„Безпокойството“ на редица страни от военната намеса на Москва на страната на правителството на Башар Асад в сирийския конфликт застрашава да прерасне в пълноценна информационна война, а в перспектива – в косвено противопоставяне в Сирия срещу руските ВВС чрез чужди ръце. В тези ръце могат да дадат оръжие онези, които в момента критикуват Москва. Зад цялата тази критика стоят собствени цели, които не се свеждат единствено до борбата срещу ИД. Именно от този ъгъл трябва да се разглежда рязката критика към действията на Москва от страна на Рияд или Доха, които не само първоначално бяха сред вдъхновителите на военните действия за свалянето на Асад, но и пряко или косвено поддържат някои от сражаващите се против Асад групировки.
Турция също внимателно следи действията на Русия. Тя вече изрази протест срещу руските изтребители, които случайно навлязоха във въздушното ѝ пространство. От началото на годината Анкара прокарва идеята за създаване на „зона без полети“ поне в северната част на Сирия, както и на санитарна зона по своята граница.
Намесата на Русия провали тези планове. Между другото, северът на страната контролират не ИД, а кюрдите. Турците не искат те да обединят сили с иракските кюрди (и особено със своите) с цел създаване на независим Кюрдистан. До неотдавна турските специални служби, според някои данни, се заиграваха с ИД (те намираха убежище на територията на страната, получаваха помощ). Едва неотдавна Турция се присъедини към коалицията против ИД и нанася удари, включително и по позиции на кюрдите.
САЩ също критикуват Русия, че „бие не когото трябва“, визирайки „умерената опозиция“. Само че Вашингтон избягва да назовава поименно самите тези „умерени“. Говорителите на Пентагона и Белия дом не обичат да отговарят на въпроса, дали водената от САЩ коалиция нанася удари по такива формирования като например „Джабхад ан-Нусра“ (която на свой ред понякога се сблъсква с ИД) или „Ахар ал-Шам“ – също напълно терористична групировка, която е част от коалицията „Ислямски фронт“ (ИФ). Или по „Армията на исляма“ (АИ), която се „прочу“ в частност с кървавото клане в дух ИД в работническото село Адра близо до Дамаск. Защото те не нанасят тези удари.
Между другото ИФ и АИ подкрепят плановете за изграждане на ислямска държава в Сирия по законите на шариата и се ползват с поддръжката на саудитците. Да се смятат те за „умерени“ може само условно. Близка до ИФ е и друга ислямистка организация, която от неотдавна претендира за „умереност“ – Сирийският фронт на революционерите. Само че така и не успяха да бъдат признати за „умерени“, тъй като сключиха съюз със ИД.
Най-често на Запад думата „умерена“ се свързва със Сирийската свободна армия (ССА), създадена в началото на войната от офицер-дезертьори от правителствената армия. Само че в ССА, където винаги са влизали множество малки групировки, включително ислямистки, от самото начало силни идейни позиции имат „Мюсюлманските братя“, ползващи се включително с негласната подкрепа на турското правителство на Ердоган. Това са същите тези братя, на резултатите от чието управление се нагледа Египет, спасен от по-нататъшна ислямизация единствено благодарение на военен преврат. От пролетта на тази година ССА като боева структура на практика се разпадна. Затова под „чадъра“ ѝ действат куп малки и самостоятелни бойни локални групи, които влизат и в тактически съюзи с ислямистите, дори от ИД. Тези, които въоръжават подобни групировки, трябва да вземат предвид практиката бойци да преминават от една структура в друга и да разберат, че това оръжие може да се окаже в ИД.
Натискът върху Русия, разбира се, ще се засилва. Искат Кремъл да бъде принуден да се откаже от действия, които биха могли да доведат до укрепване на позициите на войските на Асад. Доколко опитите да се противостои на този натиск ще успеят е въпрос на дипломатически договорки, включително по съдбата на самия Асад, неговата роля в преговорния процес в преходния период. Що се отнася до военно-тактическите задачи, то, вземайки предвид териториалните загуби на правителствените войски през тази година, за възстановяване на техните позиции с подкрепа от въздуха ще са нужни поне два-три месеца. Трябва да успеем до зимата, когато в този район започват най-силните пясъчни бури.
*Авторът е политолог и член на Съвета по външна и отбранителна политика.