Ердоган е основна пречка за мира в региона, поради което можем наистина да бъдем шокирани и особено притеснени от този резултат. Наскоро един турски журналист, критичен към политиката на Ердоган, обясни, че Южна Турция се е превърнала в „параден марш на джихадисти.Това заявява Роланд Юро, политик и учен, специалист по Близкия Изток, пред“Атлантико“.
Безпрецедентната победа на партията Реджеп Тайип Ердоган на последните парламентарни избори в Турция смутиха Европа. Въпреки това, турският президент продължава да определя темпото към Европейския съюз /особено по въпросите за имигрантите/ и в по-широк план за срещата на Г-20, която се проведе в Анталия. Защо? Какво прави турският президент, който привидно е незаменим събеседник?
Роланд Юро: Победата на партията на Ердоган стана още по-изненадваща, след като популярността му сред избирателите в страната спадна, а шансовете му бяха изключително неблагоприятни. Човек може да се усъмни, че победата на изборите е била незаконна, или най-малкото, че държавният и религиозният апарат, са били масово мобилизирани да преобърнат резултата. Може да се каже, че Ердоган е основна пречка за мира в региона, поради което можем наистина да бъдем шокирани и особено притеснени от този резултат.
Този резултат крие и рискове за Турция: с тези избори има опасност Турция да се превърне в Саудитска Арабия! Но аз съм още по-шокиран, че решаващият тласък към победата дойде от канцлера на Германия Ангела Меркел, която няколко дни преди изборите, пристигна в Анкара и обеща на Ердоган да поеме негативите от присъединяването на Турция към Европейския съюз, свободното движение на турци в Шенгенското пространство, засилена финансова помощ. Тази подкрепа е невероятна, що се отнася до гибелната роля на Турция в конфликтите в Южната част на страната, където се виждат два потока от преминаващи – всеки опасен по своя начин. От запад на изток, преминават хилядите джихадисти от цял свят, които отиват да подкрепят Ислямска държава. От изток на запад пък пътуват хилядите сирийци или иракчани, които се опитват да достигнат бреговете на Гърция с лодки. Има сериозни опасения, че Ердоган насърчава преминаването на тези потоци от хора. Наскоро един турски журналист, критичен към политиката на Ердоган, обясни, че Южна Турция се е превърнала в „параден марш на джихадисти.“ Ако този поток пресъхне, мирът скоро ще се върне в Сирия.
Ако вторият поток пресъхне, Европа няма да бъде изправена пред огромен бежански проблем. Това показва колко е вреден Ердоган в създалата се ситуация. И Меркел му помогна да бъде преизбран! Не става дума за двата милиона сирийски бежанци на турско-сирийската граница, които идват към нас, а за парите, които отиват в ръцете на контрабандистите. Сирийците, които идват в Европа, са част от дребната буржоазия на Дамаск: те ще вземат автобус от сирийската граница (има организирани специални линии) до пристанището на Триполи в Ливан и след това ще се качат на лодка до Западна Турция, а от там ще се опитат да влязат в Европа. Това им струва между 5000 и 10 000 евро. Ако Меркел, вдигне сакциите, наложени на Сирия и позволи издаването на визи за тези хора, сирийците ще плащат по около 300 евро и ще пътуват директно до Берлин. Това показва как зад милосърдието на канцлера се крие безчовечност. Този поток не е съществувал преди лятото на тази година. Той започна сега и бе организиран от контрабандната мафия, заявяват турските и други тайни служби.
За пасивите на турския президент може да се съди по злобните му коментари, направени по адрес на Франция както и към структури на Европейският парламент и Европейската комисия. Защо Ердоган имитира връждебно отношение към Европа и НАТО? Това разбира се, идва от части от европейското малодушие, от което всички страдат сериозно. Вижда се непоследователността на Меркел и положителното отношение на Оланд. Трябва да обобщим, че връзките на Турция с Европа са изключително сложни и могат да се оприличат на самолет без пилот. Въпреки това Ердоган е спокоен, защото има и дискретната подкрепа на САЩ. Неговите интереси са близки с тези на Вашингтон: те са (не винаги, но обикновено) срещу Русия и срещу Башар Асад в Сирия.
Турският президент също така играе и срещу Европа, но дали САЩ иска да има толкова общо с него? Американските посланици проповядват, че Европа поема своето религиозно и културно многообразие: Ердоган е добър инструмент на подобна политика. Нека не забравяме, че Вашингтон иска да запази Турция в НАТО. Срещата на върха на Г-20, която се проведе в Турция, е силен знак за подкрепата, която Вашингтон предоставя на Ердоган. Съюзът между Турция и Израел отдавна е силен, въпреки че дълбоко в себе си Ердоган мрази Израел. Но той може да си го позволи, защото има и подкрепата на монархиите от Персийския залив.
Какви са рисковете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за Европа, да запази съюза си с човек като Ердоган. Пресилено е да се мисли, че Европа има поне толкова противоречия с Ердоган, колкото има и с Асад?
Очевидно Башар Асад създава много по-малко проблеми от Реджеп Ердоган. Ясно е, че режимът на Башар Асад, както по-рано този на Садам Хюсеин в Ирак или този на генерал Ал Сиси в Египет днес – е диктатура. Но има неща, за които не съм сугурен, че са лоши, включително зачитането на религиозните малцинства, които винаги са съществували в Сирия. Да не забравяме, че след като Сирия оттегли войските си от Ливан, Асад все още не е показал амбиции да излезе от своите граници. Той не претендира да бъде император на света. В последно време, той не създава проблеми. За разлика от него, Ердоган показа империалистическите си ламтения.
Преди да встъпи в длъжност през 1999 г., Ердоган цитираше изявленията на един турски поет: „Минаретата са нашите щикове, куполите нашите каски, джамиите са нашите казарми и верните наши войници.“ Това бе отчасти призив за възвръщането на Европа. Ердоган винаги е изпитвал силно чувство на унижение, че турските султани, определени да завладеят Европа, са претърпели загуба след падането на Константинопол (1453), както и през шестнадесети и седемнадесети век, когато са били спрени при Лепанто (1571) и след това пред стените на Виена (1683). Това е вторият опит за ислямизация на Европа, след тази през 732 г., при разгрома в Поатие.
Ердоган иска да направи трети опит: да влезе в Европейския съюз и да насърчи масовото навлизане на мюсюлманите на Стария континент, и разчита на нашия упадък, и не е тайна, че той се надява ислямът да доминира в Европа. Освен, че турците вече широко са навлезли в Европа, те също така поведоха след себе си голяма част от арабския свят в опит да свалят Асад и защитят мястото си в Дамаск. С това Ердоган е открил начин да отмъсти за поражението през 1917 г., когато полковник Лорънс и Шариф Хюсеин Мека върнаха Дамаск на арабите.
Но това няма да е първият път, в който Европа е заблудена от врага. Признаването на истинските врагове е политическо изкуство. Тези, които подценяват врага си, трябва да се подготвят единствено за страдание.
Европа има ли избор? Има ли друга възможна стратегия освен тази, която да разчита на Ердоган?
Разбира се, че има възможна друга стратегия. Това изисква от страна на част от европейците да имат по-голяма смелост и да погледнат напред срещу действията на врага, а също и да не се отдаде на корупционни дейности, извършвани в някои западни столици. Това означава също така, особен вид еманципация спрямо Съединените щати, които несъмнено са усложнени от Ердоган. Но и за това трябва смелост. Човек може да си представи, че да се противопостави на интригите на Ердоган, Европа разчита малко повече на Владимир Путин, въпреки неуспешните опити за сближаването Москва-Анкара, на които бяхме свидетели през миналата година, има всички основания да се притесняват от Турция, светският враг на Русия.
Какво да се прави? Много е просто. Вместо да се обещава както г-жа Меркел, / в замяна на други обещания на Ердоган да се бори срещу Ислямска държава, което очевидно няма да издържи), трябва да се каже простичко: „Ако вие не спирате потока от джихадистите от една страна, а от друга потока от бежанци, ние ще премахнем всички облекчения на страна ви, които ви бяха дадени при присъединяването ви към ЕС, като например преференциални тарифи, субсидии и др“.
Но, за да държим този език все пак трябва ръководителите на Европа от Брюксел, Европа и Париж, също така и Вашингтон, да заявят, че е нужно Ердоган да не поддържа Ислямска държава и Ал Нусра, за да махне Башар Асад и да не прекъсва връзките си с Европа и специално с Германия. В противен случай не съм сигурен за всичко това за което той би трябвало да се погрижи.
По материала работиха: Венцислав Михайлов и Калина Петрова, fakti.bg.