За държавната служителка Жаклин Сирия е втора родина. Българката е от 80-те години в страната и е женена за сириец – християнин. Двамата пристигат преди дни в България със самолет от Бейрут. Престоят им тук обаче няма да е за постоянно. Жаклин признава пред БГНЕС, че за нея животът в близкоизточната страна е по-добър и смята да се върне – независимо от бомбите и заплахите за сигурността си.
В града, в който тя живее – Тартус, е относително спокойно, но въпреки това опасността продължава да съществува.
Ислямистите в страната редовно отвличат хора за откупи, което я притеснява и при нашата среща и затова нейното лице е скрито. Отвличанията на ислямистите, които следят каква информация за страната излиза в медиите, са с цел откуп, а исканията им са отправени към държавата – всяка седмица официалната власт в Дамаск отговаря на искания за откупи като често дори пуска затворници в замяна на отвлечени, разказва Жаклин, като допълва, че трима роднини на нейния съпруг са в ръцете на ислямистите.
Въпреки това обаче тя съвсем скоро ще се върне там. Сирия коренно се различава от европейския начин на мислене – гостоприемни и добродушни, сирийците са хора, които винаги са готови да ти помогнат и да създадат връзка помежду си. Животът не е студен както тук в Европа, казва тя.
Според нея най-големият враг на сигурността на страната е групировката „Ислямска държава“, която в момента владее голяма част както от Сирия, така и от съседен Ирак. Освен нея обаче в страната има и още 15 други секти, които в последната година се бият помежду си.
Ислямистите започнаха да набират хора сред по-неуката част от населението – от селата, а не от градовете. Предлагат им пари, за да отидат да викат срещу властта, разказва Жаклин.
Голяма част от хората, които протестират срещу властта не знаят защо протестират, но искат демокрация. „Това взеха те от демокрацията – наркотици и убийства. Те разрушиха Сирия – 75% от страната е разрушена“, допълва още тя.
Схемата за набиране на хора, които да застанат срещу властта, е проста, разказва още българката. Ти си вървиш по улицата, предлагат ти пари, за да кажеш две-три изречение срещу властта и те снимат на джиесем примерно, след което те пускат по различните телевизионни програми като „Ал Джазира“, казва тя. Според нея 80% от това, което се представя в медиите за случващото се в Сирия, не е вярно.
Когато започват бомбардировките всички казват, че зад тях стои държавния глава Башар Асад. „Ако това беше друг президент, той още първия или втория месец щеше да замине и да ги остави да се изколят и избият. Той до последно, до сега, седи и рискува живота си най-много за християните, второ за тяхната религия (на президента Асад) – алевити и на трето място вече идват сунитите, които са 80% от жителите“, разказва още тя.
Те (ислямистите) са си внушили, че ако бият хора от друга религия – християни, от религията на президента, или друга, ще отидат (след смъртта си) директно при Аллах, разказва българката.
Според нея конфликтът между различните религии в страната е изкуствено създаден. През годините прекарани в Сирия тя има много познати и приятели, за които никога не е знаела каква религия изповядват. Никога не е имало такова разделение в Сирия. Там това беше последният проблем на хората. Ние дори не знаехме каква е религията на нашите съседи. Това изплува на повърхността сега с войната, допълва тя.
Сирия беше третата държава в света по спокойствие, казва още Жаклин. Със 100 долара можехте да си живеете там три-четири месеца. Всичко беше без пари – дали училища, дали лекарства, дали болници – абсолютно всичко, описва тя живота преди войната.
Дори и сега, години след началото на бойните действия, в страната продължават без проблем да работят голяма част от държавните болници, училища, университети. Проблеми имат единствено със спиранията на тока и водата, чиито преносни мрежи често пъти стават цел на ислямистите.
Те (болниците) продължават да работят, училищата и до сега са безплатни, университетите и до сега са безплатни, храна получаваме чрез помощи от три организации – храната не е проблем, продължава тя като допълва, че макар и да има хора в други градове, чиито къщи са разрушени, държавата им осигурява помощи. Въпреки че много хора са останали на улицата и са принудени да търсят спасение в други градове вътре в самата страна, не съществува напрежение между местните и новодошлите вътрешни емигранти. В града, в който Жаклин живее – Тартус, хората пускат в домовете си тези, които идват от други градове, казва още тя. Голяма част от местните жители, които решават да напуснат града, предоставят домовете си на емигранти, които искат да ги използват.
Това е и едно от нещата, които самата Жаклин харесва най-много в сирийците и заради което ще се върне отново там – сплотеността и усещането за общност, което има в страната.
Тези, които напуснаха държавата, тръгнаха след като им предложиха да заминат за Германия и Холандия например. Те тръгват с обещанията за осигурен живот при условие, че застанат срещу официалната власт, разказва още Жаклин. Половината от тези, които заминаха за Европа, тръгнаха натам с такава цел. Има и такива, които сами излизат – хората с повече средства, казва тя, но на много от тях тази възможност им се предлага. Тези, които нямаха, ги излъгаха, че ще им дадат и сега нито могат да се върнат, нито могат да останат, допълва тя.
Българката разказва още, че много от напусналите страната сега искат да се върнат отново в Сирия, като дори самият президент неведнъж е призовавал за това. Аз лично имам мои познати, които много съжаляват, че са напуснали Сирия, разказва Жаклин. Според нея за мнозина емигранти в самата страна държавата предоставя храна и подслон в училища и църкви.
Най-големият канал за напускане на хора извън страната е Турция. Плащат огромни суми и ги пращат в някаква горичка в Турция и оттам нататък ги оставят сами да се оправят, разказва тя.
Под Сирия има още една държава само от тунели. Влиза се от границата от Турция и се отива на другия край на границата в Кесаб (в близост до Средиземно море) – всичко това са тунели, които започват от Турция. Има някои бежанци, които ги лъжат и им взимат парите като ги прекарват от Гърция, но основният канал е Турция, казва тя.
Според Жаклин най-лошата част от обществото напуска страната и за Сирия е по-добре те да останат извън страната. Според нея ако държавата и президентът се задържат, то голяма част от емигрантския поток, който е напуснал страната няма да се върне, независимо от прекратяването на бойните действия.
Свалянето на Башар Асад няма да доведе до решаване на сирийския конфликт, напротив, категорична е тя. Според българката в страната все още има много хора, които обичат президента, независимо от това, което дават по телевизията. Евентуалното му напускане на поста ще означава, че няма да остане нито един християнин, както и представители на други религии и етноси – основната цел е създаването на Ислямска държава, категорична е Жаклин.
В Рака например – градът, който групировката „Ислямска държава“ провъзгласи за столица на своя халифат, вече няма учебници, а децата учат само Корана. Жените са забулени, интернет и телевизията са забранени, разказва българката.
Ислямистите обаче не са единствената опозиция на държавната власт. Жаклин разказва, че в Сирия наистина съществува и умерена опозиция в лицето на 15-16 фракции, но повече от половината от тях са чужденци. Част от опозицията според нея са и младежи – хлапета, чието мислене е промито чрез опиати. „Петнайсет-шестнайсет годишно дете какво знае за сваляне на президента, какво може да иска то?“, пита Жаклин.
Независимо от мрачната картина на живота в страната българката е категорична, че ще се върне там. „Ако беше по-хубаво аз отдавна да съм си дошла в България. Просто животът е по-спокоен. Обичам България, но там животът е по-лесен“.
Според нея в много градове на Сирия има българки, които са женени за сирийци. Жаклин казва, че те, също като нея, не искат да напускат за постоянно държавата и са избрали да останат в Сирия въпреки войната.
За Жаклин най-голямото желание е държавата да се изчисти от ислямистите. „Сирия стана театър на световна война“, казва тя и допълва, че чуждите държави си решават сметките в Сирия. „Това стана още по времето на Кондолиза Райс (държавен секретар на САЩ по време на втория мандат на президента Джордж Буш, като преди това заемаше поста на държавен съветник по сигурността на САЩ – бел. ред.), когато каза, че ще направи нов Близък изток“, казва българката. Нейното най-голямо желание е положението в Сирия да се оправи и е сигурна, че някой ден това ще стане.
Източник: БГНЕС ВИДЕО