Мнозина политически наблюдатели не изключват възможността от военен сблъсък между двете държави, след като Саудитска Арабия екзекутира видния шиитски духовник Нимр ал-Нимр, пише Russia Today, предаде fbr.bg.
Вече години наред Иран и Саудитска Арабия са вкопчени в нещо като Студена война. Сунити и шиити опитват да наложат своята версия на ислям. Всъщност това започва преди повече от 1300 г., след разкола между двете религиозни направления през 632 г.
Съвременната инкарнация на конфликта между шиити и сунити е приела политическа и геополитическа форма, предвид голямата стратегическа важност на богатия на ресурси арабски и мюсюлмански свят.
Отношенията между Саудитска Арабия и Иран се влошават рязко в разгара на Иранската революция от 1979 г., по време на която бива свален подкрепяния от САЩ Шах.
Саудитците, разтревожени от нарастващото влияние на шиитите в региона след революцията, и считащи себе си за теологичните пазители на сунитския ислям, правят всичко възможно, за да предотвратят разрастването на другата идеология.
Потисничеството над шиитското малцинство в Саудитска Арабия, наред с потискането на шиитските продемократични движения в Бахрейн и Йемен през последните години, е доказателство за все по-агресивната позиция на Рияд в региона, както и един от ключовите фактори за неговата дестабилизация в зората на Арабската пролет през 2011 г. Тази революционната вълна заля Тунис и Египет, само за да се разбие в скалите на крайния сунитски ислям.
Демонстрант в Бахрейн бяга от сълзотворен газ / протест след екзекуцията на Нимр ал-Нимр (05.01.2016)
Ролята на саудитците в подпомагането на различни групировки, сражаващи се на територията на Сирия, е добре известна и документирана. Това, в комбинация с нарастващия брой обезглавявания и екзекуции, извършвани в кралството през последните две години, доказва колко погълнат е управляващият режим от несигурността си и идеите си да наложи сунитския ислям като политическа сила в региона. Поредно доказателство за това е решението на Судан от понеделник да прекъсне дипломатическите си взаимоотношения с Техеран, а фактът, че Бахрейн действа на страната на Рияд е само потвърждение. Да добавим и срива на американската власт и влияние в региона и възможността за криза става съвсем реална.
Саудитска Арабия, въпреки всички ужасни нарушения на правата на човека, и въпреки дестабилизацията на региона, за която неминуемо спомага, все пак се радва на подкрепа и защита от западните си съюзници. Отдавна Саудитска Арабия е най-големият пазар за износ на западни оръжия, а за толкова години е полирала до съвършенство умението си да казва едно нещо пред Запада и съвсем друго пред своя народ и мюсюлманския свят.
Що се касае до Иран, държавата винаги е била трън в окото на Запада. Тя е описвана като заплаха за световната сигурност и ред. Няма лесно да забравим фразата на Джордж Буш за „Оста на злото“, включваща Северна Корея, Ирак и Иран.
Всъщност Иран отдавна е основоположен камък на стабилността в Близкия изток. Държавата няма териториални амбиции, а несектантският ѝ подход е съвсем виден от неспиращата й подкрепа за сунитите и палестинците.
Регионът е в хаос и все по-задълбочаваща се криза, започнала след разрушителните военни действия на САЩ в Ирак през 2003 г. и продължена от ролята на Запада в свалянето на режима на Кадафи в Либия.
Западните правителства действат на принципа „унищожи селото, за да го спасиш“ и позволяват на регионалните си партньори, като Саудитска Арабия, да разпространяват сектантските си и варварски идеали.
Става въпрос за тип хора, който Оскар Уайлд някога е нарекъл „разбиращи цената на всичко, но неразбиращи стойността на нищо“. Те бутат региона към един от най-опасните му периоди след края на Студената Война.
Както Албер Камю казва: „Човек без етика е див звяр, пуснат на свобода в този свят“. Същото може да се каже за Саудитска Арабия.