Автор: Петър Волгин*, Поглед Инфо.
Пред очите ни все по-ясно се очертават контурите на новия свят. И той е много по-различен от това, с което бяхме свикнали през последния четвърт век. До съвсем скоро в света се случваше само това, което администрацията на Белия дом позволяваше или настояваше да се случи. И това ставаше не само благодарение на военната мощ на Съединените щати.
Американците притежаваха нещо много по-съществено – абсолютното право да определят кое е добро и кое е лошо, кои държави са „престъпни” и кои са добронамерени. И по-голямата част от света признаваше това им право. Днес Америка губи статуса си на едноличен световен хегемон, съвсем не защото отслабва икономически или военно. Губи го, защото съмненията в моралната й правота се засилиха страшно много. И е съвсем нормално да се засилят.
Американските действия в различни точки на земното кълбо – като се почне от мюсюлманския свят и се стигне до Украйна – показаха и на най-наивните идеалисти, че приказките за „защита на човешките права” и „ установяване на демократични правила” са само красиво звучащи фрази, зад които се крият съвсем прагматични геостратегически и бизнес интереси. Никаква принципност няма в позициите на Вашингтон по отношение на случващото се в света. Има единствено защита на големия бизнес и на американското влияние. Ето само един пример.
През последните години американците и техните резоньори по света ни проглушиха ушите с воплите си, какъв отвратителен тиранин бил Башар Асад, каква нечовешка тирания се вихрела в Сирия и как властта там трябвало да бъде моментално сменена, за да се възстановяла световната справедливост. Хубаво, ние си знаем, че Сирия на Асад не беше пример за демокрация, обаче така и не можем да разберем защо след като са толкова загрижени за човешките права и свободата, американците не казват нищо за Саудитска Арабия. За държавата, която не просто няма нищо общо с демокрацията, ами през последния четвърт век се явява и основен спонсор и вдъхновител на всевъзможни терористични структури – като се почне от Ал Кайда и се свърши с ИДИЛ. И с фенер посред бял ден да търсим, пак няма да открием и намек за критика от страна на Вашингтон към саудитските власти. Защо? Ами защото тази държава е пръв съюзник на Съединените щати. А в доскорошния еднополюсен свят беше така – заклеваш се във вечна вярност на хегемона, обслужваш сто процента неговите стратегически и икономически интереси и после си правиш, каквото намериш за добре.
Тази политика на хегемона, освен че няма нищо общо нито с морала, нито с демокрацията, в крайна сметка се оказа и крайно неефективна на практика. Какво се случи със заклинанията на неоконсервативните американски идеолози и на техните съидейници в Белия дом, че ще демократизират мюсюлманския свят и ще установят там стабилни демократични управления?
След поредица от военни намеси и инспирирани „цветни революции” в арабския свят американците постигнаха едно единствено нещо – превърнаха тази част на света в място, където цари невероятен хаос и пълно безумие. Вижте какво става и на собствения ни континент. Европа е залята от огромен мигрантски човешки поток, който се отприщи именно след като в Близкия Изток и Северна Африка започна силовото налагане на Pax Americana. Да не забравяме и замразения, но съвсем не приключил конфликт в Украйна. След като с решаващото американско участие там беше установена „демокрация” от бандеровски тип, пак по препоръка на Вашингтон, ЕС наложи санкции срещу Русия.
Въпросното действие безспорно оказа негативен ефект върху развитието на руската икономика, но също толкова безспорно е, че ответните мерки на Москва оказаха същия негативен ефект върху европейските икономики. И все повече европейски лидери започват да си задават напълно резонния въпрос, защо техните държави трябва да страдат заради интересите на Вашингтон и не е ли крайно време за отмяна на санкциите срещу Русия. Разбира се, тук говоря за онези европейски политици, които все пак мислят със собствените си глави и чиито мозъци не са тотално полирани от американската пропаганда. Онези другите, с полираните мозъци, няма какво да ги обсъждаме. И без това всеки ден ни ги показват по телевизията.
Ако Европа все пак иска да спре упадъка си, тя има една единствена възможност. Да престане да бъде чужда марионетка и да започне да действа самостоятелно. И тази възможност съвсем не е толкова утопична. Виждаме, че държави като Китай и Русия отдавна не се притесняват да защитават собствените си интереси, дори когато те влизат в противоречие с желанията на довчерашните господари на света. Европейските държави също могат да действат по този начин. Стига, разбира се, да има европески лидери, които да ценят самостоятелното поведение много повече, отколкото сервилниченето.
*Петър Волгин е журналист и писател. Работи в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, където води предаванията „12 плюс 3“ и „Деконструкция“.