Автор: Виктория Семиошина, Руски Дневник.
Скромната ислямска модна индустрия се развива бурно през последните години. Според проучване на „Юромонитър интернешънъл“ (Euromonitor International), които анализираха услугите „халал“, глобалният пазар за ислямско облекло скоро ще отбележи близо двоен годишен ръст.
Резеда Сюлейман: „Погледнах се в огледалото, носейки забрадка, и си помислих, че съм грозна“.
За дизайнера: Резеда Сюлейман е основателят на едноименната марка. Започва да проектира мюсюлманско облекло през 2010 година. В момента компанията разполага с 11 бутикови магазина: 9 в Русия и 2 в Казахстан, както и с 28 изложбени зали. Планира скоро да отвори верига магазини в ОАЕ и Турция.
В нашите каталози има модели със забрадки, както и модели без забрадки. По този начин ние искаме да унищожим стереотипа, който мюсюлманските жени са създали сами за себе си. Ако ние се обличаме по определен начин, това не означава, че трябва да гледаме с високомерие всички останали. Също исках да покажа на хората, че да носиш дрехи, които покриват цялото ти тяло, е нещо нормално и красиво.
Първият път, в който реших да сложа забрадка, беше когато бях на 19 и дойдох в Москва от Казан, за да уча. Аз съм етническа татарка. Въпреки че исторически татарите винаги са били мюсюлмани, в съветските години много от мюсюлманските практики бяха загърбени, като например носенето на забрадка.
За мен не беше лесно решението да си сложа забрадка: все пак в Русия отношението към тези, които се обличат различно не е много положително. Но желанието ми да следвам Корана беше по-силно. Когато реших да сменя гардероба си, установих, че не мога да намеря подходящи дрехи в обикновените магазини. Погледнах се в огледалото, носейки забрадка, и си помислих, че съм грозна. Именно затова реших сама да си ушия дрехи.
Често мюсюлманските жени не са много запалени по различните концепции за мюсюлмански дрехи. По-скоро би могло да се говори за един мюсюлманин стил, който варира от страна в страна. Така например в Малайзия жените харесват ярки цветове; в арабски страни предпочитат черния цвят, но използват много бродерии, мъниста и златни нишки. В Турция акцентът е повече върху различните тъкани.
В Русия ние правим дрехи, които са подходящи за местния пазар и за младите жени, които все още не са готови да носят определен стил. Например в Москва момичетата се страхуват да носят черни забрадки.
Дилара Садриева: „Мюсюлманската мода съществува“.
За дизайнера: Основава марката Bella Kareema през 2010 година. Има бутици в Москва и Казан, както и онлайн магазин. Редовно организира модни ревюта в Европа и Азия, показвала е свои колекции на MISIF 2014 Malaysia и Saverah Women Expo 2015 London.
Скромните дрехите не са синоним за старомоден вкус, точно както модата не е синоним на аморалност. Без значение колко често хората казват, че понятията мода и тенденции са чужди за ислямската дреха, те съществуват и се променят.
Поради това, че съм практикуващ мюсюлманин от 19 години и пътувам по целия свят, аз следя отблизо тези процеси. Разбира се, съществуват някои ограничения, но като цяло сме свободни да използваме модерни форми, материи, цветове, комбинации, както и стилистични решения, които са част от световната мода.
Съществува и междукултурно взаимодействие. Често може да се забележи влиянието на мюсюлманския стил в много колекции от висшата мода.
Нажия Галимова: „Не е вярно, че младите жени, носещи забрадки, са малтретирани в Русия“.
За дизайнера: Дизайнер от Казан. Два пъти носител на Голямата награда на Международния конкурс за ислямски дрехи. Оценена е високо от ЮНЕСКО за активната си работа по съживяване духовността и културните традиции и за приноса си за създаване на религиозен диалог между народите.
Не е вярно, че младите жени, носещи забрадки, са малтретирани в Русия. Има толкова много възможности в страната ни в момента. Руските жени са с по-свободен дух.
Аз се придържам към основните норми на исляма. Това е моят избор и не изпитвам затруднения при носенето на дрехи, които покриват цялото ми тяло.
Целта ми е да добавя малко елегантност в живота на жената, за да я направя красива, а не само да я покрия. Например когато проектирам дрехи за никах (мюсюлманска сватбена церемония), моята амбиция е да разкрия вътрешния свят на булката, нейната емоционална същност. Ръководя се от чувствата ѝ, питам я какви цветове харесва, за какво си мечтае.