Дмитрий Лихачов – кулата и светлината
Чужд на суетния шум и на външните жестове, той се отличаваше още от пръв поглед, още от първа дума. Като че ли всички бяхме направени от знания, а академик Дмитрий Лихачов беше направен от мъдрост и от самородна човешка доброта. Точно с нея той обичаше България. Нарече я „Държава на духа“. ..
Слушайки с възхищение и благодарност академик Лихачов, аз го виждах също като една такава самотна крепост на духа, като морски фар, човек маяк. И той не можеше да завладее изведнъж всички души. Някои не го разбираха. Други скърцаха зъби. Но неговата историческа мисия бе да посее примера. Точно такъв, според мен, е и смисълът, който се крие в понятието „Държава на духа“ – онази първородна България, онова първо славянско царство и първа християнска крепост, която дава Примера. Всичко останало е покръстване, което става бавно и непрекъснато, което продължава и днес…
Любомир Левчев
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИНТЕЛИГЕНТЕН
Човек би трябвало да бъде интелигентен! Ами в случай че неговата специалност не изисква просветеност? Ако той не е успял да получи обучение заради друго стичане на събитията? Ако средата, в която живее, не му разрешава това? Ако интелигентността го превърне в „ черна овца ” измежду сътрудниците му, измежду приятелите и роднините и му пречи да общува с другите хора?
Не, не и не!
Интелигентността е необходима без значение от всичко. Тя е нужна и на самия човек, и на заобикалящите го. Това е доста, доста значимо, с цел да се живее щастливо и дълго. Да, дълго!
Защото интелигентността е нравствено здраве, а здравето е належащо, с цел да се живее дълго освен физически, само че и умствено.
В една остаряла книга пише: „ Почитай своя татко и своята майка и многогодишен ще бъде земният ти път. ” Тази мъдрост се отнася и за всички хора, и за обособения човек.
Нека изначало да определим какво е просветеност, а по-късно – за какво тя е обвързвана с дълголетието. Мнозина мислят, че образован е оня, който е чел доста, получил е положително обучение (предимно хуманитарно), доста е пътувал и знае няколко езика.
А в действителност може да имаш всичко това и отново да не си образован, както може да нямаш в голяма степен от тези богатства и все пак да си естествено образован човек.
Лишете интелигентния човек напълно от паметта му. Нека той не помни всичко, дано не знае нищо за класиците в литературата, да не помни най-великите творби на изкуството, да е не запомнил най-важните исторически събития…
Ако обаче е съхранил възприемчивостта си към културните полезности, естетическия си нюх, различава истинското произведение на изкуството от грубата „ фалшификация ”, с която желаят да ни учудят, в случай че умее да се възхити на хубостта в природата, да разбере характера и неповторимото у индивида до себе си, да влезе в неговото състояние и да му помогне, в случай че той не демонстрира безразличие, неучтивост, злоба, а умее реално да прави оценка другите – този човек е образован.
Интелигентността не означава единствено познания, само че и дарба да разбираш другите.
Тя се демонстрира в хиляди дребни неща – в правилното водене на спор, в скромното държание, в умението неусетно (именно незабелязано) да се оказва помощ на другите, да се опазва природата, да не се замърсява околната среда – да не се замърсява нито с отпадъци, нито с хули, нито с нездравословни хрумвания (това е също боклук, и то каква!).
Интелигентността е способност да разбираш, да възприемаш, да проявяваш толерантност към хората и света.
Човек би трябвало да развива у себе си интелигентността, да тренира – да тренира душевните си сили подобно на физическите. Това е допустимо и належащо при всевъзможни условия.
Тренирането на физическите сили спомага за дълголетието и това е изцяло ясно. Но малцина разбират, че за дълголетието е належащо трениране и на духовните, и на душевните сили.
Озлоблението, негативната реакция към всичко, което ни заобикаля, грубото отношение и неразбирането на другите са симптом за духовна и душевна уязвимост, за неспособността на човека да живее…
В претъпкан автобус се блъска и недоволства единствено слабият и нервозен човек, който е отпаднал и реагира неадекватно.
Със съседите си се кара също душевно глухият, неумеещият да живее с другите. Нещастен е и естетически невъзприемчивият човек.
Има хора, неспособни да схванат другите, приписват им единствено неприятни планове и са постоянно афектирани. Те също са духовно небогати и пречат на другите да живеят.
Душевната уязвимост води до физическа уязвимост. Не съм доктор, само че съм уверен в това. Убедил ме е моят дългогодишен опит.
Приветливото отношение и добротата вършат индивида освен физически здрав, само че и хубав. Да, именно хубав!
Лице, което постоянно е разкривено от завист, става грозно, а придвижванията на злия човек са лишени от великолепие – не заученото, а естественото великолепие, което е доста по-ценно.
Остави коментар