Държавната ни глава вече не изненадва никого. Щом се появи съобщението, че ще ходи в Киев, ще се слее със самобитната компания Порошенко-Саакашвили, будният читател обсипа социалната мрежа с възклицания, предвкусвайки нови гафове и абсурди. Те заваляха още преди главата да е огряла с безпричинната си усмивка украинската земя. Тъпата история със знамената беше първа. Дали са били български или руски е работа на домакините. Още повече, когато преди година те игнорираха президента си, бяха обърнали собствения си байряк наопаки, като при война. И тя не закъсня.
Гафът на нашия големец дойде след това – той не даде знак на възмущение от самия факт, че 15-ина флага, на които зелената ивица изглеждала синя, са били съдрани от беснеещи националисти, обсебени от омраза към Русия. Може би тъкмо мотивът на безчинството го е умилил? Изпълнил го е с комфортното усещане, че най-после е сред свои. Обгърнат от царящия в Киев русофобски дух, той можеше да диша с пълни гърди и да даде воля на искрените си чувства към Московията. Добре е да знаем, че в Радата се пръкна уникалното предложение Русия да не се нарича Русия, защото такова било историческото име на Украйна. Който го стори – 12 години затвор. Уникалното хрумване обаче не бе стигнало до нашия човек, за което той няма вина. И по-добре. Иначе щеше да се затрудни в заклинанията си.
В надпреварата да се громи Русия дойде ред на куп лъжи. Изпълзяха от шапката, която стяга и двете държавни глави – руския газ. В дует те заклеймиха всички потоци, които заобикалят България и Украйна. Щом не минават през техни територии, те ставали „икономически неизгодни“. Не си даваха сметка, че издават отчаян писък на политически неудачници, които с дяволъка си превръщат страните си в енергийни просяци. „Украйна е ключов партньор за гарантиране на енергийната сигурност на България, на Югоизточна Европа и на континента като цяло“, изсили се българският гост. Всеизвестно е, че всички газови кризи досега са резултат от крадливия нрав на киевските власти, а не на „руския монополизъм“. Газът, смятат главите, трябва да бъде нормална стока, а не оръжие. Защо не споделят това прозрение с щатските си покровители? Интересно какво ще отговорят прагматичните властелини.
Гвоздей на откровенията на госта стана фразата: “ За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа!“ Колкото и да се повтаря тя, Крим винаги вече ще бъде руски, а фашизоидна Украйна никога няма да стане част от Европа. Освен ако Европа не се свлече отново до нацистките ценности.
Нека обясним на държавната глава. Крим не е анексиран, защото Русия си го върна без нарушение на международното право и на украинските закони. Първо, защото Уставът на ООН дава правото на референдум, когато се потъпкват правата на едно малцинство, а случаят с руснаците в Крим е точно такъв. И второ, в украинската конституция, висяща в интернет страницата на президента, има параграф, в който пише, че Крим е автономен и може да провежда референдуми. Последният факт обаче нарочно се премълчава. За да може безнаказано да се врещи: „Дръжте агресора!“.
За да има в клоунадата свежи гафове, държавната глава взе със себе си момчето за външна свръзка. Прати го в Одеса да обменя опит с губернатора, прочутия връзкоед и ненадминат гафаджия Саакашвили. Той се оказа във форма и каза: „Пътят на Украйна към Европа минавал през България“. Боже опази! Да изпаднем в още по-голяма мизерия, защото Украйна се срина до най-сиромашките африкански държави, да ни погълне гражданска война, да забраняват филми, книги, да се отвличат и стрелят помежду си не само мафиоти, но и обикновените хорица, полицаите не само да ритат пияни девойки, но и да прилагат целия арсенал от средновековната инквизиция.
Това ни обеща Саакашвили, а момчето за свръзка се зарадва на оказаната чест. Може би тайно го е питал как от провален президент се е уредил на престижна служба в Украйна с американска заплата. Пред камери в присъствието на щатския посланик в Киев грузинецът се похвали, че на него и целия му екип плаща Вашингтон. Освен това в кабинета на Порошенко министрите през един са чужденци – главно американци и грузинци. Защо да няма някой и друг български бивш големец? В крайна сметка добре е навреме да се урежда бъдещето.
Накрая – един прелюбопитен факт. В Киев държавната глава се склони пред паметника на Кирил и Методий. Знае ли тя, че любезните му домакини издават учебници, в които пише, че създателите на славянското писмо са създали буквите в Крим? Че украинците са най-древната нация в света, дори Елада се е зародила по бреговете на „украинското Причерноморие“. Тези и други „исторически истини“ приятелите на балканския гост са скрили от него. За да не смутят душевния му комфорт. Нека се усмихва. Най-сетне откри своите. С правилните ценности.
Автор: Светлана Михова, в. „Дума“