Турските власти бяха принудени да формално да подкрепят споразумението на Путин и Обама за примирие между Дамаск и умерената опозиция- щеше да е странно да настояват за продължаване на войната. Но те направиха това с такива уговорки, че не остана никакво съмнение в тяхното недоволство, пише „Взгляд“, цитиран от „Фокус“.
Обвинявайки всички Ердоган поиска да бъдат отчетени интересите на Турция, „като страна най-силно засегната от това, което се случва в Сирия“, призовавайки към на практика изменение на условията на примирие- то да не се разпространява върху кюрдите.
Да бъдат изключени сирийските кюрди от примирието е невъзможно. Те са една от главните сили, противопоставящи се на „халифата“ и подкрепяни както от Русия, така и от САЩ. Ердоган разбира прекрасно това, но продължава да говори за турските желания- това е всичко което му остава, понеже примирието в Сирия означава голямо поражение за Турция.
В сирийската война Турция акцентира върху свалянето на режима на Асад и замяната му с умерени ислямисти. Разрастването на „халифата“ и постепенното радикализиране на „умерената“ сирийска опозиция не разколебаха Ердоган- той беше уверен, че Асад ще си иде. В един момент в Анкара дори решиха, че единна Сирия вече няма да има и започнаха да разглеждат варианти за раздяла на съседната държава, включително присъединяване към Турция на редица райони, населени с туркмени.
Втората задача на Анкара беше недопускането на създаването на силна кюрдска автономия в Северна Сирия и още повече създаването на независима кюрдска държава. Възможността за две кюрдски автономии ( вече много години в Ирак има такава) бе правилно оценена от Анкара като заплаха за турската сигурност.