Писмо в редакцията ни:
„За българите всяко общуване с руски хора, (дори и четвърт руснак) е неописуемо преживяване. Искрени, светли хора, с висок Дух – белязани от Бога.
В края на войната, майка ми и баба ми са гладували. В апартаментчето им е бил разпределен „дядя Дмитрий“, който си споделял дажбата – така мама оцеляла. Но, дядя Дмитрий не удържал обещанието си да остане жив и да пише след войната…- Дядя Дмитрий е загинал, като преди това в България е спасил едно дете от глада и болестите му – мама.
Поменаваме го в молитвите си като скъп член на семейството. Да, такива са руските хора. Познаваме ги със сърцето си – при среща с руснаци, то си ги познава като свои и започва радостно да бие. Те ни освобождаваха от робство, застилайки земята ни с костите си, те ни помагаха до скоро. Всеки българин, озовал се в Русия помни невероятно топлото отношение към нас. Ние бяхме „братушки“.
И сега, когато несправедливо налитат на Русия като зли ястреби, българският народ (не управниците му, директно назначени от Американското посолство) не може да не вземе отношение. Единствената „вина“ на Русия е, че е Православна и Свята. И е единствената сила, изправила се срещу настъплението на Злото – фашизъм, а сега – соросоиден фашизъм.
Връзката ни с Русия е толкова силна! Сам Бог я е благословил.
Затова руснаци ляха кръв за нас, а наши духовници им занесоха Вяра и писменост. Ние сме братски народи и това е неотменимо. Страда ли единият – боли го другия.
Дерзайте, мили Русофили! Сега е много важно да бъдем МОСТ между народите на България и Русия. И да разясняваме на заблудените и промити мозъци на младото поколение Истината за отношенията на народите ни и тежката истина за Украйна…“
Христина Спасова