Автор: Пенка Калинкова.
Училището е създадено от Найден Геров на 1 септември 1850 г. и само за една учебна година то дава по-високи знания от прочутото Елинско средно училище в града на седемте хълма. По думите на неговия възпитаник Иван Вазов то е „най-ярката звезда в небосклона на българската просвета“.
165-годишнината бе отбелязана от учители и ученици с тържествен концерт-спектакъл в Концертната зала на Пловдив, както и с юбилейна изложба, подредена в училищното фоайе.
Училището е първото в света, което носи името на славянските равноапостоли Кирил и Методий. На 11 май 1851 г. за пръв път, освен като ден за почит към светите братя, тази дата се чества и като училищен празник – с него започва националната традиция да се отбелязва тържествено Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Бурното възходящо развитие на пловдивското епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, обявено през 1868 г. за гимназия, и неговите изключителни учебни резултати разрушават градените с векове гръцки митове, че българите не са способни да упражняват интелектуален труд и че на български език не може да се преподават научни знания. Само за няколко десетилетия Пловдивската гимназия отвоюва града от елинизма, възстановява българското му име и го превръща в най-голям културен център на страната и крепост на българския национален дух. През 1868 г. училището се сдобива с нова сграда – съхраненото и до днес „жълто училище“ в Стария град. Учениците на Найден Геров са тези, които успяват да наложат названието Пловдив вместо Филибе и Филипополис.
Сред възпитаниците на училището са Васил Левски, Любен Каравелов, Тодор Каблешков и много други активни участници в Априлското въстание, в Освободителната война, Съединението, както и във войните от началото на ХХ в. Сред видните учители са Георги Данчов Зографина, Никола Габровски и Димитър Благоев, екзарх Стефан Български, художниците Христо Станчев, Антон Митов, Златю Бояджиев, музикантите Ангел Букорещлиев и Светослав Обретенов, цяла плеяда талантливи чехи – Франтишек Сплитек, Антон Шоурек, Карел Шкорпил, Иван Мърквичка… Княз Александър I Батенберг присъства на откриването на новата (днешна) сграда на гимназията на 20 октомври 1885 г., построена от арх. Пиетро Монтани, и поради това тя започва да носи неговото име – Държавна мъжка гимназия „Княз Александър I“.
В този период училището дава на България шестима министър-председатели – учителите Петко Каравелов и Андрей Тошев, възпитаниците на гимназията Константин Стоилов, Иван Евст. Гешов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов, гордее се и с духовните първенци на нацията Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, Людмил Стоянов, Михаил Маджаров, маестро Георги Атанасов, Димитър Страшимиров, проф. Асен Златаров, Панайот Пипков, Георги Бакалов, акад. Любомир Чакалов, акад. Боян Петканчин.
През втората половина на ХХ в. гимназията носи името на Димитър Благоев. Още са пресни впечатленията от Пловдивското изложение, когато през 1893 г. в Пловдив се установява Димитър Благоев-Дядото. Той живее и работи в Пловдив близо 10 години, до средата на 1902 г., когато по решение на партията заминава и се установява в София. Постъпва като учител в Мъжката гимназия „Александър І“ през октомври 1894 г. и учителства до октомври 1897 г., когато е уволнен като „апостол на социализма“, както е написано в заповедта номер 1133 от 22 октомври 1897 г. на министъра на народното просвещение.
„Момчета, бъдете винаги борци в живота!“, изрекъл учителят на раздяла, в последния час на своето учителстване. И това е останало в паметта на учениците, някои от които, като Пенчо Савов, Никола Господинов, Степан Шахбазян и други, са се оказали в началото на следващия век достойни за изречените думи от своя учител по български език и литература, по история и руски език. От 1996 г. е възстановено оригиналното име на най-старата гимназия – „Св. св. Кирил и Методий“. Днес нейна директорка е Соня Киркова, а училището се нарича Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, учителският колектив е високо квалифициран и авторитетен, няма ученик, завършил това училище, който да не се гордее с него.
Архивна снимка на Мъжката гимназия – сграда, строена по проект на арх. Монтани, в която днес се помещава Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
На това място е било първото класно училище „Кирил и Методий“, сега се намира основната сграда на Градската художествена галерия. Вижда се бронзовият барелеф, който свидетелства, че именно там за първи път през 1851 г. е имало честване на делото на братята Кирил и Методий
Източник: „Дума“.