Концепцията на руския патриарх Кирил за руския свят обсъдиха на кръгла маса историци, философи и политолози. Дискусията се състоя във Фондацията Институт за социално-икономически и политически изследвания в навечерието на откриването на Световния руски народен събор (ВРНС), предаде ТАСС.
На срещата бе представен сборникът „Седем думи за руския свят“, съставен от изказвания на патриарха в различни градове в Русия на форумите на ВРНС, както и на Рождественските парламентарни срещи.
Руският свят като цивилизация
Патриарх Кирил нарича руския свят единен духовен и културен свят на източните славяни. „Руският свят – това е и духовното, и културното, и ценностното измерение на човешката личност“, казва той.
В изказванията си патриарх Кирил неведнъж подчертава, че понятието „руски свят“ и неговите ценности обединяват различните народи от историческа Русия независимо от настоящите политически предпочитания и държавни граници. Това не е политически феномен и не е социален проект.
„Ако говорим за цивилизация, то Русия принадлежи към цивилизация по-широка от Руската федерация. Тази цивилизация ние наричаме руски свят. Руският цвят – от киевския кръщален купол. Руският свят – това е особената цивилизация, към която принадлежат хората, наричащи днес себе си с различни имена – и руснаци, и украинци, и белоруси. Към този свят могат да принадлежат и хора, които изобщо не се отнасят към славянския свят, но които са възприели културния и духовен компонент на този свят като свой собствен“, казва още предстоятелят на руската православна църква в авторската програма „Словото на пастира“.
Руският свят ще помогне на Запада в решаването на социалните проблеми
Завеждащият катедрата „Приложна политология“ във Финансовия университет при правителството на РФ Константин Симонов нарече „интересна“ тезата на патриарха за това, че Западът се сблъсква с предизвикателства, с които сам не може да се справи, и за това, че руският свят не се противопоставя на Запада, а „възнамерява да помага на Запада в решаването на наистина актуалните морални, политически и други проблеми“.
По думите му, става въпрос „вече не толкова за сексуалните и другите малцинства, там социалният авангардизъм отива много по-далеч“. „И тази позиция (на патриарха) трябва да се заявява, независимо от това, че в съвременния свят тя може да се нарича изостанала и се подлага на остра критика“, счита политологът.