Автор: Александър Симов, Поглед Инфо.
Вероятно за чувствителни души и хора с неиздръжливи стомаси не бих препоръчал екстремното удоволствие да наблюдават гърчовето на евроатлантическите бг-интелектуалци, на захранените с чужди пари съвести, които дори и когато целият свят се разтърсва от геополитически гърч, който най-вероятно ще роди друг модел на планетата, трябва да се правят, че нищо не се случва и, че старите им опорни точки са абсолютната и свята истина, която ще спаси човечеството.
Интелектуалните им спазми, неотличими от повиците за повръщане, раждат бисер след бисер не само на наша почва, а това все по-трайно се оформя като интернационален модел. Но в България, поради класическия лакейски провинциализъм, който е като венерическо заболяване на ума, можем много по-ясно да наблюдаваме този процес и ако имаме черно чувство за хумор, да се заредим с пакетче пуканки и да наблюдаваме как нашите интелектуалци се опитват да се измъкнат от примката, която се стяга около техния имидж, за да го изпепели веднъж завинаги, а след това да го разпилее с есенния вятър…
Няма нужда да даваме много примери за подобен ироничен процес, защото това ще разводни твърде много един текст, който претендира да бъде екстремистки и злобен. Ще постъпим като класически хуманитарни учени – ще вземем един-единствен пример и след това ще екстраполираме резултатите в световен размер. И ето пред нас стои лабораторния обект, който ще има честта да бъде подложен на дисекция. Това е статията на Тони Николов „Путинизмът – 3 урока“, пусната първаночално в ловното поле на самия Николов, порталът „Култура“, а след това минала през всички десни сайтове, защото бг-десницата е като секта – тя има нужда отново и отново да вижда знаци, че Бог е на нейна страна, защото в противен случай би замислила колективно самоубийство в Дейвид Кореш style.
Взимаме статия на Николов, защото той съвсем не е най-трагичният случай в интелектуалното евроатлантическо блато. Дори напротив – текстовете му обикновено почиват на добра култура, леко скучен, но приемлив стил, морализаторстват, но се трае и обикновено не си въобразяват, че обясняват света, а добре съзнават, че част от дидактичното дясно дрънкане, което ще съществува у нас вероятно докато Едвин Сугарев не се откаже от литературата. Тоест Николов си е направо класа сред себеподобните му и точно заради това най-добре визуализира трагическото начало и храмът на обречените, който обитава, поне откакто стана ясно, че проклетата Русия не само не се е гътнала от санкциите, ами с атаката срещу „Ислямска държава“ излезе на международна сцена и показа, че без нея трайно решение за този регион не може да има. Това разби ефектната опорна точка, че с Москва е свършено въднъж завинаги. Всички десни интелектуалци, включително и Николов, бяха нейни яростни подръжници в дните на големите санкции, тоест в началото на 2014 година, когато ЕС под пряко американско вмешателство предприе толкова грешна политика, че цената за нея все още не е ясна и е отложена за тъмното и страшно бъдеще.
Тогава Николов и сие триумфалистки тържествуваха. Описваният тук обект за дисекция, например, като една същинска Ванга вещаеше апокалиптичен крах на Русия. Едно е да откъснеш няколко парчета земя, твърдеше Николов в статия от май 2014 година, озаглавена „Времето на хибридната война“, но съвсем друго било „да надделееш финансово над огромни пазари като ЕС и САЩ, за да наложиш на цял свят своите икономически правила“. Дори не искам да коментирам. Русия едва ли някога е искала да предизвиква света икономически, ако го искаше, щеше да гради съвсем друг тип икономика. Руската политика съвсем не е имперска, както я описва Николов. Тя всъщност е антихегемонистка. Тоест руснаците се противопоставиха на политическия световен ред, който трябва да се подчинява на една-единствена световна сила. Това е същността на конфликта от две години насам, но нашите интелектуалци умишлено се втурнаха в описания на псевдоисторически алюзии. За да опишеш света истински, трява да имаш сетива, които не са обременени с грантов холестерол.
Сега вече да се върнем към първоначалната статия. Тя е като постапокалиптична фантастика, защото е като пътеводител в един разбит на парчета свят, където нищо не е такова, каквото е било преди, но отчаяно се опитва да внуши точно противоположното усещане. Николов възражда една своя доста стара и съмнителна теза, която се опитва да съотнесе „путинизма“ (този термин е съмнителен, защото всеки автор от бг-дясното влага в него толкова различни смисли, че думата се е изродила и катастрофирала) към късния брежневизма. Хитро, дами и господа, хитро. Аналогията с Брежнев ще позволи на нашия герой след това доста банално и предвидимо да направи и аналогията между Сирия и Афганистан, любим интелектуален лупинг на българския интелектуалец, който е приключил кариерата си на читател с „Майстора и Маргарита“. Николов не е от тях и заради това е чудно защо сам е поел пътя през това блато, което няма изход. След това се сочат мините пред Русия – тя нямала дори една трета от икономическите ресурси и военната мощ на СССР. Тук, подобно на Станке Димитров, ми идва да се намеся в ефира и да кажа – о, да, Русия толкова няма военна мощ, че само една ракетна установка, изкарана на брега в Крим, накара всички американски кораби от Черно море да изчезнат с трета космическа сила. Именно тогава стана легендарната случка, когато след като няколко руски самолета СУ-24 с бръснещ полет бяха минали над кораба „Доналд Кук“, 27 американски моряци подадоха рапорт за напускане. Във филма „Крим – път към родината“ Путин изкоментира този факт с многозначителната „Они разхулиганились“, визирайки пилотите на самолетите. Русия толкова няма военна мощ, че пускането на ракетите „Калибър“ от Каспийско море към Сирия станаха повод американските медии напълно да забравят стандартите на журналистика и да се превърнат във фабрики за абсолютна невярна информация и в камшици на информационната война. Казвам всичко това, за да ви настроя подозрително към зализаните изводи на Николов, които може да вървят на сбирка на кварталния клуб на ДСБ в „Лозенец“, ама навсякъде другаде трябва да бъдат приемани с ярост.
Второто – предупреждение. Русия нямала голям съюзник. Честно, не очаквах такъв аргумент от интелектуалец с класическо образование. Значи голямата истина е в голямото стадо, така ли? Масите и силата са тези, които налагат истината, това ли иска да ни каже изящното перо на Николов? Ти да видиш…
Оставяме настрани, че в самия си текст Николов опровергава написаното от него като споменава, че Русия сериозно е стоплила отношенията си с Иран, Ливан и Ирак. Ама веднага като черна Врачка допълва нашият обект – това е настроило срещу нея Турция, Саудитска Арабия, емиратите и т.н. Тук ни се преподава дипломация for dummies, лошото е, че се прави опит да мине за висше ниво в анализа. Защото Русия все още не е влязла в открит конфликт с описаните тук държави, а нещо повече – руската намеса в Сирия разкри, че всъщност Саудитска Арабия, Турция и САЩ са силите, които инвестират най-много в нестабилността на тази държава и се противопоставят по всеки начин на намирането на нормално и качествено решение. В това уравнение обаче е забравен много мощен съюзник. Става дума за Китай, който даде ясен знак, че подкрепя руските действия. Тоест не мисля, че като става дума за съюзници, руснаците са разтревожени от тяхната липса.
И трето – Русия не можела да издържи на ембаргото. Е, видя се, че може. Дори по време на ембарго Русия успя да се утвърди като основен играч на международната сцена. Изнервените изхвърляния на Барак Обама напоследък доказват, че нищо от това, което САЩ си въобразяваха за Русия, не се оказа вярно. Да не говорим, че руснаците поне се опитват да намерят решение на проблема с бежанската вълна, за разлика от изпадналия в политически ступор елит на цяла Европа.
И след като сме прекосили блатото на опорните точки, е време да видим кои са тези митични три урока, които „путинизмът“ ще научи. Николов с интелектуално презрение отхвърля тезите, че Русия се позиционирала като основен играч в Сирия. Какви ги говорите вие на българския гений? Той всичко ще ви обясни. Сега се опитайте да вникнете в схемата – чрез Сирия всъщност Путин се опитвал да прикрие отстъплението си в Украйна. Новорусия вече не му била необходима, той я изоставял. Това, разбира се, не отговаря на истината, най-малкото защото за всеки, който е бил в Донбас, тоест информиран е от първа ръка, а не от преразкази в западните медии, знае, че там има автентичен процес, който не може да бъде стопиран и който ще достигне до изключително широка автономия в състава на Украйна, защото вече и ЕС е ангажиран с това. Нещо повече – украинският експеримент се оказа пълен провал. Майданът се оказа огромен балон. Новата Украйна е псевдодържава, която се намира на един милиметър от пълния разпад. Корупцията не само не бе отстранена, а се разрасна. Олигарсите добиха такива политически мускули, че един от тях стана президент. Социалното положение е трагично. И ще го кажа максимално цинично, максимално откровено, максимално брутално – Путин вече няма нужда да воюва за Украйна. Той просто трябва да чака. Ако преди се вдигна само Донбас, сега вече е възможно цялата страна да се вдигне. И няма нужда това да се прикрива зад полиране на истината. Украйна беше пионка в играта срещу Русия, но не сработи. Сега от нея се оттегля Европа, защото разбра, че там са плаващи пясъци.
Второ – Путин тепърва щял да си даде сметка в каква каша се е забъркал, защото е имал неблагоразумието да се забърка с шиитите, които били едва 20 на сто от мюсюлманите. Дзън, дзън, за втори път интелектуалецът с класическо образование ни поднася картината на това, че истината е при мнозинствата, а не при малцинствата. Странно разбиране. Значи трябва да се движиш с най-голямата банда в квартала, ако искаш да успееш. Това ли е философията? Големите батковци ти гарантират сигурност, а и политическа истина?
Въоръжен с този фашистки блясък в очите от чара на голямата сила, Николов тръгва към другата опорна точка – сега Путин щял да стане основен враг на сунитите. Ехоо, има ли някой вкъщи? Вероятно Русия няма да бъде най-любимата страна на сунитите, ама основно петролът им на безценица се изнася в една друга страна. Това ли ще е новата опорна точка на САЩ – Путин е виновен за всичко. Всъщност Путин направи нещо, което доскоро беше невъобразимо – той стана съюзник на Ирак под носа на американците и им изтегли килимчето под краката. Очевидно е, че раздавачите на грантове са пуснали заповед за як хейт срещу този нахалник.
И третият урок – намесата на Путин в тази каша според Николов правела Русия уязвима. Тук ще си позволя да се съглася с него. Да, Русия става уязвима, но едва ли Путин си мисли нещо различно. Има една основна разлика, за която бг-интелектуалецът е странно сляп. Путин предлага трайни решения. Не замразени конфликти, а трайни решения. Заради това, ако отворите форумите на западните медии, ще видите широка обществена подкрепа за руската акция в Сирия. Не, че тя не е проблематична, просто чертае един хоризонт, в края на който част от отворените рани могат да бъдат затворени. Понеже Путин знае, че Русия е уязвима, той се опитва да унищожи Ислямска държава в Сирия, за да не му се налага да се бие с нея на негова територия. И големият въпрос, който руската намеса в Близкия изток поставя, не е за уязвимостта на Русия, а за това чий инструмент е Ислямска държава. Статистиката е безпощадна. По време на инвазията в Ирак и в дните на последвалата окупация американските бомбардировки там са били по 800 на ден. Бомбардировките срещу Ислямска държава – едва по 14 на ден. Само по 14. Дали това може да се нарече борба с тероризма?
И това е големият урок на „путинизма“, за който Николов е сляп. „Путинизмът“ много добре разбра, че Сирия става експериментална площадка за обучение на терористично оръжие, което след това да се използва в различни части на света и отиде на място да го нарита. И почна да го рита сериозно. Интересно защо за това нашият бг-интелектуалец не намери да каже нито една дума? Ама нито една. Големите батковци в квартала ли му забраниха?