Светът е многополюсен, разнообразен, днес се раждат другите полюси, за да се създаде световната нормалност, заяви председателят на редакционния съвет на в. Земя пред БНТ.
В интервю за Канал 1 на БНТ вчера директорът на Института по лидерство при УниБИТ и председател на Редакционния съвет на ЗЕМЯ проф. Димитър Иванов коментира широк кръг от въпроси, свързани с отношенията между България и Русия, на състоянието на политическия живот и политическия елит у нас. Публикуваме текста на интервюто с незначителни съкращения:
– Вие бяхте човекът, който не пожела да седне до Едвин Сугарев. Защо не искате да дебатирате с него?
– Не че не съм пожелал. Имам лични впечатления от гражданските позиции на Едвин Сугарев от близо 30 години. Уважавам неговата субективна честност и желанието му да бъде коректив на крайностите в политическия, а и в културния живот. Той е интелектуалец, следи и духовната сфера. Друг е въпросът, че политиката като дейност е доста далеч в последните години от духовната сфера и хора като Едвин Сугарев изразяват изключително субективните си възприятия и усещания.
– Но това не важи ли за всеки човек. Всеки има субективно отношение към нещата. Той ще каже, че и вие сте субективен по темата Русия.
– Искам да кажа друго, че политиката, особено геополитиката, международните отношения, изискват доста солидна теоретична подготовка, а и немалка практика, лично участие, за да можеш да разбереш процесите, които протичат, и да вземеш вярното становище. Още повече тя е динамична, променя се, както твърдят англичаните: Няма вечни приятели, има вечни интереси. В случая опитите да се говори срещу Русия са най-малкото недостойни. Дори и там, където Русия, защитавайки своите геополитически интереси, накърнява нечии интереси, дори и там, където Русия се отнася недостатъчно уважително спрямо България, недостатъчно партньорски, ние трябва да имаме предвид, че руският свят е огромен свят, силен свят, свят със заслуги към развитието на големи човешки общности — Югоизточна Европа, славянския свят, източното православие. Руската култура не почива на празно място. Ние не можем да отделяме Достоевски или Пушкин, Рахманинов от руския народ.
– Но това, което казвате, са аргументите на критиците. Те казват: „Този голям свят е голям агресор, той трябва да бъде поставен на мястото му.“
– Не е вярно. Обръща се причинноследствената връзка наопаки. Преди 25 години имаше два полюса — единият се срути, другият победи и стана монополист в света. Включително и българските интелектуалци, и българската политическа класа се запъти към Вашингтон. Започнахме да говорим колко е хубаво там и какво светло бъдеще ни очаква. Сега светът не се връща към двуполюсния модел, но се разбра, че еднополюсният свят — англосаксонският цивилизационен модел, е неестествено да съществува сам. Светът е многополюсен, разнообразен и сега, когато се раждат другите полюси, за да се създаде световната нормалност, единственият полюс и неговите привърженици, включително в България, включително и Едвин Сугарев, допускат грешката да защитават нещо, което вече е отишло в миналото.
– Нека вкараме и българската политика в разговора. Имате ли някакво притеснение, че тези, които гледат към Москва, са две партии — БСП и „Атака“.
– Корените на гледането към Москва са много дълбоки. Те са столетни. „Кат Русия няма втора тъй могъща на света“ — кой го е написал?
– Патриархът…
– Михаил Миков? Не. А Стефан Стамболов, известен като русофоб, казва: „Ние всички искаме да пеем песните на Иван Вазов за Русия, проблемът е, че когато става дума за България, нашият девиз е: „Ръцете долу“. Ние сме сами за себе си, народ със самочувствие. Затова е обидно, когато се говори, че в България има слуги на Русия. Няма такова нещо. В исторически план българските национални интереси за определен период, включително и в последните 50 – 60години, съвпадат с тези на Русия. Поради това у нас все още има хора, които отчитат огромното значение на Русия.
– С какво ви награди руският премиер Дмитрий Медведев?
– С държавна награда на Руската федерация за чуждестранна медия, за журналистика. Става дума за издавания от Светлана Шаренкова, с моя помощ, вестник „Русия днес — Россия сегодня“. И в правителствената грамота пише, че е за голям принос в пропагандирането на руската култура и писменост в България.
– Грешка ли е, че български държавник няма да отиде в Русия на 9 май? И българското общество доволно ли е, че Русия си получава сега заслуженото?
– Тук не става въпрос за грешка, а за малокултурие. Не можеш да не отидеш на 9 май, каквото и отношение да имаш към Русия. Искам да ви поправя с Едвин Сугарев — победата е на 9 май, защото по московско време е 1 часа, 9 май, а по европейско време е 23 часа. Тоест в Берлин е 8 май, а в Москва — 9 май. Това е огромна празник над злото, смъртта, разрушението, и ние каквото и да си мислим за Иля Муромец, който е отрязал главата на лошия змей, трябва да му отдадем дължимото. В случая това, което Едвин каза, че ако не бил вторият фронт, Съветският съюз е нямало да победи — не е вярно. Ако не беше вторият фронт, танковете на Жуков и Конев щяха да опрат в Атлантическия океан. И затова избързаха с втория фронт, за да спрат в центъра на Европа продължаването на Червената армия на запад.
– Да, но фактологията продължава. Например Берлин — бившите съюзници са разделени от стена.
– Дели ги, защото НАТО преди 25 години беше на Бранденбургската врата, а сега иска да опре на кремълските стени. Кой се движи-Западът на изток или Изтокът на запад? Нека не обръщаме нещата. Москва не е агресор. По въпроса за Украйна и за Крим може да се направи справка. Във всеки един исторически, литературен, културен речник може да се види на кого принадлежат исторически и културно, езиково и религиозно Крим и Източна Украйна. Това е част от руския свят.
– Доволен ли сте от това, което казват социолозите — хората нямат доверие на кабинета „Борисов“, но той е безалтернативен.
– В УниБИТ направихме Институт за изследване и развитие на лидерството. Тези дни излезе първият тримесечен бюлетин за състоянието на елита и лидерите в България. Правителството и ГЕРБ са първи от миноритарните участници, тъй като няма нито един, който да каже ето това е мажоритарният участник в политическото пространство. Но се получава така, че към края на април ГЕРБ имат 2 пъти повече рейтинг от БСП, 3 пъти повече от ДПС и 4 пъти повече от Реформаторския блок. Добро или лошо, това е възможното правителство в момента. Въпросът е, че трябва всички ние, вместо да продължаваме да клатим и без това нестабилния стол на правителството, да се опитваме да му помогнем, да го ограничаваме, да го коригираме — да върви напред към важните задачи. А те са реформа в социалните сфери и правораздаването, както и борба с корупцията. Около 8 млрд. лв. се губят от НАП и Агенция „Митници“ всяка година.
– Нали те работят положително сега?
– Има една управленска лема, която гласи: „Решаването на проблема не може да се търси на нивото, на което е възникнал“. Трябва да се търси на по-горно ниво, трябва да се търсят други хора.
– Какво се случва в партийното инженерство — особено в лявото?
– Това не е инженерство, инженерство беше при Бареков. Кризата в лявото, т. е. в БСП под давление на последните7 – 8 години управление на Станишев и неговата безпринципност в политическите коалиции, доведе дотам, че е оздравително да възникнат няколко нови формации, които да притиснат БСП, да й дадат възможност да се осъзнае, че не е на правилен път. Когато говорим, особено за левицата, трябва да видим каква е идеологията. Например АБВ, към които се отнасям с уважение, ако искат да бъдат политическа партия, трябва да намерят своята ниша малко вдясно отБСП.
– Но те са си я намерили. Те са част от управляващата коалиция.
– Това е друга сфера. Идеологията е едно, политиката е друго. Много често виждаме смесване на политически идеи в едно правителство.
– Какво не ви харесва в Татяна Дончева?
– Напротив, тя ми е симпатична, но къде са й идеите. Нейната идеология е: „Не съм съгласна с теб, аз знам по-добре от теб“. Въпросът е да видим какво ще излезе накрая. Но ако тя се позиционира в лявото пространство, това ще бъде оздравително за левицата.
Интервюто е на БНТ