Cui bono? В чия полза? – пита политикът публицист Патрик Бюкенън*
Джеб Буш прекара седмица, обсъждайки сам със себе си дали би започнал войната, която неговият брат започна в Ирак. Когато той я разбере, да се надяваме, нашият кандидат-президент ще се концентрира върху кампанията за въвличането ни в друга война в Близкия изток – този път за свалянето на режима на Башар Асад в Сирия.
Макар че малцина ще тъгуват за залеза на династията Асад, има друг проблем: ако Асад падне, ще последва клане на християните и битката за контрол на Дамаск ще бъде между сирийското разклонение на „Ал Кайда“ – Фронта Ал-Нусра, и разбеснелите се терористи от Ислямска държава.
Победата, за която и да е от страните, ще бъде трагедия за Америка.
Къде е доказателството за нечестив съюз, който ще осъществи това?
Турция, която не отчита преминаването на доброволци за ИД към Сирия, подпомогна Фронта Ал-Нусра при създаването на негова столица в Идлиб, близо до турската граница, да съперничи със столицата на ИД Ракка.
По отношение на Ракка, каза Башар Асад, „основният фактор е огромната подкрепа, която дойде от Турция, логистична подкрепа и военна подкрепа, и, разбира се, финансова подкрепа, която идва през Саудитска Арабия и Катар“.
Защо турци, саудитци и катарци ще заговорничат със сунитски джихадисти?
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ненавижда Асад. Саудитците и арабите от Персийския залив се ужасяват от шиитски Иран и виждат във всеки съюзник на Техеран, включително и в Асад, свой смъртен враг. Това обяснява и продължилите седем седмици свирепи саудитски бомбардировки срещу бунтовниците хути, които изхвърлиха американо-саудитската марионетка от столицата Сана, след което превзеха втория и третия по големина град Таиз и Аден.
Но въпреки че хутите не хранят любов към нас, те се сражават срещу „Ал Кайда“ на Арабския полуостров /АКАП/. Така че когато саудитците бомбардират, те дават възможност на АКАП, най-опасния ни терористичен враг, да създаде убежища и да освободи стотици подобни терористи от затворите. Изглежда, че и израелците са замесени в играта. Както плениха ранени бунтовници на Голанските възвишения и после ги върнаха на техните части, така се твърде, че Израел помагал на Фронта Ал-Нусра с разузнавателна информация и дори въздушни удари.
Тази седмица израелски официален представител безцеремонно предупреди, че „Хизбула“ разполага с около 100 000 ракети с малък обсег на действие, с които е способно да атакува северен Израел, като хиляди от тях могат да достигнат Тел Авив. Ракетите били укривани в шиитски селища в Южен Ливан. Израел се подготвя, пише Изабел Кершнер от в. „Ню Йорк таймс“, „за това, на което гледа като на неизбежна следваща битка с „Хизбула“.
Само че доколкото „Хизбула“ е най-ефективно воюващият съюзник на Асад, война на Израел срещу „Хизбула“ би помогнала за свалянето на Асад. Но кой ще изгрее, ако Асад залезе? И кой друг, освен християни и алевити, ще започне да копае гробовете си?
Както може да се очаква, сенаторът Линдзи Греъм е запознат с всички подробности. В края на април той декларира: „Асад трябва да си ходи… Ще трябва да изпратим отново известна част от войските си в Близкия изток.“ Греъм би искал да бъдат ангажирани 10 000 пехотинци. „Бих интегрирал нашите войници в регионална армия. Няма друг начин тази нация да бъде защитена, освен ако някой от нас не е на терен там и се сражава“.
В сряда в. „Вашингтон пост“ изложи плана за война в Сирия. Тъй като ние не можем да създадем НАТО с крале, емири, шейхове и султани, пише вестникът, „има и друг начин Обама да служи както на американските интереси, така и на тези на съюзниците в Персийския залив – чрез атакуване на най-опасната и дестабилизираща сила в Близкия изток – режимът на Башар Асад в Сирия. Сирийската диктатура е най-близкия съюзник на Иран в региона и нейното варварство открива пътя за възхода на Ислямска държава. В момента тя страда от обръщане на положението на бойното поле, в частност и поради увеличаване на помощта от Персийския залив за бунтовниците.
Ако Обама успее да създаде зони за сигурност в северна и южна Сирия за бунтовниците, балансът на силите ще се обърне срещу Дамаск и Техеран – и американските съюзници биха имали причина да се върнат отново към водачеството на САЩ .“
Помислете върху предложеното по-горе. „Вашингтон пост“ иска от Обама да бомбардира сирийската нация, която не ни е атакувала, без оторизиране от Конгреса, за да окаже помощ на бунтовници, чиито най-ефективни бойни сили са терористите от „Ал Кайда“ и Иислямска държава…
И защо ние трябва да водим тази война?
Обама трябва „да направи повече срещу иранската агресия“, пише още във вестника. Но срещу кого Иран извършва агресия?
В Сирия Иран подкрепя режим, който ние признавахме до преди няколко години, който в момента е атакуван от терористи, които ние мразим. В Ирак Иран подкрепя правителството, което ние поддържаме, срещу бунтовниците от ИД, която ние мразим.
В крайна сметка към американска атака срещу Сирия ни тласка партията на войната, която по този начин ще ни изправи в конфронтация с Иран и така ще бъде торпилирана каквато и да е ядрена сделка между САЩ и Иран.
Cui bono? В чия полза?
* Патрик Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“. Статията му е публикувана в „The American Conservative“.
Оригинал: Why Attack Syria?
Източник: http://temadaily.bg