Ангъс Дийтън получи Нобеловата награда за икономика благодарение на анализа си на потреблението, бедността и благосъстоянието. Напълно заслужено. Наистина, скоро след като наградата беше обявена през октомври, Дийтън публикува изумителен труд заедно с Ан Кейс в бюлетина на Националната академия на науките – изследване, което е почти толкова важна новина, колкото и церемонията на Нобеловите награди.
Анализирайки огромно количество данни относно здравето и смъртността на американците, Кейс и Дийтън отбелязват спад в продължителността на живота и в здравето на белите американци на средна възраст, особено на тези, които имат само гимназиално или по-ниско образование. Сред причините са самоубийства, наркотици и алкохолизъм.
Америка се гордее, че е една от най-проспериращите страни в света, и може да се похвали, че в последно време всяка година (освен 2009) брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличавал. Сред от признаците на просперитета трябва да бъдат доброто здраве и дълголетието. Но въпреки че Щатите харчат повече пари за медицински грижи от почти всяка друга държава (и повече като процент от БВП), те са далеч от първото място в списъка по продължителност на живота. Франция например харчи по-малко от 12 процента от своя БВП за здравни грижи, за сравнение в Съединените щати този процент е 17. И въпреки това американците би трябвало да очакват да живеят 3 пълни години по-малко от французите.
От години много американци обясняват тази разлика. Обществото в САЩ е много по-хетерогенно, твърдят те, и се предполага, че тя отразява огромното разминаване в средната продължителност на живота между афроамериканците и белите американци.
Расовият разлом по отношение на здравето е, разбира се, твърде реален. Според проучване, публикувано през 2014 година, средната продължителност на живота на афроамериканците е с четири години по-ниска за жените и пет за мъжете в сравнение с тази на белите. Това несъответствие обаче едва ли е просто безвреден резултат от по-разнородното общество. То е симптом на позора на САЩ – всепроникващата дискриминация на афроамериканците, отразена в средния доход на домакинствата им, който е с 60 процента по-нисък, отколкото този на белите. Резултатите от по-ниските доходи се усложняват от факта, че САЩ е единствената развита държава, която не признава като изконно човешко право достъпа до здравните грижи.
Някои бели американци се опитват да прехвърлят вината за ниската продължителност на живот на самите афроамериканци, позовавайки се на техния „начин на живот”. Може би е вярно, че нездравословните навици са по-често срещани сред бедните американци, непропорционален брой от които са черни. Но тези навици сами по себе си са следствие от икономическите условия, без изобщо да споменаваме за стреса от расизма.
Резултатите на Кейс и Дийтън показват, че такива теории вече не минават. Америка се превръща във все по-разделено общество – разделено не само между бели и афроамериканци, но също така и между единия процент много богати и останалите, както и между високообразованите и по-малко образованите независимо от расата. И разликата вече може да се измерва не само със заплатите, а и със смъртните случаи. Белите американци вече също умират по-рано, тъй като техните доходи спадат.
Изоставена къща в Охайо, САЩ. Основните социални придобивки на живота на средната класа все по-често попадат извън обсега на растящ брой американски граждани.
Тези факти трудно могат да шокират изследващите неравенството в Америка. Средният доход на служител на пълен работен ден е по-нисък, отколкото преди 40 години. Заплатите на мъжете, завършили гимназия, са паднали с около 19 процента в периода, който са проучвали Кейс и Дийтън.
За да задържат глава над водата, много американци взимат пари с лихви от банките. През 2005 година администрацията на президента Буш направи още по-трудно за домакинствата да обявят фалит и да отпишат дълговете си. Тогава дойде финансовата криза, която струва на милиони американци техните работни места и домове. Когато краткосрочните застраховки срещу безработица в един свят на пълна заетост изтекоха, хората бяха оставени сами на себе си, без никаква подкрепа (освен купоните за храна), докато правителството спасяваше банките, които причиниха кризата.
Основните социални придобивки на средната класа все по-често попадат извън обсега на растящ брой американски граждани. Голямата рецесия показа тяхната уязвимост. Тези, които бяха инвестирали на фондовата борса, видяха как голяма част от финансите им изчезва, тези, които бяха вложили парите си в сигурни държавни облигации, наблюдаваха как пенсионните им фондове се стопавят почти до нулата, тъй като Федералният резерв рязко и безмилостно намали както краткосрочните, така и дългосрочните лихвени проценти. С увеличението на таксите за колежите единственият начин децата им да получат образование, което би им осигурило поне искрица надежда, остана заемът, но студентските заеми не се опрощават почти при никакви обстоятелства, което ги прави още по-неблагоприятни от други видове кредити.
Нямаше как този нарастващ финансов натиск да не постави средната класа американци и техните семейства под по-голям стрес. Не е изненадващ фактът, че нивата на злоупотреба с наркотици и алкохол, а и самоубийствата са се повишили.
Бях главен икономист на Световната банка в края на 90-те години, когато започнахме да получаваме подобни тревожни новини от Русия. Данните ни показваха, че брутният вътрешен продукт е спаднал с около 30 процента след разпадането на СССР. Дори се усъмнихме в точността на нашите измервания. Статистиката показваше, че средната продължителност на живота на мъжете намалява въпреки увеличаването й в останалата част на света, което потвърждаваше впечатлението, че нещата не се развиват много добре в Русия, особено извън големите градове.
Международната комисия за измерване на икономическите резултати и социалния прогрес, на която бях съпредседател и в която работеше и Дийтън, наскоро подчерта, че БВП не винаги е достатъчно добро мерило за благосъстоянието на обществото. Новите данни, според които здравният статус на белите американци се влошава, подкрепят това заключение. Емблематичното за цял свят американско общество на средната класа е на път да се превърне в първото бивше общество на средната класа на планетата.
*Джоузеф Юджийн Стиглиц е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“. Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка.
Превод от английски: Филип Каменов, glasove.com.