По повод 70-годишнината от края на Великата Отечествена война на 07.05.2015 год. в залата на общинската администрация в Тервел беше представена празнична програма под наслов „ДА ПОМНИМ“. В мероприятието- съвместна инициатива на Община Тервел и Национално движение „Русофили“, взеха участие ученици от СОУ „Йордан Йовков“ с ръководител Пенка Стратиева, църковен хор от гр. Тервел с ръководител Живко Колев и квартет „Добруджа“ от гр. Добрич. С прочувствени слова по случай бележитата годишнина към аудиторията се обърна г-жа Стефка Костадинова- заместник-председател на ОбС гр. Тервел. Тя обяви ВОЙНА НА ВОЙНАТА, призова с общи усилия всички ние да се борим СЕГА и ТУК ужасът на войната никога да не се повтори в ничий дом и родина.
Тържеството беше открито от учениците от СОУ „Й.Йовков“. Те въплътиха като в колаж история, стихове, марш, звън на хатинските камбани, впечатляващи картини от мултимедийна презентация.
След това аудиторията беше завладяна от очарователните певици от църковния хор, които чрез руските песни за пореден път ни показаха лиричната душа на братския славянски народ. Изпълненията на двете песни предизвикаха заслужени аплодисменти и за ръководителя- диригент на хора г-н Живко Колев.
Празничната програма продължи с няколко от най-вълнуващите руски песни на вокален квартет „Добруджа“ град Добрич, с художествен ръководител и музикален съпровод – Станимир Узунов (акордеон) и солисти – Валентин Славов, Руслан Иванов и Божидар Иванов.
„Казаки в Берлине“, „Под звёздами балканскими’’, „Вечер на рейде’’ , „Ходили ми походами’’, „Берёзы’’, „Смуглянка-молдованка’’ „Калинка, моя’’, „День победы’’- това бяха парчетата, които нажежиха още повече атмосферата в иначе препълнената зала на общинската администрация гр. Тервел. Четиримата достолепни музиканти изпълниха руските патриотични и лирични песни с подобаващо чувство на респект и уважение към музикалното изкуство на Русия. В края на тяхното участие цялата публика вече беше на крака.
Мероприятието завърши едва когато всички присъстващи- ученици и граждани, излязоха от залата навън и беше поднасен венец пред паметната плоча с имената на загиналите във войните наши земляци и с едноминутно мълчание- в знак на почит към героите.
Празникът…
70 години празнуват Деня на Победата руският народ и Европа. И днес, както преди 70 години, в далечната 1945 година, този празник остава радостен и трагичен: никога няма да изчезне от паметта народна гордостта за великата победа, паметта за страшната цена, която била платена за нея. Народът ликува със сълзи на очи, коленичи пред паметника на незнайния войн, запалва свещ, за да се помоли за мир и един по-щастлив свят.
В Деня на победата към всички сънародници с прочувствени слова се обръща и нашата съгражданка и поетеса Цветанка Костова:
9ти май
Под марша на нацисткия ботуш
Европа в тежка треска се затресе.
Той не пожали ни свой, нито чужд
за фанатични интереси.
Вилня години, носеше беди…
Тогаз с победен марш и бойна слава
Москва плана на Хитлер провали,
Москва прогони чумата кафява.
Победен ден! Светът- открай-докрай-
изпъшка и излезе от окопите.
Но как празнува днес 9 -ти май,
раздираната от кавги Европа?
Ден на Европа било! На коя?
На тази дето с времето забрави
кой й донесе мир и свобода
и днес срещу Русия я изправя?
Един след друг, с мед, масло и балсам
съюзниците нейни анексира.
А после заедно със чичо Сам
ресурса им краде и контролира.
С коварство вкарва своя си закон
народи горди в просяци превръща.
И под предлог да им даде подслон
тя хитро от Русия ги отвръща.
Защо Русия си прибрала Крим?
Сега в един глас срещу нея вият.
И се кълнат- от Хелзинки до Рим-
че ще спасят Украйна от Русия.
Интриги, обещания, игри…
Но ние, българите, знаем, Боже!
Тях за Украйна хич не ги боли.
Те искат на Москва ръка да сложат.
Но те не знаят срещу нея лек,
ни бомба, нито действаща отрова.
Душата руска, руският човек
и песента, родена в дни сурови,
не знаят поражения и страх.
Те за честта си знаме ще развеят.
Русия ще се услони на тях.
Ще оцелее. И ще оздравее!
Ликувай днес, Москва! Със своя дух
ще победиш и врагове, и чума.
На целия коварен свят напук,
днес ден е за празнуване- празнувай!!!
Малко история…
Втората световна война е най-големият военен сблъсък в световната история. Тя започва на 1 септември 1939 г. като конфликт с ясно изразени геополитически цели и преминава след 22 юни 1941 г., със започването на германо-съветската война, във война на идеологиите, а по-късно – и в тотална война. Войната обхваща огромен боен театър – европейски, африкански, азиатско-тихоокеански. Продължава 6 години, в нея участват 61 страни, води се на територията на 40 от тях и на акваторията на три океана. С нея пряко са свързани такива явления като масова депортация, включително на цели етнически групи и народности, геноцид. Военните действия се характеризират с включване на най-нови технически открития и с безпощадно отношение към културни ценности и срещу цивилното население.
В Европа войната приключва през май (с капитулацията на Германия на 8/9 май 1945 г.), а на Тихоокеанския боен театър – през септември 1945 г. (с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.).
България не остава незасегната от Втората световна война. Прокламираната от българското правителство през септември 1939 г. политика на неутралитет отстъпва през март 1941 г., под натиска на обстоятелствата, на военно-политическо съюзничество със силите на Оста (Германия, Италия, Япония). Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 – пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).
От септември 1944 г. България се намира във война с Германия (на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция). Български войски участват във военните действия на териториите на бивша Югославия и Унгария и достигат до Австрийските Алпи.
На 09.05.2015 г. се навършват 70 години от края на Втората световна война. Руснаците и всички русофили по света тачат датата като Денят на победата, увенчаващ Великата отечествена война с неувяхваща слава.
Великата отечествена война, е военен конфликт между Нацистка Германия и Съветския съюз през 1941 – 1945 г. – най-значителният и същевременно решителният за изхода от Втората световна война. Започва с началото на операция „Барбароса“. Самото изявление за началото на войната е на Йосиф Сталин и гласи:
„…Началась Великая Отечественная война советского народа против немецко-фашистких захватчиков. Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами!“
В деня на завършването на военната игра по плана Барбароса Адолф Хитлер заявява насаме на главния теоретик на плана „Барбароса“ – Фридрих Паулус, следното:
„Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия…“
Хитлер много добре е разбирал, че Русия е крепост, както във военен, но най вече крепост на несломимия човешки дух. В редиците на съветската армия се стичат милиони свидни чеда, а в заводите- до машините, на полето- под парещите лъчи на слънцето остават техните майки, съпруги и деца. С кървав пот и вяра те подкрепят своите близки- бойците на фронта, които всеки ден са под прицела на хитлеристките оръдия.
Войната– това са 20 часа на ден до струга. Това е реколтата, отгледана на солената от пот земя. Това са кървавите мазоли на дланите.
Земята горяла под краката на лютия враг. В тила на немските окупатори действали стотици партизански отряди.
Войната – това са 900-те дни и нощи в блокадния Ленинград. Това са 125-те грама хляб на ден. Това са стотиците снаряди и бомби, падащи върху мирните жители. Мамаев курган, Пискарëвското гробище, белоруския Хатин пазят свещения спомен за отдадените млади души в името на Родината.
Войната продължила цели 1418 дни. Война, в която загинали около 27 млн. съветски граждани. Много майки чакали да се завърнат синовете им. Почти във всяко семейство някой бил убит, изчезнал безследно, умрял от раните си.
Днес…
Ние, хората от следвоенното поколение, които никога не смее преживявали ужаса от страшните бомбардировки и грохота на бойните оръдия, никога не сме се докосвали до ранените или мъртви тела на бойните полета, никога не сме познали болките от загубата на загинал близък, трудно можем да се пренесем в онази епоха, за да усетим с всичките си сетива трагизма и величието на Великата Отечествена война.
Но ние знаем, че паметта за онези събития трябва да се опази. Защото Втората световна война е урок, който трябва да се научи от всеки и да се предава от поколение на поколение векове наред.
