„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.“ Конфуций.
Този понеделник темата на разговора в предаването „Денят разказва“ на „Студия Трансмедия“ беше Китай, където корените на цивилизацията са на пет хиляди години, но сега там текат динамични процеси, позволяващи ни да потърсим корените на днешната китайска модернизация.
Коментатор беше проф. Александър Федотов – експерт по далекоизточна история и култури и директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Анализът тръгна от идеята за китайския марксизъм днес, въплътен в образа на една държава с два строя и хронологически се разпростря от културната революция и народните хунвейбини от времето на Мао Дзедун, за да стигне до хармоничния социализъм на Дън Сяопин и начина, по който Пекин на Кси Дзипин днес се стреми да се утвърди като свръхдържавата на ХХІ век.
Проф. Федотов посочи, че „днешният Китай се управлява добре. Понастоящем в Китай има повече милиардери, отколкото в САЩ. Това се съчетава със спазването на идеологическата обвързаност с марксистката идеология и прави впечатление, че режимът не толерира корупцията. В основата на успешната политика на Пекин е използването на „меката сила“ на китайската дипломация – пример е срещата в Сингапур през миналата седмица между лидерите на континентален Китай и о. Тайван.
В заключение проф. Федотов сподели личните си впечатление от честите му посещения там, посочвайки огромния напредък, постигнат от китайците през последните 1-2 десетилетия въпреки регионалните различия в Северен, Централен и Южен Китай. Китайците „победиха глада и вече гледат напред“, посочи той, включително и с оглед огромното количество американски ценни книжа, които китайците държат.
Всеки понеделник от 19.10 ч по Телевизия Европа се излъчва предаването „Денят разказва“ на „Студия Трансмедия“. В него журналистът Емил Янев кани изтъкнати представители на интелектуалния елит на България и разговаря с тях по конкретни социални, политически, икономически и морално-психологически проблеми на нашето съвремие. Историята и миналото, свързано с конкретния ден са само публицистичната канава, върху която се анализира актуален проблем, надхвърлящ злободневието на определен факт, процес или личност, за да се направят по-задълбочени изводи за същностни процеси и явления с оглед бъдещето на нашия народ и глобалната човешка цивилизация.
Източник: „Гласове“.