Мария Захарова, директор на департамента по информация и печат в руското Министерство на външните работи за агресивните клишета, които западните медии налагат по адрес на Русия
Съгласна ли сте с твърдението, че Русия е в състояние на информационна война?
Струва ми се, че по-правилно е да говорим за информационна агресия. Война има тогава, когато се сражават две държави. Ние нито се сражаваме, нито сме започнали този конфликт. Само опровергаваме насочените срещу нас обвинения. На това отделяме доста внимание и време, защото всеки ден се сблъскваме с нови неща.
С други думи, Русия не напада, а само се защитава?
Аз отговарям за информацията във Външно министерство. Мога да ви уверя, че всяка информация, която публикуваме внимателно се проверява и се основава на факти. Или даваме цитат, или посочваме източника на информация. Никога не сме отправяли каквито и да било обвинения, без да имаме доказателства. Например, когато казахме, че турските власти купуват нефт от ИДИЛ, моментално приложихме получената от Министерството на отбраната информация. Изявления от типа „знаем нещо, но няма да ви го кажем“, не са наш патент. А пък нашите западни партньори прилагат този принцип буквално всеки ден. Вече свикнахме с голословните обвинения, от сорта на тези, че в Сирия Русия бомбардира не позиции на терористите, а граждански обекти и инфраструктура. И всички тези обвинения се отправят без никакви доказателства. Един единствен път на многочислените ни молби за някаква фактология те отговориха с една снимка. Но когато помолихме да ни дадат снимката да я проучим, ни отвърнаха, че можем да я гледаме само от техните ръце.
Току-що използвахте термина „западни партньори“. Можете ли да кажете кой именно особено остро атакува Русия в информационното пространство?
Това изобщо не е тайна. Съвсем открито заявяваме, че цялата антируска кампания се дирижира от Вашингтон. Там всеки ден се дават брифинги, на които на журналистите постоянно се повтаря: Русия атакува граждански обекти в Сирия. И искат, не искат, репортерите тиражират тази информация.
А „приятелите“ на Русия в Близкия Изток участват ли в тази кампания?
Кого имате предвид?
Турция, Саудитска Арабия…
Разбира се. Те вършат най-мръсната работа, използвайки откровени фалшификати. Например обвинението към Русия, че е бомбардирала две болници в Сирия. Това тръгна именно от турски първоизточник.
Вас също ви критикуват. Например за това, че използвате тролове. По този начин, казват критиците ви, няма как да убедите опонента в правотата си. Просто ще се харесате на и без това вярната си аудитория.
Става дума за оправдана практика. Има информация, която трябва да бъде сериозно коментирана. Но има и ситуации, при които по друг начин, освен с тролене, не можеш да отговориш.
Бихте ли обяснили по-конкретно какво имате предвид?
Например съобщенията от Великобритания по делото „Литвиненко“ също са част от информационната война, но ние се отнасяме сериозно към тях. Отговаряме аргументирано, с доказателста. Но когато британски колеги, заемащи високи позиции, твърдят, че Путин може да спре войната в Сирия само с едно телефонно позвъняване, как да отговориш на това? Да пуснеш официално опровержение? Пълна глупост би било. Това не са просто лъжливи твърдения. Това е нещо толкова долнопробно, че не би трябвало да излиза от устата на сериозни хора. Е, след като са паднали дотам, ще си получат и съответната реакция.
А защо изобщо се случва това?
До голяма степен е свързано с начина, по който аудиторията възприема информацията. Големите, дълбоките текстове, без значение на каква тема са посветени, не са актуални. Много по-популярни са туит съобщенията от 140 знака. Средностатистическият информационен потребител няма време да се потапя дълбоко в някой въпрос, защото е зает с други неща – учене, бизнес, изкуство. За неспециалиста е сложно да си спомни, че сирийската криза започна от подкрепата, която западните страни оказаха на Арабската пролет. А когато конфликтът премина в по-сериозната фаза, започнаха да предоставят оръжие на опозицята, така се роди тероризмът и така нататък. Обикновеният човек не помни това. За него е по-лесно да повярва, че сирийската криза може да бъде прекратена с едно позвъняване от Москва, защото това е проста и лесна за възприемане фраза.
Пък и тези фрази съответстват на клишетата, останали още от Студената война?
Прав сте. Тези клишета съществуват до ден днешен. Аз работих няколко години в Ню Йорк, още когато отношенията между САЩ и Русия бяха нормални. Още тогава си измислих следната формулровка – policy of zero good news from Russia (политика на отсъствието на добри новини за Русия). Включваш телевизора и нищо позитивно за Русия не научаваш: нито, че се строи, нито за важните изложби, нито за филмите, научните открития и така нататък. Вместо това има съобщения, че в Русия нещо се е взривило, има някакви страховити престъпления или се разгаря корупционен скандал. Даже терористичните действия биват представяни като резултат от неправилните действия на властите. Вижте, терористичните атаки, извършени на територията на САЩ, Франция, Великобритания, предизвикват огромно съчувствие към тези държави и към гражданите им. А новините за терористични актове срещу наши граждани се представят така, че да не предизвикват съчувствие към жертвите. А вината за трагедията се стоварва върху руската държава. За първи път се сблъсках с това, когато четях статии в основните американски вестници, посветени на поредната годишнина от трагедията в Беслан. Именно тогава ми паднаха розовите очила. Окончателно разбрах, че ставащото в Русия не се отразява обективно. Беслан е една от най-ужасните трагедии в най-новата история, съпоставима само с това, което са вършили нацистите. Но дори и тази ужасяваща трагедия беше представена като пряк резултат от неправилната политика на руските власти. Само че при други терористични актове виждаме, че американските средства за масова информация могат да проявяват състрадание и да карат хората да съпреживяват. Могат да разказват затрогващи истории за загиналите обикновени хора. Защо тогава всичко, свързано с нашата страна, се представя в такъв изопачен вид?
А според Вас кой от участниците в преговорите за Сирия действа най-конструктивно?
Чудесен въпрос към представител на Русия /смее се/! Няма как да не кажа, че ние правим всичко възможно, за да бъдем максимално конструктивни.
Това е ясно. А от тези, с които се налага да преговаряте?
Напоследък нашите американски колеги правят всичко възможно, за да се движим напред. Като цяло позицията на САЩ стана много по-конструктивна, отколкото преди. Мантрата „най-напред Асад да си отиде, а останалото ще го обсъждаме после“, остана в миналото.
Източник: Lenta.ru
Превод: a-specto.bg