Автор: Сергей Железняк, Руски Дневник.
В сряда (14 октомври) генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и посланиците на 28-те държави членки на Алианса започват посещение в Черна гора. По-голямата част от жителите на балканската страна подкрепят присъединяването към НАТО. Активна позиция против него поддържат международната мрежа от неправителствени организации „Не във война – не в НАТО“, „Майка Сърбия“, „Движението за неутралитет на Черна гора“, информационния портал IN4S, вестник „Дан“ и др. Във връзка със събитията, случващи се в Черна гора, заместник-председателят на Държавната Дума Сергей Железняк направи следното изявление.
Ако става въпрос за обществените протести, протичащи без прекъсване от 27 септември в Черна гора, то бих искал да отбележа следните съществени особености:
На първо място, истинската причина за гражданските прояви е натрупаното недоволство от негативните последици на многогодишната политика на предаване под външно управление на елементи от националния суверенитет на Черна гора, в резултат на което зад фасадата на обновяване на държавността и процесите, наричани евроатлантическа интеграция, в страната се създадоха много вътрешни проблеми и конфликти.
На второ място, за разлика от сценариите на „оранжевата революция“, при сегашните събития в Подгорица липсват външни поръчители и спонсори. Черногорските протести носят общонационален и общограждански характер, и затова исканията на протестиращите заслужават внимание и уважение.
И на трето място, протичащите в момента протести не бива да се смятат за антинатовски. Проблемът с негативните последици от влизането в НАТО за Черна гора трябва да се разглежда по-скоро като катализатор на цял комплекс от социално-политически и икономически противоречия в тази страна.
Смятам, че за решаването на кризата е необходим общонационален диалог, целящ стаблизиране на обстановката и осъществяване на по-нататъшни легитимни политически преобразувания.
В създалата се обстановка визитата на ръководството на НАТО и пропагандната кампания около евентуалната покана за влизане в Алианса наливат масло в огъня на социално-политическия конфликт, който гори в Черна гора. Логиката на блоковата експанзия може да се обясни с усилията, с които НАТО вербува в редиците си малката балканска държава, докато нашите предложения за сътрудничество в борбата с реалната заплаха на „Ислямска държава“ остават без внимание. Добре известно е в самата Черна гора, както и в цяла бивша Югославия, Близкия Изток и в Северна Африка, в Грузия и Украйна, какви тежки и дори трагични последици носят експериментите по създаване на протекторати на НАТО.
Затова не е случайно, че против влизането на Черна гора в НАТО застават не само повечето опозиционни представители в парламента, но и Сръбската православна църква, множество обществени организации и медии. Това не би означавало нищо без подкрепата към тези усилия от старна на гражданите на Черна гора. Дори гласуването на временната резолюция на 17 септември не набра нужните 2/3 от гласовете в полза на прокарваните от натовските лобисти парламентарни процедури за фактическо присъединяване към НАТО. По същество това е провал на водената от години политика за приемане на страната в Алианса.
Ние следим внимателно развитието на ситуацията в Черна гора и отчитаме безпокойството на нейните политици, духовни и обществени лидери, включително перспективите за влошаване на дълговековните добросъседски отношения между Русия и Черна гора. Блоковата зависимост вече нанася преки щети на руско-черногорските отношения, включително под формата на антируските санкции, и има по-нататъшна негативна тенденция от гледна точка на интеграцията в Алианса.
Борбата със съвременните предизвикателства и заплахи е свидетелство за неприемливостта на по-нататъшната практика на право за приемане на изключителни решения по въпроси, свързани с архитектурата на сигурността на многополюсния свят.
Що се отнася до въпросите, свързани със сигурността и териториалната цялост на малки държави като Черна гора, то актуални стават търсенето и оформянето на извънблокови решения.
Доколкото ми е известно, от развитието на дискусиите по въпросния дневен ред се интересуват много обществено-политически сили в самата Черна гора. Като се има предвид историческата близост между народите на Русия и Черна гора, особена роля в диалога трябва да играе обществената дипломация. Усилването на информационното присъствие на новини от Черна гора и целия Балканско-черногорски регион в руските медии също е важен фактор.
На 17 септември парламентът на Черно гора прие резолюзия в подкрепа на интеграцията в НАТО, за която гласуваха 50 от 79 депутати. Против бяха 26 души (Демократичният фронт, Демос, Социалистическата народна партия и независими депутати), а трима се въздържаха. Един от лидерите на Демократичния фронт Милан Кнежевич предложи да се създаде „Съюз на антинатовските сили в Черна гора“ като широка обществено-политическа и гражданска коалиция.
На 27 септември в Подгорица пред сградата на парламента започна безсрочен протестен митинг по инициатива на Демократичния фронт. Протестиращите искат оставката на премиера Мило Джуканович, формиране на преходно правителство и провеждане на свободни демократични избори. На осмия ден от протеста пред събралите се граждани се изказа митрополитът на Черна гора и Приморската Сръбска православна цървка Амфилохий. В момента протестите продължават вече 18-и ден, като заемат централно място в обществено-политическия живот на страната и местните средства за масова информация.
На 12 октомври един от лидерите на Демократичния фронт Андрия Мандич се обърна с открито писмо към 28-те страни-членки на НАТО, в което заяви, че „влизането на Черна гора в НАТО, прокарвано от нелегитимното правителство на [черногорския премиер Мило] Джуканович, не може да бъде признато за легитимно и законно, тъй като повечето граждани на страната са против присъединяването към НАТО и никога няма да признаят това решение“.
Днес черногорски активисти от международното движение „Не във войната – не в НАТО“ (Ne u rat – Ne u NATO) призоваха всички, които не са равнодушни, да се включат в протеста в деня на пристигането на делегацията на НАТО в Черна гора.