Автор: Георгий Бовт.
Петък, 13 ноември, ще се запомни като френския „11 септември“. Именно това вече заявиха терористите от „Ислямска държава“ (ИД).
„Терористичният интернационал“ показа способността си да извърши цяла поредица от терористични атаки едновременно в огромен мегаполис и в места с масово струпване на хора: на улицата, на стадиона, в концертната зала. Макар че във Франция свободното притежаване на оръжие е забранено, се оказа, че терористите имат достъп не само до „обичайните“ за техните дела взривове, но и до калашници.
Онези, които съвсем неотдавна сочеха с пръст египетските спецслужби, които дали заради недоглеждане или заради допускане на предателство в собствените си редици, позволиха да се заложи бомба в руски самолет в Шарм ел-Шейх, днес трябва да признаят, че и обучените спецлужби могат да се окажат безсилни срещу подобни мащабни удари. За да може напълно, на 100% да се предотвратят подобни актове, трябва да се промени самото общество, режимът, политическата система. Военното положение трябва да се превърне в начин на живот. Но едва ли дори това ще осигури 100% гаранция за сигурност.
Терористичните актове са не просто цената, която човечеството плаща за това, че сме различни. Те са и цената за това, че сегашната международна система на икономически и политически отношения, уви, не помага да се изкорени тероризмът нито в отделните държави – най-често в онези, станали жертва на „вноса на демокрация“, но и на глобално равнище.
Сега, когато целият свят съчувства на французите, отново си спомняме вече изтърканите призиви за сплотяване в борбата срещу една глобална заплаха, каквато е тероризмът. Колко такива думи бяха изказани след 11 септември 2001 година? Но къде е резултатът? „Ал Кайда“ на пръв поглед бе разгромена – убит бе нейният лидер, но макар и „разгромена“, също като зъби на дракон от нея изникнаха нови, още по-фанатични и зверски настроени клетки.
Близкият изток е в хаос – и тук вече има цяла терористична квази-държава на едно място, което според плановете за светло бъдеще тиранията на светски сатрапи като Саддам Хюсени или в наши дни Башар Асад трябваше да бъде сменена от електорална демокрация. Само че „електоратът“, арабската улица, все по-масово гласува за терора и срещу западната цивилизация, а от самите западни държави пристигат хиляди доброволци, за да воюват на страната на ИД. По техните разбирания – за нов световен ред, базиран на плановете на варвари и убийци. Ето това е разбирането за „справедливост“ на фона на отхвърлянето на несправедливостите на съвременния капитализъм и така и не настъпилите „свобода, равенство и братство“. (лозунгът на Великата френска революция).
Напоследък бе очевидно, че нещата вървят към мащабен терористичен акт в Европа. Първо бе руският самолет, след който мнозина не без злорадство заговориха, че това е „отмъщение за авантюрата на Путин в Сирия“. След това, само преди два дни – двоен терористичен акт в шиитски квартал в Бейрут, където загинаха десетки хора. По всичко личи, че и там терористите от ИД или подобни на нея структури търсеха отмъщение, че шиитската групировка „Хизбула“ се сражава на страната на Асад в Сирия. Световната общност потрепери, но резонансът разбира се не бе толкова силен, колкото при сегашните събития във Франция. Все пак, това се случи в „някакъв си там Бейрут“ – на периферията на „цивилизования свят“.
И на практика нямаше никакъв световен резонанс, след като ден преди терористичните актове в Париж в шиитска джамия в Йемен избухна взрив. Сега обаче отново стана ясно, че всички ние сме в същата тази „периферия“; че всички ние живеем на фронтовата линия на борбата с тероризма. И ако убийците-фанатици, които убиха хората в Париж, крещяха „Това е заради Сирия!“ (Франция също неотдавна се присъедини към антитерористичната коалиция, която нанася удари срещу ИД), това не означава, че от подобни нападения е застрахована да речем Великобритания, която все още се въздържа от проява на военно-въздушна солидарност със САЩ.
Съвсем естествено първата реакция на европейците и французите след събитията в Париж ще бъде да затворят границите и да засилят всячески мерките си за сигурност. Мнозина си спомнят и неотдавнашните предупреждения заради нахлуващия в Европа поток от бежанци в Близкия изток: говореше се, че има нещо подозрително във факта, че сред тях има много млади, здрави и неженени мъже. Говореше се също, че сред почти близо един милион бежанци, пристигнали в Европа, има около 25 000 ислямистки бойци. За подобна заплаха не толкова отдавна предупреди и главата на администрацията в Кремъл Сергей Иванов, а президентът Путин от трибуната на ООН, визирайки разтурения и бълващ стотици хиляди бежанци Близък изток, попита западните лидери: „Разбирате ли какво направихте?“.
11 септември се повтори. И всички тези, които се числят към цивилизования свят, трябва не само да разберат какво сбъркахме всички ние за последните 15 години в борбата с терора, но и да създадат нови форми на взаимодействие. Включително между Русия и Запада. Да се преодолеят всички разногласия.
И по сирийския въпрос, и дори, колкото и неприемливо да изглежда, по украинския, тъй като именно той провокира тази политика на двойни стандарти, накарала мнозина да забравят за нашата обща принадлежност към единната християнско-юдейска цивилизация, изправена пред най-сериозното предизвикателство в съвременната си история. И все пак трябва да признаем, че терористите-фанатици действат много по-сплотено, отколкото т. нар. цивилизован свят, когато се готвят да нанесат поредния си смъртоносен удар.
Източник: Руски Дневник.