Русия приведе в действие решението си от миналата есен за забрана на засаждане на генетично модифицирани култури на своите селскостопански площи. Последното решение, което влезе в сила от 15 февруари 2016 г., не е никак удовлетворително за Монсанто и американския зърнен картел.
На 15 февруари влезе в сила национална забрана за внос на соя и царевица от САЩ. Федералната служба по хранителен и фитосанитарен надзор (Россельхознадзор) обяви, че причината за наложената забрана е наличието на ГМО и микробно замърсяване, както и липсата на ефективен контрол в САЩ върху соевите и царевични култури, които подлежат на износ. Руският регулатор по безопасност на храните уточнява, че царевицата внесена от САЩ често е заразена с диплодиоза (сухо гниене). Потенциалните щети от вноса и разпространението на ГМО култури, поставени под карантина се оценява на около 126-189 милиона долара годишно.
Удар право в сърцето на ГМО картела
Решението на Русия е огромен удар за агробизнеса на САЩ. В продължение на десетилетия, американските зърнени картели – ADM, Cargill, Bunge буквално владееха световната търговия с царевица и соя. Това е най-широко използваният фураж за говеда, прасета и пилета, заради високото си съдържане на протеини.
Днес генетичното замърсяване на селското стопанство в различни държави, дори и в тези, в които има забрана за засаждане на ГМО култури, обикновено влиза през задната врата, а именно чрез свободния внос на генетично модифицирана царевица и соя. До мен стигна информация от високопоставени лица, че европейската селскостопанска политика се диктува в много по-голяма степен от американското лоби на Монсанто, Дюпон, Синджента, Каргил и други, отколкото от европейските фермерски организации. По подобен начин стоят нещата и в Китай. Въпреки, че доскоро китайското правителство забраняваше засаждането и лицензирането на генетично модифицирани култури в рамките на националното селско стопанство, страната е залята с ГМО. Това се случва през една законова врата, която позволява неограничения внос на генно модифицирана соя. Днес повече от 60% от соята, предназначена за човешка консумация и за фураж на животни в Китай, е ГМО. Доколкото ми е известно, руското решение е първият удар по мощния ГМО картел в агробизнеса. Всичко това дължим на въведените санкции, които разкриха нови възможности.
Независима лаборатория е провела двугодишен експеримент с плъхове, които са били подложени на хранителен режим само с генетично модифицирани соя и царевица. В рамките на шест месеца това оказва болестотворно влияние върху плъховете, предизвиква поява на тумори и ранна смъртност. Направо изтръпвам като си представя каква вреда би причинила храната от McDonalds, ако човек се храни с хамбургери за период от шест месеца. Според вътрешен източник в търговията със зърно, съдържанието на ГМО соя в говеждото месо на McDonalds е до 30%. Днес почти 100% от соята на световния пазар е генетично модифицирана, като основен производител е Монсанто.
С въведената забрана руските власти са на път почти напълно да се отърват от ГМО културите за човешка и животинска консумация. Днес САЩ е най-големият производител на соя, следван от Аржентина и Бразилия. Трите държави произвеждат 85% от световната продукция, огромна част от която е с ГМО замърсяване. След тях наред са Индия и Китай, всяка от които има около 5-процентов дял в световното производство на соя. Китай наскоро направи промени в своята политика спрямо генетично модифицираните култури и както изглежда има намерение да стане водещ производител на ГМО царевица и соя. Особено като имаме предвид, че ChemChina придоби швейцарския пестициден гигант Синджента.
Соята има високо съдържание на протеини и днес се използва в почти всички промишлени хранителни продукти, като започнем от шоколадитe, минем през фуража за пилетата в KFC и стигнем до соевите напитки. Благодарение на силното ГМО лоби през последните две десетилетия почти всички храни съдържат генетично модифицирана соя. Генетично модифицираните организми влизат в хранителната верига и през така наречените „протеинови фуражи“, които са смес от соя и царевица. Соевото брашно е един от често използваните източници на протеини (около 44-48%) в храните на домашните птици и прасетата. Друг източник е царевичният глутен, който е вторичен продукт от преработката на царевица и има около 60% съдържание на протеини. Масово се използва в храните на птиците и млекодайните крави в САЩ, Канада и ЕС.
Независимо от факта, че мнозинството от страните-членки на ЕС, включително Германия, са въвели забрана за засаждане на ГМО култури, Брюксел отваря една вратичка, с която позволява на ADM и Каргил да внасят неограничени количества генетично модифицирани соя и царевица. По този начин ГМО културите навлизат в хранителната верига през храната на животните.
Тъй като близо 93% от американската царевица и 94% от соята са генетично модифицирани, единственият сигурен подход е превантивният – въвеждане на забрана, докато не бъде доказано, че няма наличие на ГМО. Именно това са направили и руските власти – забраната важи до момента, в който регулаторните органи не получат 100-процентови гаранции, че не се съдържат ГМО.
Американският картел, начело с Монсанто и Каргил, си е гарантирал, че Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация, което е писано от бившия вицепрезидент на Каргил, дава приоритет на правото на свободна търговия пред здравето и безопасността на храните. Последният ход на руските власти показва, че Русия, като голяма страна, производителка на храни, днес може да заобиколи САЩ, който е световен лидер в производството на зърно, отчасти благодарение на глупавите американски санкции. Така Русия поставя здравето и безопасността на своите граждани пред корпоративните интереси в агробизнеса. Ето това е здравословно развитие.
Автор: Уилям Енгдал
Превод: Антоанета Киселинчева
Източник: a-specto.bg