Наричаха Примаков образец на учен, историк и държавен деец
Днес Русия се сбогува с един от най-изтъкнатите си политици. На 85-годишна възраст миналия петък в Москва почина Евгений Примаков. С неговото име е свързан преломът в руската външна политика. Всички помнят несъстоялото се посещение на Евгений Максимович в САЩ на 24 март 1999 година. Примаков накарал пилота на самолета, с който е пътувал, да прекрати полета към Вашингтон и да се върне обратно в Москва, след като разбрал, че НАТО е започнала бомбардировки над Югославия. Това негово решение се прочу като „завой над Атлантика“.
Евгений Примаков е роден на 29 октомври 1929 г. в Киев. Детството си обаче той изкарва в грузинската столица Тбилиси, където е живеело семейството на майка му Анна Киршенблат. Любимите му училищни предмети са история, литература и математика. За бащата на Примаков нищо не се съобщава, според някои информации той е бил арестуван от ГПУ. След 7 клас Евгений Максимович постъпва във военноморското училище в азербайджанската столица Баку. Две години по-късно обаче му откриват белодробно заболяване и той е отчислен от училището поради здравословни проблеми. През 1953 г. Примаков завършва арабския факултет в Московския институт по ориенталистика, а през 1956 г. – аспирантура в икономическия факултет на Московския държавен университет. Тринадесет години по-късно той защитава дисертация на тема „Социалното и икономическото развитие на Египет“ и става доктор на икономическите науки.
Кариерата си Примаков започва като журналист в арабската редакция на Главното управление за радиопредавания за чужбина. Само за година той от кореспондент става главен редактор. От 1962 г. работи в тогавашния съветски официоз – в. „Правда“, където само след 3 г. е изпратен като кореспондент на изданието в египетската столица Кайро. Именно като журналист в Близкия изток Примаков се запознава с най-известните арабски политици от онова време, в това число с Тарик Азиз, бъдещия вицепремиер на Ирак. През 1969 г. при посещение в Багдад се запознава и със Саддам Хюсеин.
Примаков винаги е бил смятан за един от водещите руски специалисти по Близкия изток. Голям учен в сферата на световната икономика и международните отношения, той оглавяваше Института по ориенталистика към Академията на науките на СССР, професор в Дипломатическата академия, член на Президиума на АН на СССР. От средата до края на 80-те години Примаков е начело на Института за световна икономика и международни отношения, който по времето на СССР изготвяше тайни доклади за ръководството на страната. Заедно с това той изпълнява отговорни мисии, сред които – конфиденциален полет в Оман за установяване на дипломатически отношения. Особено значение са имали и строго конфиденциалните срещи с израелски ръководители, сред които Голда Меир, Моше Даян, Шимон Перес, Ицхак Рабин, Менахем Бегин. Той се е срещал и с Ясер Арафат, Абу Мазен и други палестинци. Примаков е имал откровени и поверителни отношения с тогавашните президенти на Сирия Хафез Асад и на Египет Хосни Мубарак. Еврейският произход никога не е бил пречка за арабските му контакти.
Всъщност в голямата политика Примаков идва от академичните среди. Формално Евгений Максимович навлиза в публичната политика през 1989 г., когато като кандидат за член на Политбюро на ЦК на КПСС става председател на Върховния съвет на СССР. След августовския преврат през 1991 г. Примаков е назначен от президента Елцин за директор на Службата за външно разузнаване на Русия. Всъщност едва ли някой се е съмнявал, че паралелно с академичната и журналистическата си кариера Примаков със сигурност се е придвижвал нагоре по кариерната стълба вътре в съветското разузнаване. През януари 1996 г. той става министър на външните работи на Руската федерация. В коридорите на външното министерство по това време често го наричат „сфинкс“ – заради неговата невъзмутимост и заради годините, прекарани от Примаков като кореспондент на „Правда“ в Египет. След време самият Примаков признава, че смята престоя си в дипломатическото ведомство за венец в кариерата си и че никога не си е представял да бъде нещо повече от това. Съдбата обаче се разпорежда по друг начин. Две години по-късно, през септември 1998 г., когато Русия е в криза след дефолта и оставката на правителството на Кириенко, по инициатива на Елцин Примаков става премиер. Твърди се, че лидерите на всички парламентарни политически сили в страната буквално на ръце са го занесли до премиерското кресло. Причината за това е, че единствен Примаков успява да намери общ език с всички фракции в Думата – от либералите до комунистите. Мнозина след това бяха убедени, че това е наследникът на Елцин. Може би Примаков не би отказал да стане президент, ако много му се бяха помолили, но той отказа да участва в мръсната и тежка предизборна кампания. Популярността на Евгений Максимович очаквано предизвиква ревността на Кремъл и през май 1999 г. президентът Елцин неочаквано за всички уволнява премиера си. Според Фонда „Обществено мнение“ 81% от руснаците приемат този ход отрицателно, но реакцията общо взето е вяла. Повечето руснаци обаче добре помнят телевизионния кадър, в който в деня на оставката ръководителят на правителството напуска кабинета си под аплодисментите на колегите си.
В СССР смятаха Примаков за либерал, а през 1990-те години – за консерватор, но всъщност той винаги е бил центрист и прагматик.
Примаков беше известен като майстор на словото. Много от цитатите му са знакови, ето три от тях:
„Ние не загубихме Студената война, както твърдят мнозина, в това число и в нашата страна. Как може да се загуби война, ако напълно е запазен ядреният потенциал? Може ли страната, загубила война, да запази всичко това непокътнато?. Разбира се, че не.“
„Само с политическо късогледство може да се обясни готовността да се отпише Русия от листата на великите държави, да се недооценява потенциалът й, динамиката, перспективите за развитие.“
„Европа вероятно в по-голяма степен, отколкото който и да било друг регион в света, беше разочарована от администрацията на Буш. Германия и Франция, които без съмнение правят времето в Западна Европа, открито се противопоставиха на американската окупация на Ирак. Това щеше да е половин беда за САЩ. Но към Герхард Шрьодер и Жак Ширак, оглавяващи по това време тези две европейски страни, се присъедини Владимир Путин. Колкото и парадоксално да звучи, но Путин уговори Шрьодер и Ширак да смекчат антиамериканските формулировки в декларацията – той разбираше безплодността в крайна сметка на играта на противопоставяне на Западна Европа срещу Съединените щати.“
Последното си интервю Евгений Примаков дава през март т.г. на агенция Sputnik. В него той коментира операцията на международната коалиция срещу терористичната групировка „Ислямска държава“ и оценява ситуацията в арабските държави.
Според Евгений Максимович причината за липсата на успех срещу ислямистите е в това, че коалицията е недостатъчна за изпълнението на конкретни резултати срещу терористите. Опасността от ИД са не толкова финансовите й ресурси, колкото човешките, казва Примаков. И най-голямата опасност е завръщането на наемниците в родните им страни. Това ще подхранва регионалните терористични заплахи, подчертава Примаков.
Съветският журналист-арабист Примаков
1983 г. Лауреатите на наградата на АПН акад. Примаков и палестинският поет и публицист Махмуд Дервиш
По думите на хора, които са го познавали, Примаков е бил изключителен човек: винаги е бил във властта или близко до нея, но никога не се е стремил особено към властта и при всички случаи далеч не е бил готов на всичко заради нея.
Автор: Олга Главашка, в. „Дума“