През последните дни главни герои в новините станаха „летящите пенсионери“ на американската стратегическа авиация – бомбардировачите В-52, съобщи телевизия „Звезда“, цитирана от fbr.bg.
Един от тези самолети с половин век стаж зад гърба си прелетя над Южна Корея. По-късно главнокомандващият на военните сили на САЩ в тихоокеанската зона Хари Харис съобщи, че по този начин е била направена „демонстрация на преданост към Япония и Южна Корея, съюзниците на САЩ .“
Повод за демонстрацията станаха проведените опити с водородна бомба в Северна Корея. Американците смятат, че полетът на самолета трябва да „укроти“ севернокорейците, като им напомни за събитията от войната от 1950 г., когато именно В-52 направиха най-масираните бомбардировки над Пхенян.
При това от информацията, която американското командване сподели пред медиите, не стана ясно били ли са въоръжени самолетите. Отбелязаха само, че на борда на В-52 може да е имало бомби, предназначени да поразяват бункери и подземни обекти, някои от тях и с ядрен боеприпас. Защо обаче е трябвало този огромен въздушен звяр да бъде съпровождан от цели четири изтребителя си остана загадка.
Голям, грозен и дебел
Днес във ВВС на САЩ има малко повече от 60 В-52. През 50-те години са били повече от 700. Седемдесет са изгубени в различни въздушни произшествия, а по-голямата част бяха унищожени като част от договора за съкращаване на въоръженията, други пък бяха изкарани от употреба поради амортизация. Въпреки солидната възраст (последният сериен самолет е построен в Уичита през 1962 г.), В-52 си остават основната машина за далечна авиация с цел бомбардировки. Освен това Пентагонът планира да използва тези самолети до 2040 г., а за модернизацията им ще бъдат изразходвани почти 12 милиарда долара.
Интересното е, че самите американци наричат бомбардировача „Бъф“ (The Buff), което разшифровано значи „голям, грозен и дебел“ (big, fat and ugly). Пилотите се шегуват, че ако обърнат самолета презглава, от него ще се посипят кости от пиле, изядено още във Виетнам. Единственото предимство на В-52, което подчертават военните и политиците, е, че бомбардировачът може да пренася всички видове авиационно оръжие – от най-обикновени оръдия до ядрени бомби.
Освен това самолетът не е предназначен за екипаж, а само за бомби. Именно на такова мнение е Уорън Уорд – полковник от американските ВВС, ветеран от „Пустинна буря“. Веднъж на екипажа му се наложило да лети цели 47 часа без прекъсване. Полковникът с ужас си спомня как през всичкото това време те не са можели дори да станат прави – габаритите на кабината не са го позволявали. Пилотите помнят В-52 с това, че не е имал климатик, нито тоалетна, а катапултиращата му седалка е била комфортна колкото „циментен бордюр“. Бившият пилот майор Конг, който сега има собствен блог, написа, че в този самолет „миризмата на пот се смесваше с вонята на пикня и машинно масло“. Според майора да управляваш „Бъф“ е като да водиш бивол: „Завъртате хомота – нищо не става. Още веднъж завъртате – пак нищо. Чак когато натиснете за трети път се изпълнява първата ви команда“.
Мишена за МиГ
Само трудното управление и липсата на тоалетна да бяха проблемите на В-52! Това е една от най-уязвимите машини в съвременната бойна авиация. Известно е, че по време на операцията „Лайнбекър II“ (бомбардировките над северен Виетнам), в рамките на един месец американците са изгубили 34 бомбардировача В-52. Понякога са били сваляни по 5-6 на ден! Една част от поразените са били удряни от зенитна ПВО, други били сваляни от МиГ-21, управлявани от виетнамските пилоти.
В-52 не се представи особено удачно и по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Бомбардировките не винаги даваха резултати, като понякога бомбите падаха далеч от целите. Самите пилоти също се оплакваха, че механизмът, който задвижва отвора за бомбите, често заяжда. По време на войната САЩ изгубиха два В-52 – един бе свален от наземните сили на Ирак, а един претърпя катастрофа над Индийския океан.
Журналистът от „Вашингтон таймс“ Л. Тод написа в една от статиите си, че полетите над Южна Корея, които имат за цел цел да сплашат враговете на САЩ, са грешка.
„Съединените щати постепенно губят военната си мощ. Враговете ни знаят това. Икономическата ни слабост води и до военен спад. Полетите на В-52 не могат да променят траекторията на външнополитическата безпомощност на кабинета на Обама. Напротив, те поставят в опасност нашите ВВС“, смята журналистът.
Ненадеждните В-52 са участвали в много катастрофи, но може би най-мащабната злополука е от 1966 г. над Испания. По време на зареждане във въздуха един бомбардировач В-52 се сблъсква с танкер и двата самолета избухват в пламъци. Заедно с горящите останки над Андалусия падат и четири термоядрени бомби. Нито една от тях не се взривява, но две се разпадат, като с това замърсяват местността. След инцидента САЩ почистиха замърсените територии, изплатиха компенсации на пострадалите и прекратиха полетите на бомбардировачите си над Европа. Не е случайно, че скорошните полети на В-52 над Южна Корея предизвикаха такава вълна от негативни реакции.