Кризата в Украйна придобива все по-хаотични черти. Междувременно, социалните катаклизми имат причинно-следствена връзка. За логиката на събитията в Украйна и за това, къде тя може да отведе, разказа пред ИТАР-ТАСС директорът на Руския институт по стратегически изследвания – Леонид Решетников.
– В последно време много се говори за това, че Украйна стремглаво върви към гражданска война. Според Вас, верни ли са тези твърдения? И ако да, то има ли шанс да се спре това движение?
– Относно гражданската война – разговорът е преждевременен. Сега можем само да наблюдаваме за ситуацията на това успешно насилствено завземане на властта от една страна (опозиционна). Гражданската война е възможна, ако се появи срещуположна страна, но сега я няма, в организиран вид тя просто отсъства. Може би ще се появи след пълното завземане на властта, ако това се случи по аналог на Гражданската война в Русия, която също започна поетапно.
– Тоест е неизбежен периодът, когато на едната страна хората вече са свикнали да убиват, а на другата страна все още не може да се преодолее тази бариера?
– Сега всичко зависи от това, кой ще дойде на власт. Очевидно е, че сегашното правителство, ако то по чудо се задръжи, ще бъде за кратък период. Няма да издържи на напрежението и давлението, особено когато то нараства все повече, а то ще продължи да нараства. Тези хора са радикали и екстремисти, те усетиха силата и просто така няма да отстъпят. Пък и никой не им противостои, защото правителството няма подкрепа от народа. По-голямата част от населението е срещу Майдан и радикалите, но не и за Янукович. А той с поведението си влоши още повече това отношение към себе си. Ето защо, днес е трудно да се говори за класическата гражданска война. Онази същата страна, имам предвид населението на източна и южна Украйна, всъщност няма идея и ръководство. А да бъдеш против нещо е недостатъчно, трябва да си ЗА нещо, някаква идея, цел. Смятам, че по същата причина беше обречено и бялото движение на Гражданската война в Русия: просто беше ясно, че те са против нещо, но ЗА каква идея са, не беше ясно. Поради тези причини така и не се появи някакъв обединителен лозунг.
– Излиза че, на страната на опозицията са международното прикриване и парите, макар и слаба, но организираната власт във вид на опозиционна троица и ударно звено от наемници и нацисти, съществува. Това означава, че в случай на довеждане на ситуацията до криза, именно те ще завземат властта. Като по-организирана сила, нали от другата страна няма подобно нещо…
– И това е реална заплаха. Има неприемане, но няма ответна идея. От време на време някои политици и представители на някои региони я изразяват, онези, които говорят, че реално върви борба срещу Москва, че те също са от руския свят, поради което са истинската цел на този удар, който е нанесен на Украйна. Но и Русия засега не реагира на подобни изказвания, а и самата идея все още не се възприема и не се разпространява на изток, център и юг. А освен тази, коя може да бъде събирателната идея за тези региони? Идеята на борба за суверенна независима Украйна? В условията на очевиден разкол на два лагера, този лозунг няма да проработи. Освен това не трябва да се забравя, че в Украйна има 6 милиона души с руска националност, всъщност те са много повече. Те смятат, че са руснаци, те са записани като руснаци и те наистина са руснаци. Тоест, ако започнат репресиите, Москва ще трябва да спасява своите сънародници. А нас, поне са ми такива впечатленията, сякаш изобщо не ни е грижа, какво може да се случи с руснаците в Украйна. Особено след заплахите на Майдан, този въпрос далеч не е маловажен. Моите земляци в Харков ме питат: „А ние какво да правим, да бягаме в Белгород?“ Трябва да отчитаме факта, че независимата Украйна в изпълнение на Майдан е “анти-Русия“. И днес вече не иде реч за асоцииране с Евросъюза, а за асоциация с НАТО. Относно този етап у сериозните аналитици не възникват никакви съмнения.
С Решетников разговаря Александър Циганов.
О. С.