Боян Чуков пред „Стандарт“.
След обявения отказ на България да пусне руските транспортни самолети излезе новината, че руски ИЛ-62М е минал през България на път за Сирия на 7 септември. /По-късно Външно уточни, че самолетът е пуснат, след като руската страна е декларирала, че вози дипломати – б.р./ Това, което българското обществено мнение научава от Външно и военно министерство, показва, че в държавата цари невъобразим хаос.
Въпросът за пускането за руските самолети трябваше да се реши от парламента, да бъде поставен в Министерски съвет, където премиерът да се произнесе и да поеме отговорност за позицията ни. На практика обаче виждаме две министерства, които нямат нищо общо с българския кабинет, намиращ се на „Дондуков“ 1. Забелязваме, че външният и военният министри са самостоятелно веселящи се единици, които се управляват с дистанционно управление извън нашата територия. И двамата споделят позиции, които не са български. Ако бяха български, щяхме да чуем нещо от правителството или от парламента.
Изявлението на говорителя на МВнР Бетина Жотева е обидно. Това е унищожаване на остатъците от държавен суверенитет и национално достойнство. Представяте ли си говорителят да заяви, че „решението е взето самостоятелно от МВнР“?! Просто смехотворно. С тази позиция в руската преса България е класирана вече на нивото на прибалтийските републики като страна с изключително агресивна русофобска реторика.
С този външнополитически ход България се изяви като най-върл противник на Русия, и то без да има абсолютно никакъв смисъл и полза. В момент, когато нашите партньори от ЕС се опитват да възстановят диалога с Москва и все по-категорично се обявяват срещу санкциите, които нанасят чудовищни щети на отделни членки на ЕС, ние продължаваме да се държим като хора, които не се съобразяват с интересите на българския народ.
Нашата икономика е обвързана с търговските отношения с Русия. По отношение на вноса и транзита на въглеводороди и стремежа да се преборим за дял на руските пазари положението още се влоши. Ние вече загубихме руските туристи и купувачи на недвижими имоти. Тази година по Черноморието няма почти никакви руски туристи, което е загробващо за целия туристически бранш. Русия се включва в борбата срещу Ислямска държава в Сирия. ИДИЛ е основният противник не само на Башар Асад, но също и на Ирак, Иран, Сирия, включително напоследък заплахата проумя и Саудитска Арабия, чиито представители отидоха в Москва, за да координират действията си срещу джихадистите.
В момента в Сирия няма нормална опозиция, която да се бори срещу ИДИЛ. От една страна, имаме самозвания халифат, а от друга – са остатъците от „Ал Кайда“, които някои се опитват да ни представят като умерената сирийска опозиция. Тоест възпрепятствайки изпращането на хуманитарна помощ и въоръжение на Асад, ние на практика ставаме съюзници на ИДИЛ и „Ал Кайда“.
Позицията на САЩ в конфликта е двусмислена. От една страна, те заявяват, че се борят срещу ИДИЛ, но на практика не го правят. От въздушните бомбардировки на американските самолети срещу обекти на Ислямска държава няма разрушено нито едно находище, нито една сонда, от които те помпат суров петрол и го продават на черния пазар.
През август в Доха имаше съвещание, на което бяха предложени два подхода за борба с ИДИЛ – единият на САЩ, другият – на Русия. Американците смятат да продължат въздушните нападения, докато Кремъл предлага да се осъществи сухопътна офанзива срещу ИДИЛ, в която да участват въоръжените сили на Ирак, Иран и Сирия. Русия започна да подпомага тези държави, за да приключат въпроса с джихадистите. Ислямска държава представлява опасност за всички страни от региона, включително за Русия, Иран и Китай.
Под лозунга за борба с ИДИЛ всяка една държава започва да преследва собствените си интереси. На Турция проблемът не й е толкова ИДИЛ, с която тя имаше двусмислени отношения. Големият проблем за Ердоган са кюрдите. Дългогодишното примирие с Кюрдската работническа партия е нарушено – имаше поредица от атентати и взривове на тръбопроводи. Турските национални интереси строго диктуват да не се допусне създаването на кюрдска държава. Ако се появи независим Кюрдистан, той би заел територии от Иран, Ирак, Сирия и Турция. Под лозунга за борба с ИДИЛ всяка страна гони собствените си интереси, единствено България повтаря като папагал позициите, които й се спускат от чужбина.