Появиха се множество хипотези по повод целта на визитата на Джон Кери в Русия, веднага след прекрасно проведения Ден на Победата – 9 май. Държавният секретар на САЩ се изказа пренебрежително по отношение на Русия на самия 9 май, а след два дни вече уговаряше своята визита. Путин се съгласи на среща с Джон Кери, определена за 12 май.
След известно време сигурно ще разберем и защо на 9 май Кери си позволи нападки към президента Путин, а само след три дни вече критикуваше вашингтонския марионетен режим в Украйна.
Едно от обясненията е, че Вашингтон взе да идва на себе си.
Ако сте гледали по телевизията военния парад на Червения площад в Деня на Победата, сигурно сте разбрали, че празникът бе зареден с могъщ идеен заряд, защото Русия е първокласна държава във военно отношение и защото има подкрепата на Китай и Индия, чиито военни карета маршируваха заедно с руските военни на парада. И докато Западът се отдалечава все повече от действителността, самопогълнат от идеята за своето “величие”, докато презрително отказа да участва в празнуването на победата над Хитлер, донесена от Червената армия, в Москва се събраха трите най-големи държави на света – Русия притежава най-голямата територия, а Китай и Индия, също с огромна територия, са водещи в света като численост на населението.
Празненствата в Москва показаха, че Вашингтон позорно се издъни в стремежа си да изолира Русия. В резултат – страните от БРИКС се сплотиха още повече. Лицето и видът на китайския президент, седнал рамо до рамо с Путин по време на Парада на Победата, бяха красноречиви дори и за най-големите дебили, представители на режима на Обама – т.е., че Вашингтон вече не е единствената свръхсила.
Можем да си представим какво означава това за най-важната опора на Американската империя – васалните държави от Европа. Европейците прекрасно знаят, че две от най-могъщите военни държави в човешката история претърпяха поражение след нахлуването си в Русия. Наполеон загуби своята Велика армия, а Хитлер – своя Вермахт. На европейците започна да им просветва, че ги вкарват във война с Русия заради интересите на Вашингтон, който заяви претенцията си за ролята на световен хегемон. Естествено, европейците са привикнали да се подчиняват на Вашингтон, но когато насила ги въвличат във война с Русия, започват да недоволстват. Станаха явни и първите признаци на независима външна политика – Меркел и Оланд се срещнаха с Путин с намерението да разрешат украинския конфликт, режисиран от Вашингтон.
Вашингтон изпрати Кери при Путин в качеството на просител за разработване на стъпките по деескалация на украинската криза, защото се сблъска с явното поражение на политиката за изолация на Русия и с проявите на независима външна политика на европейските страни. Така Путин, в качеството му на миротворец, ще позволи на Вашингтон “да си умие лицето”. Но това никак няма да хареса на американските неоконсерватори, на лобистите на военно-промишления комплекс и на спецслужбите.Всички те инвестираха огромни пари в политиката “Америка юбер алес” (Amerika Uber Alles – по аналогия с Германия над всичко – “Германия юбер алес”. – Бел. ред.) и са нетърпеливи да приберат колосалните печалби от новата “студена” или “гореща” война.
Ще се наложи Обама, Кери и Камерън да се превърнат във вълшебници, защото ще трябва по магически начин да се преобразят от злостни врагове, демонизиращи Путин,в “колеги” на масата на преговорите. След като се провали в методите на силата, сега Западът ще трябва да използва метода на прелъстяването, за да въздейства върху Русия.Ако гражданите на западните страни искат полицейската държава на Вашингтон да отпусне хватката, с която е приклещил целия западен свят, ще трябва да четат молитви за Путин – да не се поддава на съблазните и да не се хваща на въдицата на САЩ.
На практика Западът не е и не може да претендира за световно лидерство. На Запад има само егоизъм и високомерие. Западното “лидерство” всъщност представлява тотална и безпощадна експлоатация. Западът ограбва целия останал свят, а сега взе да мародерства и в собствените си граници, обрули Ирландия и Гърция, и се прицелва в Испания и Португалия.
Дори самият американски народ се превърна в обект на грабеж, губейки работните си места, перспективата за кариера и гражданските права и свободи.
Западният модел на “демократичен капитализъм” – както стана ясно, – не е нито демократичен, нито капитализъм. Това е просто разновидност на фашизма, начело с олигархията.
Онова, което наистина е нужно сега, е смяна на режима в самите САЩ.
Автор: Пол Крейг РОБЪРТС
Източник: в. “ Нова зора“