомня за Сирия. Събрахме някои вещи за децата и избягахме. Там вече нищо не остана“, разказва пред изданието жителка на Диарбекир, принудена да напусне града в разгара на въоръжените сблъсъци.
Европа на практика не обръща внимание на тези изблици на насилие, отбелязва Politico. На Брюксел му стигат грижите за конфликтите в Сирия и Ирак и бягащите от там хора, но тихата гражданска война превръща отделни части на Турция в места, приличащи на сирийските райони. А Анкара си има проблеми не само със сирийските, но и със своите, турските бежанци — според оценки на представителите на ЕС в Турция, над 400 хиляди души са избягали от родните си градове си през август.
През юли опитите да се постигне прекратяване на огъня между страните се провалиха, и насилието на принципа „око за око“ прерасна в пълноценна гражданска война. Според доклада от Международната кризисна група, от август в Югоизточна Турция са били убити най-малко 250 граждани. Освен Диарбекир, пострадал е и град Джизре — според оценки на местни жители, града са напуснали от 100 до 120 хиляди души.
„Половината град вече не става за живеене, другата половина също е разрушена“, цитира изданието думите на Раджи Билиджи, оглавяващ Human Rights Assosiation в Диарбакир. Градът е въздействал върху активиста обезкуражаващо — той е разрушен по същия начин, както и сирийският Кобани, унищожен от ИД през лятото на 2014 година.
Европа, разбира се, мълчи, тя говори само за бежанците, добавя Билиджи. По време на посещението си в Берлин той се опитал да разкаже на немските парламентаристи за ситуацията в Югоизточна Турция, но политиците се интересували само от един въпрос: „Какво се случва там със сирийските бежанци?“
Eвросъюзът не критикува Анкара за бойните действия срещу Работническата партия на Кюрдистан, която Брюксел също счита за терористична организация, независимо от това, че европейските държави подкрепят бойното крило на кюрдската партия — Отрядите за народна самоотбрана, сражаващи се на предната фронтова линия срещу ИД, отбелязва изданието.
„Каква помощ може тази държава да окаже на бежанците, ако тя убива своите граждани и създава бежанци вътре в собствената си страна? Нима ЕС не разбира, че, ако кюрдският конфликт се превърне във война, турците и кюрдите също могат да тръгнат да бягат в Европа“, недоумява друг събеседник на Politico, Сибел Йигиталп от кюрдската Демократична партия на народите в турския парламент.
Много хора вече се опитаха да избягат, добавя изданието. Само през изминалия месец бреговата охрана на Турция е открила 12 турски кюрди в група от афганистанци и сирийци, опитващи се да избягат в Гърция. Според информация от турски медии, те са разказали на властите, че бягат от терора на югоизток.
Бойните действия срещу кюрдите в Турция се ожесточават, броят на хората, които бягат от терора нараства, обобщава вестникът. Когато в началото на март правителството на Турция обяви началото на блокадата на Ширнак, града напуснаха близо 50 хиляди от общо 63-те хиляди жители.