Автор: Калина Андролова.
Световната общественост стана свидетел на това как САЩ изключително комбинативно въвлякоха Ердоган в собственото му самоотстраняване от власт. И ако цветната революция срещу него, съпортвана от Фетхуллах Гюлен, не успя, то инцидентът с руския свален самолет постави началото на края на Реджеп Ердоган. Военните експерти в Русия открито твърдят в медиите, че освен турците, в атаката срещу руския Су-24 са участвали още САЩ и Саудитска Арабия. И че свалянето на руската машина е предварително планирано.
Според руските военни Су-24 е бил внимателно следен, набелязан е за жертва, а информацията за него, придобита от сложна радарна мрежа (в която влиза космическо, въздушно и наземно разузнаване), е умишлено предоставена на турците, за да извършат тази груба провокация. Както забелязахме, веднага след инцидента турците реагираха твърде самонадеяно, но когато се ориентираха, че са виртуозно изиграни, започнаха да се объркват. Турците ту бяха високотонално безкомпромисни, ту много съжаляваха за сваления руски самолет. Всъщност, истината е, че САЩ жертваха своя стратегически съюзник Турция, но Турция в лицето на Ердоган. Ударът е изключително умен: срещу Русия и срещу Ердоган едновременно. Ердоган очакваше подкрепа от САЩ, но получи презрителен отказ. Американският президент Барак Обама се обади на Ердоган и му каза, че ситуацията никак не е добра и не бива да се повтаря в бъдеще. Което говори, че главата на Ердоган е на дръвника, въпреки изборните му резултати. Американците препоръчаха на Турция да регулира инцидента с Русия … самостоятелно.
По подобен начин преди време се изненада и Саакашвили, когато се оказа, че сам ще воюва с Русия. Набиват се на очи и още два факта, които подсказват, че САЩ са вдигнали мерника на Ердоган. Първо, „Амнести интернешънъл” обвини Турция, че нарушава международното право по отношение на бежанците като ги депортира от своята територия. И второ, около 50 американски военни влязоха в Сирия и се присъединиха към проамериканските кюрди в северна Сирия. А това означава, че Турция вече не може да ги бомбардира, както до този момент. Това също предполага и намеренията на САЩ най-после да подкрепят не просто автономна република, но самостоятелна и независима държава Кюрдистан. Което ще отключи невероятни сепаратистки проблеми в Турция, тъй като там кюрдите са около 20 милиона. Дори всички кюрди в Иран, Ирак и Сирия общо са по-малко от числото на кюрдите в Турция.
В момента тече процес по замяната на Ердоган с Ахмет Давутоглу. Налице са много знаци за това. Той има достатъчен авторитет, за да заеме мястото на Ердоган в ролята му на най-значителна фигура на турската сцена. Вижда се, че докато тече кампания срещу Ердоган, че застрашава националната сигурност на Турция, Ахмет Давутоглу се усмихва от световните медии като английския „Таймс”, например, и спокойно обяснява, че ще работи и с Русия, и със съюзниците, за да заглади острия конфликт, възникнал след инцидента.
Ердоган си отива, за да дойде Давутоглу. Западът няма особен избор. Западът в лицето на САЩ е напълно наясно с доктрината на Давутоглу. Неоосманизмът не е антизападен както радикалния ислям, който излиза от контрол. И по същността си представлява подем на Османските Балкани като център на световната политика. Обърнете внимание на тази теза, която не е за подценяване. Турска буферна зона в Черноморския регион и Балканите, и намаляване на значението на Православието с тенденция към изчезване, е добра стратегия срещу завръщането на Русия в Европа. Америка се опитва да намери подходяща стена, която Русия да срещне в Европа. Стената не може да бъде в центъра на Европа, тя трябва да е на Балканите и при балтийските републики.
До няколко години ще забележите симптомите на тези стратегически намерения. Ето какво казва Давутоглу: „Ще превърнем Балканите, Кавказ, Централна Азия, заедно с Турция, в център на световната политика в бъдеще”. Че това е изключително удобна стратегия за въздържане на Русия. Скоро ще се сложи край на ислямистите от онзи вид, прекалено много проблеми създават. Турция е много по-цивилизована, отдавна инфилтрирана, има 50 годишен опит в това да бъде стена за опасността от Изток. Войната в Сирия е само подстъп към много по-важно разпределение на териториите. Не просто в Сирия, а и в Европа, и дори в Азия.
Защото преди да може Турция да се превърне в нещо толкова голямо, което да приобщи Балканите и Кавказ, тя трябва да има енергийно осигуряване. Енергийната й сигурност не може да бъде свързана с Русия. В този смисъл тръбопроводите, за които се води битка в Сирия, и които могат да обезпечат Турция да бъде независима от руския газ в бъдеще, имат наистина стратегическо значение. Османските Балкани на Давутоглу са много умен ход, който не само не засяга Запада, но е твърде удобен за САЩ.
България, разбира се, има дълбок комплекс от Турция и предвид турската общност у нас, предпочита да не изговаря подобни хипотези. Само че аз мисля, че трябва да се говори за тези неща, деликатно и уважително. Българските политици би следвало да се замислят, ако могат да мислят изобщо, дали любимото им НАТО, което ще се бори с Русия, не е просто инструмент за геополитическо преразпределение. Могат да бъдат задействани различни сценарии, включително извеждането на Турция от НАТО като й се предоставят фиктивни възможности да действа самостоятелно.
В американската преса вече се появиха подобни тези за отстраняването на Турция от НАТО. Всъщност това няма да промени нищо за САЩ. Защото, когато трябва САЩ и НАТО са едно и също. Когато не трябва САЩ и НАТО са нещо различно. Така или иначе НАТО се крепи на американската военна мощ. Не е нужно някъде да има бази на НАТО, достатъчно е да има американски бази. В битката за Европа и въздържането на Русия подобно развитие на нещата не бива да се изключва. В тази битка всичко е позволено.
Източник: „Деконструкция”, БНР / Поглед Инфо.