Автор: Вячеслав Чарский.
На 2 декември Съветът на НАТО реши да даде начало на преговорите с Черна гора за приемането ѝ в северноатлантическия алианс. На тази новина доста остро реагираха руски политици и експерти.
„Поздравявам Черна гора. Това е началото на един забележителен съюз“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като решението да започнат преговорите с Черна гора бе обявено публично. Той го определи като „историческо“, а в съвместно изявление външните министри на организацията отбелязаха, че „членството на Черна гора в НАТО ще повиши нивото на сигурност в региона и алианса като цяло“.
Столтенберг подчерта, че решението „не е насочено срещу Русия, а касае единствено Черна гора и НАТО“.
Очаквана реакция
Позицията на Русия по разширяването на НАТО чрез присъединяването на Черна гора е определена отдавна. Още през 2011 г. външният министър Сергей Лавров се изказа по този въпрос, като заяви, че влизането на балканската страна в НАТО няма да подобри сигурността нито в региона, нито в алианса като цяло, а през 2014 г. той нарече евентуалното присъединяване на Черна гора „безотговорно и провокационно“.
В средата на ноември Държавната дума излезе с обръщение към парламента на Черна гора, както и към парламентите на държавите от НАТО и страните-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В текста бе отбелязано, че „блоковият подход към обезпечаване на сигурността“, „въвличането на държави, особено въпреки волята на техните народи, във военни алианси са политически инструменти от времето на „студената война“. Държавната дума каза, че „стремежът на режима на Мило Джуканович, който управлява Черна гора вече от 25 години, да влезе в НАТО противоречи на волята на по-голямата част от народа на тази страна“. Сближаването с НАТО „нанася удар по традиционно приятелските руско-черногорски отношения“, се посочваше в съобщението.
Руският фактор
Действително, в Черна гора за последните две години се провежда агресивна кампания за присъединяване към НАТО, като акцент се поставя именно върху противопоставянето с Русия. Според резултатите от социологическо проучване, публикувано от черногорския премиер Мило Джуканович през юни 2015 г., за влизане в НАТО биха гласували 47% от черногорците, а против – 43%. В същото време 65% от анкетираните са уверени, че държавата съвсем скоро ще стане член на алианса. Само че алтернативни изследвания демонстрират съвсем други показатели, според които присъединяването към Алианса се подкрепя от едва 32% от населението на страната, а повечето не приемат подобно развитие на събитията.
През последните месеци черногорските власти, по примера на украинските си колеги, обвиниха Русия за масовите антинатовски демонстрации в страната. Както каза в ексклузивно интервю за „Руски дневник“ председателят на Държавната дума Алексей Пушков, „Джуканович по никакъв начин не може да принуди своите съграждани да обикнат НАТО и стоварва цялата вина за това върху Русия“.
Недоверието към данните на правителството на Черна гора в самата държава и извън пределите ѝ се подкрепя и от множеството корупционни скандали, с които се прослави Джуканович. Фигурата му постоянно изниква в медиите, когато става въпрос за контрабандни канали в Средиземноморския регион, търговия с органи на косовски сърби, както и във връзка с по-свежи обвинения – изявлението на руския сенатор Франц Клинцевич, че режимът на Джуканович търгува с оръжие с „Ислямска държава“.
Стари приятели
Независимо, че в НАТО влязоха много държави от бившия Варшавски блок и дори три бивши съветски републики, именно приемането на Черна гора предизвиква емоционална реакция от страна на Русия. И това е свързано с факта, че Русия и Черна гора са обединени от близо 300 г. тясно сътрудничество – именно Русия помогна да се създаде и развие черногорската държавност през XIX в. и помогна на страната да стане независима през 2006 година.
Директорът на руския Балкански център за международно сътрудничество Виктор Колбановски обясни пред „Руски дневник“, че особеното отношение на Русия към проблеми се дължи на това, че „братската“ Черна гора в известна степен „предаде политически“ Русия, като през 2014 г. се присъедини към антируските санкции на ЕС, а сега прави още една крачка към окончателния разрив на традиционните отношения с Русия.
Как ще отвърне Русия?
На 2 декември, по горещите следи на новината, се изказа говорителят на Кремъл Дмитрий Песков: „На най-различни нива Москва винаги е отбелязвала, че продължаващата експанзия на НАТО, военната инфраструктура на НАТО на Изток, разбира се, не може да не доведе до ответни действия от Изток, т.е. от руска страна, в плана на обезпечаване на интересите, свързани със сигурността и запазване на паритета на интересите“.
По-конкретно се изказа заместник-председателят на Държавната дума Сергей Железняк, който заяви пред „Руски дневник“, че „ще ни се наложи по съответния начин да ограничим контактите си в икономически и други сфери“.
Началникът на Балканския сектор в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Никита Бондарев смята обаче, че подобни мерки могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като те ще ударят на първо място обикновените черногорци и руснаците, живеещи в тази държава. Според експерта „Русия преди всичко може и е длъжна, използвайки цялата си дипломатическа и политическа тежест, да осигури провеждането на общонационален референдум по въпроса за присъединяването на Черна гора към НАТО“.
За необходимост от референдум по този въпрос говори и Сергей Железняк: „По всякакъв начин поддържаме инициативните групи, които се опитват да настояват за провеждане на референдум“.
Има и друго мнение за по-нататъшното развитие на събитията. Експертът от московския „Карнеги център“ Максим Саморуков смята, че в стратегически план Балканите за Русия „са загубили предишната си привлекателност“ заради неактуалността на големите енергийни проекти от типа на „Южен поток“, затова приемането на Черна гора в НАТО „едва ли ще бъде последвано от сериозни практически действия от страна на Русия на Балканите“.
Източник: Руски Дневник.