Само допреди няколко години сериозни корпоративни конфликти бяха довели компанията „Норилски никел” до ръба на катастрофата. Тогава Потанин се бе вкопчил в истинска битка с Олег Дерипаска. Днес — след победата си, той е лидер в списъка на „Форбс” за Русия със състояние от 15,4 млрд. долара.
„Историята на нашия конфликт с Дерипаска е много показателна. Тя буквално може да се използва в учебниците. Тези, които търсят и предизвикват конфликти в бизнеса, не успяват. Успяват онези, които умеят да се договарят”, казва видимо доволен от изхода на двубоя президентът на холдинга „Интеррос” и генерален директор на „Норилски никел”, разположен удобно в офиса си с изглед към Кремъл. През последната година капитализацията на „Норилски никел” нарасна с 15 на сто и то в момент, когато стойността на повечето руски компании отбелязваше спад.
Лидерът на списъка на „Форбс” предпочита да работи нощем, привързан е към суровия Норилск, но рядко пътува дотам и не би искал да бъде „неделен татко”. За дневния режим и навиците си милиардерът разказва пред известното американско списание.
Сутрин ставам много късно, но и късно си лягам. Закусвам, както е полезно — с кисело мляко. Работа започвам обикновено с преглеждане на документи, телефонни разговори и така постепенно влизам в ритъм. Следобед идва ред на деловите срещи. Повече обичам разговорите с хората от компанията — с тези, с които непосредствено работя. Когато се налага, се срещам и с външни лица, но предпочитам те да идват в моя офис, а не аз да се размотавам по чужди сгради. В този смисъл съм домосед.
Понякога работя извън града. Тогава изобщо никъде не излизам, а обсъждам с съдружниците от компанията и вземам решения. Тъй като, както вече казах, лягам късно, до късно съм работоспособен и задържам колегите си понякога до полунощ.
Извън почивните дни избирам един ден през седмицата, когато това е удобно и няма да навреди на работата ми, да се разтоваря от ангажиментите и да общувам със семейството и децата. Не бих искал да се превръщам в „неделен татко”.
До Норилск за съжаление пътувам рядко. Така е по-добре за работата и хората, които там се трудят. Известно е, че в този край климатът и условията са сурови. Макар, че Таймир, където са предприятията, се намира в Сибир, когато работещите там заминават нанякъде, казват, че отиват на континента. Там винаги има „бойна ситуация” поради трудните природни условия. Самите хора са сурови, не само климатът. Не мога да си позволя да ги тревожа често. Винаги, когато „голямото началство” пристига, това означава една седмица подготовка, после срещи и след това една седмица за влизане в нормалния ритъм. Затова гледам да не ги смущавам повече от 3 – 4 пъти годишно — просто, за да мога да държа ръка на пулса на бизнеса. Така ръководителите на място имат възможност да се отчетат, да споделят вижданията си, а аз — да поставя нови задачи.
По-голямата част от срещите ми, когато отивам в Норилск, са посветени на социалната сфера и малка — на производствени теми. когато системата на управление е добре организирана, необходимата информация и на разстояние пристига до ръководството. Няма никакво значение дали то е в Москва, или където и да било по света. Слава богу, днес всички необходими за това комуникации са развити. Само на място обаче може да се придобие представа за настроенията на хората, за това, дали са доволни от работата и условията на труд. Иначе по-честите посещения на началството само ще ги тревожат./ В.Русия днес – Россия сегдня
Остави коментар