Легендарната баня „Сандуни“ води своята история от времето на Екатерина Велика…
Историята на най-известната московска баня започва с имената на Сила Сандунов и Елисавета Уранова, актьори в двора на императрица Екатерина Велика. След като двамата се женят, императрицата им подарява диаманти, които Сандунов продава. С парите той купува парче земя близо до река Неглинна в Москва. По-късно купува участъците на своите съседи и разрушава всички находящи се там здания, за да построи баня. Сградата е завършена през 1808 година.
Московският журналист и писател Владимир Гиляровски пише, че банята по времето на Грибоедов и Пушкин е била посещавана от всички тези, които са се събирали в салона на Зинаида Волконска и Английския клуб. Той добавя, че тези, които никога не са посещавали „Сандуни“ не са видели наистина Москва.
Банята е отворена на 18 февруари 1896 година. Новата баня Сандуни предизвиква революция в сферата на обществените къпални. В Москва няма друга подобна система; почти всички последни технически достижения са въведени там.
Интериорът на банята може да се сравни с този на скъпите имения.
Архитектите използвали вносни материали от Европа, включително норвежки и италиански мрамор, керамични облицовки от Англия, Германия и Швейцария.
Залата на втория етаж в мъжкото отделение е богато декорирана. Красиво изработеният дизайн на колоните се смесва с картните по стените.
Мъжката съблекалня е проектирана в готически стил. Характерна нейна черта е била камината, която обаче не е запазена, поради съвременните противопожарни стандарти.
Реставраторите са се опитали да запазят дърворезбите и фреските, които украсяват съблекалнята и част от турската зала, но са срещнали трудности, защото влагата е увредила дървото.
След реставрацията през 2011 година са изградени частни покои, които имат мини-баня с шезлонг, басейн и парна стая. Всяка стая е направена в различен стил. Има зали в римски стил, заедно с такива в съветски. Вторите са с по-нови допълнения.
Плочките на някои места са били счупени или са били значително повредени.
Характерно за мъжкото отделение е, че там е бил най-големият закрит басейн за онова време, като реставраторите са се опитали да съхранят неговия оригинален вид. Статуята на Посейдон, в края на басейна, е изглеждала по-величествено, преди по време на съветската ера да я заменят със статуи на млади пионери.
Снимки: Алексей Куденко/ РИА „Новости“