Китай провежда военни учения в Южнокитайско море, което е в центъра на спора между Пекин и неговите съседи, пише руското издание „Спутник“. Докато ситуацията в региона започва да ескалира, съседните на Китай страни, които зависят икономически от китайците, не искат да стигат до реален военен конфликт.
Андрю Ланг, военен анализатор, който се занимава с Азия и региона, коментира пред Радио „Спутник“ регионалния спор и как продажбата на оръжие за Тайван няма да промени баланса на силите, тъй като конфликтът е всъщност борба за власт между САЩ и Китай. „Продажбата на оръжие този път е много по-малка, отколкото е била последните два пъти. През 2010 г. продажбите са били в размер на 6,39 милиарда долара – много повече от сегашните 1,8 млрд. долара. През 2011 г. е 5,85 милиарда. Зад всичко това стои конкуренцията между великите сили, виждаме това в Южнокитайско море. САЩ насочват вниманието си към Азия“, каза Ланг за „Спутник“.
Аналитизаторът продължава, като обяснява, че западна Азия и Тихия океан са канали за търговия и транспорт на енергия и основни ресурси. Този регион е в основата на стабилността на комунистическата партия за цялата китайска нация. Тайванската ситуация усложнява проблема още повече.
„Народът на Тайван не иска да се противопоставя на Китай прекалено много. Половин милион тайванци живеят и работят в Китай и се връщат у дома, за да гласуват. Тези хора не искат отношенията с Китай да са обтегнати, въпреки че няма шанс за обединение.“
Според Ланг продажбата на оръжие не променя лошия имидж, тъй като и САЩ, и Китай са наясно с това съперничество. „Не мисля, че продажбата на оръжие е повода. Мисля, че военното учение е отговорът на Америка на това, че Китай строи изкуствени острови в Южнокитайско море. Разполагането на американската фрегатата „ЮСС Ласън“ постави Китай в трудно положение“.
„Действията на Китай в Южнокитайско море всъщност представляват отговор на заплаха. Китай трябва да засили отбраната си. Друг отговор, който Китай подготвя, е инициативата „Един колан, един път“. Проектът цели да свърже Евразия и Европа с Китай чрез инфраструктура и тръбопроводи, така че някои от ресурсите да могат да бъдат транспортирани до Китай от Европа по суша. Това отново е част от съперничеството между САЩ и надигащата се суперсила Китай.“
Ланг обяснява и, че някои страни като Австралия, която е съюзник на САЩ, координира с американците военното ограничаване на Китай. От друга страна обаче тези военни съюзници са силно зависими и от китайските стоки.
„Цялата австралийска икономика почти изцяло зависи от търсенето в Китай на редица стоки, така че вероятно няма да искат военна конфронтация с Китай. Почти всички съседи на Китай зависят от китайската икономика в някаква степен. За тези държави Китай е най-големият търговски партньор и основният източник на икономически растеж“, каза Ланг.
„Китай не е толкова обезпокоен от това, защото вече е станал неизменна част от глобалната производствена верига. Вижте който и да е продукт – дрехите, които носите или мобилния ви телефон, Китай е част от тях. Реалността няма да се промени без значение колко много самолетоносачи или фрегати бъдат разположени в Китай“, заключи анализаторът.