Автор: Димитър Гърдев*, trud.bg.
Издигнем ли нова Берлинска стена срещу мигрантите, само след година ислямизмът ще я събори.
Ако бежанците са толкова отговорни и се спасяват от войната, защо тогава голяма част от тях са зарязали родителите си?
Радио „Свободна Европа“ е една от емблемите на Студената война. Създадената през 1949 г. пропагандна централа води активна информационна война срещу социалистическия блок. Основните направления са две – разобличаване на идеологията и действията на комунистическите режими и пропагандиране на стандарта, начина на живот и по-добрите условия в страните от Западна Европа.
Създаването на завладяващ образ на всеобщо и никого неподминаващо благополучие и щастие е изключително ефективно и предизвиква истинска бежанска вълна на Запад. Всички бягат с каквото им попадне, основно с най-необходимото, топла връхна дреха, раница с минимум вещи, главно пари и ценности. Не носят имущество, та нали оттатък ги очакват паричните помощи и по-високият стандарт. В голямата си част са млади хора, активни и решително настроени. Това е профилът на икономическия емигрант. Сред тях е имало и политически, но след унищожаването на опозицията остават все по-малко на брой, освен това те преминават през предварително подготвени канали.
След 1989 г. държавите на тези първи емигранти получиха всичко в политически план, за което говореше радиото от Мюнхен – политически свободи, правови държави, демократичен избор, а емиграцията на Запад се увеличи на квадратни степени.
Втората компонента на операция „Свободна Европа“ – визията за богат и лесен живот в обкръжението на беемвета и мерцедеси, се оказа невероятно мощна и заживя свой собствен живот дори след прекратяването на радиопрограмата през 90-те. Създадена, за да привлича хората, тази емблема намери нова почва в огромния пояс от човешки маси от Афганистан до Мароко и в дълбочина до Централна Африка, както и свои нови господари. В разрушаваните поетапно вече 15 години страни с авиоудари, крилати ракети, директни военни интервенции, революции и открито наемни армии се разви огромен по мащаби емигрантски потенциал. Това явление веднага беше заето от вече транснационалните трафикантски организации, които съживиха операцията „Свободна Европа“, но вече в своя версия – 2.0, и с обратен вектор – подтиквайки, а не привличайки към емиграция.
Бежанците плащат за транзит между 3000 и 10 000 евро на човек. Това е бизнес за 4-6 млрд. евро на година. Такива пари съвсем скоро ще пометат леките телени заграждения тип охрана на петролен склад, които в момента се появяват от Унгария до нашето Малко Търново.
Провежданите военни кампании дадоха и правен статут на тези хора като бежанци от бойните действия и те не могат просто да бъдат отведени обратно под конвой, защото не биха се съгласили на това доброволно. Хората бягат от действителна смърт и никой не може да ги накара да се върнат и да си опитат късмета за оцеляване повторно. Не всички обаче са такива. Бягащото от война и репресии мирно население притежава характерни черти. Имал съм възможност да разговарям с живи свидетели, както и да се запозная със значителени филмови и фотоматериали, запечатали бежанците от войната в Кипър след навлизането на турската армия и окупирането на северната част от страната и половината от столицата. Пътят Никозия – Ларнака е построен за отрицателно време, за да поеме хилядите камиони, автобуси, трактори с претъпкани ремаркета и обикновени конски каруци, натоварени догоре с покъщнина и целите фамилии. Всички са там. Бащи и майки, баби, дядовци, братовчеди. Нека сравним това със сегашните кадри от тълпите млади 20-30-годишни мъже, носещи само една раница, с настъпателно поведение, биещи се с полицията в Македония, Унгария, Франция, Великобритания, завземащи влакове, тирове, вършещи невероятни каскади в тунела под Ламанша и т.н. Можем да пропуснем липсата на имущество, защото пътят е дълъг, но къде са възрастните им роднини или целите им семейства с техните и на братовчедите им деца?! Ако са толкова отговорни и се спасяват от войната, зарязват ли се родителите? И на такива ли ще разчитаме да вдигнат икономиката на ЕС със съзидателен и отговорен труд?! Наистина не всички са такива, но според статистиките 70-90% от последната вълна са точно такива.
Въпросът е какво можем да очакваме ние? Възможните сценарии за развитие не са много. Както и решенията. Какво може да се предложи и какви са възможните рискове?
Първо, разграничаване на икономическите емигранти от бежанците от бойните действия. Едва ли. Това е нискоефективно. Както при „Свободна Европа“ 1.0, когато всички са се обявявали за политически емигранти, сега всички твърдят, че са бежанци от войните. Хващат се такива, които са без документи. Ръководителите на „Свободна Европа“ 2.0 ще увеличат тарифите, доходите от бизнеса ще скочат на 10 млрд. и всички вече ще са снабдени с паспорти.
Второ, да издигнем отново Стената. Не с тел, а онази предишната, истинската Стена, от която се стреляше, тогава навътре, сега навън. Няма какво да го говорим. Резултатът го знаем. Стената създава огромна ненавист към тези, които са я изградили, и накрая това недоволство помита и нея, и строителите й. Не знаем колко хора от „Ислямска държава“ се инфилтрират сега в Европа, но Стената ще активира ръководителите на ИД като вампири на пълнолуние и само след година те ще имат идеологията и базата от недоволни хора, за да проведат операция „Свободна Европа“- версия Ислямизъм 3.0, с тяхното си разбиране за свобода. Следва да се отчита, че миграционно активни в цялата зона в момента са около 10 млн. души.
Трето, съдействие от правителствата на държавите, от които идват. Абсурд! От западната граница на Китай до Гибралтар към настоящия момент на практика няма държави. Правителствата са само в столиците и не знаят дали ще изкарат следващата година, а някои и настоящата.
Четвърто, спиране на генератора на процеса. Това е глобалната война, която поетапно разруши всички светски държави с близо 200-милионно население на южните граници на Европа. Активна и самостоятелна роля на ЕС на международната сцена като инициатор на пълномащабен план за решение, който да бъде предложен на световната общност и да се търсят нови съюзници, освен досегашните.
Накратко, на сегашния етап Русия, Сирия и Иран няма да се присъединят към инициатива на САЩ, както и САЩ не са съгласни на тяхната, но Европа има все още един кратък времеви прозорец и кредит на доверие, в който може да бъде обединител и да изработи общо и приемливо за страните решение, от което най-заинтересувана е тя самата. Тази криза със сигурност ще промени Европейския съюз. Време е за действие и налагане на решения, всяко забавяне води до изпълнение на условия.
*Авторът е бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания.