Автор: Марина Образкова.
Татарстан – това е един изключително необикновен руски регион. Тук се пресичат исляма и православието, смесени са руските и татарските култури и езици. В последно време към традиционните културни процеси се прибавиха популярните в света технологии на урбанистиката. „Руски дневник“ проучи какви специфики на живота се появиха в този руски регион.
Татарстан напомня за друга държава, тук говорят два езика, готвят специфична национална храна и с голям трепет се отнасят към културата и религията си.
Явно от това желание да се запази и съхрани културата идва и новата културна политика – мащабно развитие на обществените пространства. Тази година бе обявена от ръководството на републиката за година на парковете и градинките и то се зае активно с тяхното благоустройство. Тук трябва да се отбележи, че регионът е сравнително богат, тук има крупни машиностроителни и нефтопреработвателни предприятия, големи строителни фирми, които намират възможност да дадат и от себе си за преустройството на парковете. Но това се случва в големите градове или в културните центрове, налага се в по-малките селища да се разчита на бюджета.
Парковете на Казан
Паркът „Милениум“. Снимка: Lori/Legion-Media
„Парковата“ мода бе привнесена от президента на Татарстан Рустам Миниханов, който покани при него да работи бившата помощничка на ръководителя на отдела за култура на Москва Наталия Фишман. В момента из цял Татарстан в различен стадий на благоустройство се намират едновременно 147 парка.
Паркът „Континент“ е един от тези, които бяха не толкова благоустроени, колкото изградени наново. „Тук беше празно място с площадка, на която имаше жива елха, украсяваха я за нова година. Пространството, заобиколено с жилищни блокове от едната страна и с голяма магистрална „детелина“ от другата, бе оформено в духа на географска карта с континенти, от пътя бе отцепено чрез насипването на хълмове – разказва архитектът на парка Даря Толовенкова. – Ние дори оставихме пътеките, които хората сами са утъпкали, местните жители често идват и ни благодарят за свършената работа. Вярно, все още не сме приключили всички дейности. Планирахме всичко да излезе 20 милиона рубли ($322 000), а изхарчихме 80 ($1 290 000). По-голямата част от сумата (85%) бе дарена от крупната местна строителна компания „Унистрой“.
Даря е един от представителите на тенденцията, наблюдавана в последно време – завръщането на младите специалисти по родните им места. „От нашия клас 20 души заминаха, а сега се връщат. Тук стана много интересно да се работи, затова се завърнах“ – отбелязва момичето. Тя се радва, че има възможността да благоустройва родния си град, но в същото време съжалява, че много трудно се намират достатъчно средства за парковете в малките районни градове. „Там практически липсват инвеститори, но от бюджета все едно намират малки финансови инжекции“, казва архитектът.
Появи се нова технология за обществено обсъждане на проектите. „Ние тръгнахме по обратния ред, не да правим проект, а после да го обсъждаме с жителите, а канехме хората, изслушвахме предложенията им и, опирайки се на тях, направихме техническото задание за архитектите“ – казва Наталия Фишман.
Към парковете се прибави и изграждането на крайбрежни улици около градските езера Кабан. Обявиха и международен архитектурен конкурс, спечелен от руско-китайския консорциум Turenscape + MAП.
Свияжск
Свияжск. Снимка: Lori/Legion-Media
До Свияжск от Казан се стига само за около час. Селото има 248 жители и болшинството от тях работят в сферата на туризма. Малкото селище се е приютило на възвишение между две реки, затова напомня остров. Както разказва един от жителите Сергей, историята на града представлява историята на страната в миниатюра. „Първоначално това е бил град на църкви и манастири, от тук са управлявали околните територии, след това той е просто градче на търговци, преди съветската власт тук известно време е живял революционерът Лев Троцки“ – разказва мъжът.
Интересът към историческото наследство възниква през 2010 г. и той и иницииран от бившия президент на Татарстан Минтимер Шаймиев. След това водещите предприятия в републиката събират пари и ги влагат в реставрацията на местните храмове, създават музей, ремонтират инфраструктурата. Местните жители получават работа, някои се преселват тук, някои си купуват къщи.
В Свияжск има много стари жители, които, занимавайки се с едно и също, просто наблюдават промените, които стават наоколо заради новата културна политика. „Преди по улиците се разхождаха крави, а сега туристи. По принцип нови хора се заселиха преди 15-20 години – казва Любов Михайловна, която е чистачка в музея на Свияжск. – Родителите ми са дошли тук, когато бях малка, от тогава съм тук. Преди на мястото на музея имаше интернат и майка ми работеше тук като чистачка, а сега аз съм такава, но вече в музея“.