Настъпи Рождество. Във всички православни храмове в неспокойния Донбас горят свещи, по улиците на градовете и малките селища, пред големите църкви и малките параклиси звучат тържествените песнопения на църковните хорове. Отделни фрази от ехото на празничното богослужение сякаш замръзват в ледения въздух и утихват, спускайки се в чисто белия сняг.
В храма в чест на иконата на Божията майка „Умиление“ в центъра на Луганск на Рождество бе многолюдно. Мирисът на елха и тамян лъхва приятно при влизането в храма от мразовитата улица.
Върви празнична служба… И макар в републиката да бе отменен комендантският час, много хора решиха все пак да присъстват на богослужението през деня. В храма няма свободно място, хората стоят буквално рамо до рамо, сякаш всеки момент ще се втурнат в дружен строй към нещото, което толкова дълго са очаквали… В очите на мнозина има сълзи, и очакване на чудо… сякаш именно това мероприятие ще им даде отговора на всички въпроси, светлината на свещите ще им покаже пътя, а куполът на църквата ще ги защити от снарядите.
Един до друг в храма стоят и беловласи старици, молещи се за синовете и внуците си, които са на фронта, и малки деца, гледащи омагьосано всичко наоколо, и опълченци във военни униформи и дори бездомник, който както преди войната, така и сега, стои на служба на централното кръстовище. И макар никой да не знае името му, той добре познава местните жители. Дори и той решил да дойде в храма.
„За какво се молиш?“ – „За какво… да няма война… останалото Бог ще изпрати…надявам се“, отговаря той.
Стоящата до него жена в началото строго, като учителка, го погледна: „не подобава по време на служба да се разговаря за глупости“, но след като чу отговора, одобрително кимна, но за всеки случай заплашително размаха пръст.
Гласовете от празничното песнопение заедно с аромата на елха и тамян, и молитвите на обикновените хора за мир, се издигат към купола на храма, и в тези минути започваш да вярваш, че именно тук и сега ще се случи истинско коледно чудо.
В това време по заснежения път от Луганск към Ровенки бърза военен „Урал“, на този ден дори и той носи чудо и надежда… Бойците от Народната милиция на ЛНР трябва навреме да доставят в катедралния храм в Ровенки подаръци от Ростовската и Новочеркаската епархии за възпитаниците на неделните училища, детските домове и интернатите в Донбас.
Зам.-командира на батальона по работата с личния състав към Народната милиция на ЛНР майор Виктор Журавльов не се притеснява. Той знае, че нито силният студ, нито снежните преспи, нито неочакваната повреда на „Урал“-а, превозващ хуманитарната помощ, няма да му попречат да достави ценния товар. Не за първи път подразделенията на корпуса на Народната милиция доставят подобна помощ.
И наистина, те пристигат навреме. Малкият храм приветства пристигналите гости с ослепителния блясък на позлатените куполи. „Подаръци, получени от Ростовската епархия“, пояснява пред журналистите майорът, а продуктите, сред които брашно, зърнени храни, бисквити и квас, са купени със средства на Народната милиция.
Започва разтоварването на хуманитарната помощ, а майорът продължава да разяснява пред журналистите, какви са подаръците и за кого. „Съвместно с Ростовската епархия ние носим коледни подаръци, както и хранителни продукти за децата от детските домове и социално слабите. След това Ровенската епархия ще разпредели подаръците“, разказа Журавльов.
250 деца в ДНР и също толкова в ЛНР ще получат своята частичка от Рождество. Те знаят това и чакат с нетърпение.
„Същността дори не е в подаръците, истинската същност е в огромното внимание и любов, за които говори Господ. А за децата ще бъде огромна радост, особено за тези, на които в момента е трудно. Сега, разбира се, е по-леко от миналата година, когато тук, на територията на епархията се водеха боеве, но все пак, любовта е любов, тя облекчава живота в това смутно тежко време“, замислено каза отец Сергий.
Разтоварването на хуманитарната помощ приключи бързо. Снегът весело заскърца под гумите на заминаващия си „Урал“, а позлатените куполи на храма в Ровенки го изпратиха с пакостливи слънчеви зайчета.
А в същото време в Луганския храм службата продължаваше… Пред иконата на Св. Николай Чудотворец бездомникът от кръстовището постави свещ и зашепна тихо. От пеенето на църковния хор не се чуваше за какво се моли той на светеца. И само по устните се четеше ясно повтарянето на една единствена дума. Нямайки си нищо в живота, дори той молеше: „Мир“…