В петък Европейският съюз (ЕС) загуби ключово свое достижение. Сделката с Турция е най-безчестното нещо, на което сме ставали свидетели в съвременната европейска политика, пише Волфганг Мюнхау в коментар за Financial Times.
В деня, когато лидерите от ЕС подписаха сделката, турският президент Реджеп Тайип Ердоган разкри истинските си виждания: „Демокрация, свобода, върховенство на закона? За нас тези думи вече нямат никаква стойност“.
В този момент Европейският съвет трябваше да сложи край на разговора с турския премиер Ахмет Давутоглу и да го прати у дома. Вместо това лидерите сключиха сделка с него, предоставяйки пари и много други придобивки в замяна на помощ в бежанската криза. И това със страна, чието ръководство току-що бе отписало демокрацията. В този ден ЕС не само продаде душата си, а договори и лоша сделка, коментира Мюнхау.
Не мога да преценя дали споразумението отговаря на Женевската конвенция или други елементи от международното право. Приемам, че Европейският съвет може да гарантира, че то би издържало в съда. Дори да е законно обаче, имам съмнение, че е осъществимо.
Интересно дали ЕС ще се откаже от обещанията си към Турция, ако Анкара не изпълни своите, пита авторът на статията.
Дори да бъде изцяло изпълнена, сделката не облекчава особено положението. Очакваният брой бежанци, опитващи да се доберат до ЕС, многократно надхвърля договорените с Турция 72 хил. души.
Затварянето на балканския маршрут даде кратък отдих на северноевропейците, но има множество алтернативни пътища, които бежанците може да използват. Затварянето на граници не намалява потока от бежанци, а просто го отклонява. Това е класически пример за прехвърляне на даден проблем другиму, подчертава авторът.
Едностранните решения за затваряне на граници в крайна сметка ще доведат до това Шенгенската зона да се превърне в малък клуб от северноевропейски страни – вероятно модел за бъдеща еврозона – и това ще е първата стъпка от раздробяването на ЕС.
Сделката с Турция ще даде отражение и върху дебатите за референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Дали лагерът, подкрепящ т. нар. Brexit, няма да възрази срещу безвизовото пътуване на 75 млн. турци?
Всеки човек, загрижен за демокрацията и човешките права, ще съжалява за сделката. Същото би изпитвал всеки, който се опасява от германско господство в ЕС, откакто сделката бе инициирана от Ангела Меркел.
Германският канцлер се нуждаеше неистово от нея, за да се измъкне от затруднението, в която сама се постави. Именно нейното едностранно решение да отвори границите на Германия превърна бежанската криза от лесно решима в неуправляема, подчертава статията.
Когато ЕС губи моралните си достойнства, не трябва да се изненадваме, че хората започват да се питат какъв е смисълът от съюза и необходим ли е той, допълва авторът.
Източник: БТА