Встъпвайки в длъжността на президент, Барак Обама обеща да сложи край на окупацията на Ирак и Афганистан, да рестартира отношенията на САЩ с Русия и да възстанови американската средна класа, но не си изпълни обещанията, пише американският икономист Шерле Швенингер в списание The Nation, предаде РИА Новости.
Вместо това, пише той, Белият дом се оказа в състояние на „война с отворен финал” с „Ислямска държава”, започна студена война с Москва и изостри отношенията си с Китай.
Според критиците на Обама – запалените „ястреби” и неоконсерватори, довели САЩ до войната в Ирак – американският президент е твърде мек, предполага икономистът. Заявените от Обама стратегически приоритети, според критиците му, имат малко общо с това, което те разбират под фундаментални цели на американската външна политика – възстановяване на световното лидерство на САЩ чрез демонстрация на сила и решителност.
В действителност, пише експертът, външната политика на администрацията на Обама, с малки изключения, отговаряше на възгледите на „партиите на войната” и външнополитическите агресори. Нейните катастрофални резултати накрая даже излязоха извън пределите на това, което Обама още преди на влезе в Белия дом, можеше да си представи.
„Провалът на външната политика на Обама се заключава не в неговата предпазливост или в това, че при него Америка е загубила мощта си, а в това, че прие за изпълнение много от това, което предлагаха неговите опоненти, но не успя да защити ключовите национални интереси на страната”, счита Швенингер.
Грешката на Белия дом се състои в това, че Вашингтон разшири (в някои случаи даже драматично) хоризонта на външнополитическите интереси на САЩ и в резултат Америка се оказа в центъра на ирационални войни и кризи.
„Разумно е да се предположи, че САЩ можеха да избегнат участие в украинската криза, ако не бяха ключови членове на Белия дом толкова заинтересовани от свалянето на правителството на Янукович”, отбелязва икономистът.
На един ред с Украйна е поставена и либийската криза: катастрофата в Бенгази и гражданската война нямаше да се случат, ако Вашингтон беше се въздържал от военната интервенция против Муамар Кадафи.
Според Швенингер, загубите на американските национални интереси трябва да се оценяват не толкова от позицията на общата нестабилност, предизвикана от политиката на Белия дом, но трябва да се отчетат негативните последствия в дългосрочна перспектива. Целият спектър от приетите от Вашингтон решения струват на американската външна политика „загубени десетилетия”.
„Представете си каква безсмислица бяха действията на САЩ през миналата година. Докато Вашингтон подготвяше НАТО за сдържане на „руската агресия”, Москва формира нова конфигурация на евразийската икономика (в частност енергетиката), укрепвайки връзките с Китай, Индия, Южна Корея и Япония”, пише американският икономист.
Пекин също не загуби време, докато Пентагонът се занимаваше със сунитските екстремисти в Близкия Изток, опитвайки се да подчини Иран и шиитските му съюзници на американското господство: Китай разшири мрежата на своето влияние с икономически инициативи като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и икономическия пояс „Пътят на коприната”.