Автор: Светлана Велева, pogled.info /“Дума“/.
Европа „гори“, светът е пред риск от катастрофа, ако не се вземат общи координирани мерки по конфликта в Сирия. В същото време у нас едни хора като в зомбиран транс продължават с нездрава българофобска пропаганда, която упорито ни се налага въпреки събитията и очевадните факти.
Бежанците сигурно имат много лошо мнение за България, след като не искат да остават в страната. Те я виждат като ксенофобско място, което не ги иска и от което всеки нормален човек с инстинкт за самосъхранение час по-скоро трябва да се махне… А вие какво направихте, за да бъде тази държава по-добре и кой е отговорен тя да е в това състояние, е първият въпрос. Реално т.нар. бежанци не искат да остават тук, защото държавата е бедна и няма какво да източат от нея. И съвсем не може да предложи условията, които Германия и Австрия например имат.
На второ място – както вече е всеизвестно – тези хора не са бежанци. „Бежанци“ по силата на международното право са хора, избягали в държава, съседна на държава, в която има гражданска война или е във война с друга държава. Двата милиона сирийци и иракчани в Турция са бежанци, 1 400 000 в Ливан и Йордания също. Но същите хора, бягащи от Турция в други държави в търсене на по-добър живот, вече не са бежанци. Те са икономически емигранти.
Още повече, че половината от тези хора не бягат от война. Повечето са от други арабски държави извън военния конфликт, които използват бежанската вълна.
Търсенето на по-добър живот е изконно право на всеки човек. Но само когато се спазват законите – на всяка отделна страна и международното право. Тези хора от емигрантската вълна обаче не зачитат законите нито на отделните страни, нито на ЕС. Те смятат, че имат право да нахълтват свободно, хиляди се опитват да минават границите незаконно – някои без лични документи, други пробват с рушвети, а имаше случаи, когато режат оградата на границата. Откъдето минат пък, остават тонове боклуци. А когато вече са приети, не липсват случаи на агресия и ексцесии – хвърлят демонстративно храната и водата, нарушават обществения ред, нападат полицаи и подпалват колите им. Не липсват и случаи на екстремистки заплахи към Европа въобще. Слепи и невежи ли са анализаторите, които ни ги представят единствено като жертви, на които трябва да се помогне, или е тенденциозна пропаганда, обслужваща други интереси, е риторичен въпрос. И не беше ли обратното – като отиваш в чужд дом, да оцениш гостоприемството или най-малкото да спазваш правилата му, не да се държиш грубо с домакините. И колко време им трябваше на немските власти да реагират на тази експанзия, и да започнат да разграничават бежанци от емигранти?
У нас също имаше бунтове на недоволни в бежанските лагери, вече има и криминални прояви, включително престрелки с убийства. Освен това масово отказват предлаганата им работа, за 600 лв., 800 лв., дори за 1000 лв. Малко им били парите, в техните държави взимали повече. В същото време у нас има близо 400 000 безработни българи, 3,4 млн. живеят на прага на бедността или под него (295 лв.) и хиляди от тези хора биха се зарадвали и на заплата от 400 лв., дори само да имат работа. Такива са възможностите на страната и тя каквото може, прави за бежанците – в осигуряване на подслон, храна и работа на вече получилите местен статут.
Международна статистика, изнесена наскоро, сочи, че България е била най-гостоприемната държава в целия ЕС. От всички молби на бежанци тя е одобрила най-много – 85%. При все това не спират да ни критикуват и да изискват от нас – и от ЕС, и родни самозвани анализатори, вменявайки ни непрестанно вина и дълг.
А дългът към собствените граждани? Редно е да се отчете какви са възможностите на най-бедната страна за поемане и интегриране на хиляди бежанци. Както е редно да се отчете, че мнозина не бягат от война, а само използват „бежанската вълна“ като коридор.
Анализаторите, налагащи сълзливата пропаганда, че бежанците са само жертви и ние сме лоши и негостоприемни, поне веднъж загрижиха ли се за сънародниците? Да се огледат около себе си да видят колко пречупени животи на поддържаща система има по улиците? Да се загрижат как живеят бедните, с какви лишения, как всеки ден е борба за оцеляване на хиляди българи. Колко стотици села са напълно изселени или останали с по 10 души, защото няма работа, няма производство, училищата са затворени, няма дори лекар и магазин за хляб. Много от тия хора живеят по-зле и от бежанец, намерил убежище. Немалка част от тях напускат страната ни в търсене нa препитание и по-добър живот. Но зa тях не ни е грижа. И те са икономически емигранти, но сами се преборват и никой не ги посреща с храна и отворени обятия в държавите от ЕС.
В същото време, ако си немит, без документи или с фалшиви такива, без да знаеш езика и без никога да си плащал данъци в този съюз, те посрещат с „уелкъм“ и храна. Но ако си българин или румънец – не може.
Германски кмет дори се изказа, че е готов да поеме повече бежанци, ако се махнат българите и румънците. Българите са третирани като хора втора ръка, въпреки че те не са искали нищо наготово от Германия, както го правят икономическите емигранти от арабските държави. Явно хората от тези страни имат някаква специална мисия, роля, че да бъдат така протектирани за сметка на закони, международни правила, общоприети стандарти. В Германия дори на местните хора посягат заради „бежанците“.
Преди дни стана ясно, че жена ще бъде прокудена от дома, в който е отгледала своите деца, за да може местният градски съвет да превърне блока в подслон за бежанци. 51-годишната медицинска сестра Бетина Халби е получила писмо миналия месец, в което й било казано, че тя трябва да напусне дома си, в който живее от 16 години в Нихайм в Западна Германия. „Изпаднах в шок. Не мога да опиша начина, по който се чувствам заради отношението на градските власти. Като ритник в зъбите е“, казва майката на две деца пред Die Welt.
И това не е всичко. На воплите на България, че като държавата с най-нисък стандарт в ЕС е затруднена да обслужва по-голям брой бежанци, ЕК предложи да се използват парите за бедните. До 2020 г. България разполага с 1,63 милиарда евро от Европейския социален фонд и от Фонда за европейска помощ за най-бедните. Комисията отбелязва, че двата фонда предоставят подкрепа за най-уязвимите групи в обществото, в които попадат бежанците и търсещите международна закрила. В общия случай парите могат да бъдат използвани за граждани, които идват от държави извън ЕС, едва след като получат статут за пребиваване. Всъщност най-уязвимата група в ЕС са българите, в по-голямата си част. И това експертите от ЕК няма как да не го знаят. Наскоро дори имаше официално проучване, според което хората в Европа в най-голям риск от бедност са възрастните в България.
По-страшно е, че пазарът на труда се обезкървява. Всеки ден между 150 и 160 българи напускат страната, като последните години от България трайно емигрират около 50 000-70 000 души. Основно това са млади и образовани хора, които, след като напуснат, раждат деца навън. А междувременно населението у нас застарява, раждаемостта все повече пада и етнически българското население се топи застрашително. Защо така съвестните към „бежанците“ правозащитници не са загрижените от този факт? Щели сме да борим демографията и да компенсираме пазара на труда с бежанци? Ами направо да закрием държавата и да си направят нова, тяхна си, защото от благополучието и оцеляването на българите така или иначе никой не се интересува. Работодатели вече заявиха, че не са съгласни приоритетно да осигуряват работа на бежанци, самите бежанци не желаят трудово да се интегрират, предпочитат да източват социалната система, а това ще доведе до задълбочаване на и без това тежката социална криза, освен че е залог за етнически конфликт.
С други думи – набедените за гражданска съвест на обществото, ако нямат конструктивни предложения, да замълчат, че взе много да им личи вече източникът на доходи. Само ще кажа, че за същите ако американски самолети ударят болница, това е „миротворческа мисия”, но ако Русия удари бази на най-голямата терористична организация в света, това е агресия, удар по невинни. Иначе едва ли има нормален човек, който да не изпитва съчувствие и съпричастност към загубилия дома си, бягащ от ужаса на войната. Но когато това се използва за антинационална пропаганда, нямаща нищо общо с хуманността, е престъпно. Та преди да осъдите сънародниците си за техните опасения, дайте им личен пример с дела, така ще подкрепите и думите си – приютете у дома си няколко бежанци и им дайте работа. Или извадете от джоба си нужните средства за това. Иначе сте само едни празни сателити…