Живописни степи, безкрайна тайга, над 500 езера и древни паметници привличат туристи от цяла Русия и чужбина
Хакасия е особен руски край — с изключително богата и разнообразна природа, с древна култура и гостоприемен народ. Някои го наричат „музей под открито небе” — и не случайно. В подножието на приказни планини се простират живописни степи, безкрайна тайга и над 500 езера с лечебна вода. Бързи, стремителни реки и тайнствени пещери привличат като магнит хора от всички краища на земята. Сред това природно разнообразие се е настанило богато културно-историческо наследство — древни гробници, руини, скални рисунки, светилища.
Република Хакасия със столица град Абакан се появява на административната карта на Русия през 1930 г. като автономна област, през 1991 г. със закон на РСФСР става република, която по федералния договор от 1992 г., потвърден с Конституцията на РФ от 1993 г., получава статут на субект на федерацията. От 2000 г. републиката влиза в състава на Сибирския федерален окръг.
Територията на Хакасия е разположена на лявата част на басейна на голямата сибирска река Енисей. На север и на изток граничи с Красноярския край, на юг — с република Тува, на югозапад — с република Алтай и на запад — с Кемеровска област. На площ от 61,900 кв. км живеят близо 600 000 души, над 70 процента от които са в градовете. Над 80 на сто са руснаци, а около 12 процента — хакаси. Етническите немци са 1,7 на сто, украинците — 1,5 на сто и татарите — 0,7 на сто.
Хакасия се отличава от останалите райони на Русия и с особения си климат и своеобразен релеф, с уникалния си растителен и животински свят, който придава на тези места неповторим колорит. Територията на републиката се е ширнала от ляво на басейна на Енисей на Саяно-Алтайското плато и Хакаско-Минусинската котловина. Саянските планини, които на места надвишават 2000 м, заемат две трети от площта на Хакасия.
Мнозинството учени смятат, че предците на човека са се появили по тези места преди 300 000 години. За историците това е „археологическа Мека”, където вече са открити над 30 000 паметници — каменни фигури и могили, скални рисунки, стени на древни постройки, отбранителни съоръжения. Сред най-известните паметници са Голямата Салбикска могила, Сулекските, Болярските и Подкуненските рисунки, археологическите находки в планинската верига Сундуки, крепостите Оглахти и Чебаки, средновековните погребения Кепенски и Уйбатски. Повечето от тези паметници са без аналог в световната история. За тяхното опазване се полагат изключителни грижи и под открито небе са организирани 10-ина музея.
Присъединяването на тази част на Сибир към Русия започва през XVII век с построяването на дървени крепости. Местата са били населявани главно от племена на тюркоезичната група — сагайци, качинци, кизилци, койбали, от които по-късно се формира хакаската народност. За първи път този край се споменава в грамота на Борис Годунов от 1604 г. като „Киргизка землица”. Първите руски крепости, които са появяват в този район, са Томск и Красноярск. По-нататъшното придвижване на руснаците през Минусинската котловина обаче било препятствано от местните князе при подкрепата на Джунгарското ханство. След прогонването на джунгарите в началото на XVIII век голяма част от местното население, което не е било повече от 12 –15 хиляди души, ускорява присъединяването на Хакасия към Русия. Под влиянието на руската земеделска култура хакасите постепенно преминават от номадски към отседнал начин на живот.
С укази на Петър Първи за затвърдяване на територията в състава на Русия са построени Саянската и други крепости. След неговата смърт през 1727 г. Русия подписва с Китай трактат за границите и Хакасия окончателно влиза в състава на руската империя. За да избегне заплахата от нападенията на джунгарите от юг, през 1740 г. започва строителството на Кузнечката отбранителна линия. Административната власт е предоставена на царските чиновници, чиято главна задача е да събират данъците от руското и местното население и да раздават правосъдие. Тяхна опора са местните феодали — башлики, на които се възлага да следят за обществения ред и да събират данък от коренното население.
В края на XVIII век в Хакасия вече усилено се заселват руснаци от северните сибирски губернии и към края на века руската диаспора вече преобладава над местната. Основна част от поминъка на Хакаско-Минусинския район фактически до края на XIX век на първо място остава скотовъдството, а на второ — земеделието, като коренното население се занимава със скотовъдство, а руското — със земеделие. Постепенно там се развива и промишлеността — главно металургията, а с построяването на Транссибирската жп магистрала се извършва скок в развитието на района.
Днес основни отрасли на промишлеността са цветната металургия, електродобивната и въгледобивната, които дават общо 75 процента от промишлената продукция. Република Хакасия е един от големите енергийни центрове на Русия. На нейна територия и на десния бряг на Енисей в Красноярския край се падат 44 процента от хидроенергийния потенциал на голямата сибирска река. Тук се намират и двете най-големи руски ВЕЦ-а — Саяно-Шушинската и Майнската. Републиката има и реалната възможност за увеличаване на топлинно-енергийните си ресурси на базата на петрола и газа. Там са открити пет големи находища на въглероди.
През последните години особено внимание се отделя на развитието на туризма и на лечебните курорти. Благоприятни условия за това предоставя самата природа с многобройните езера с минерални води и лечебна кал. Особено ценни са водите на Ширинското и Дикоозьорското находище. Там е изграден популярният курорт „Озеро Шира” и санаториумът „Туманный”. В Хакасия се намират Държавният природен резерват „Боградский”, „Каратошско-Инейский”, както и природните паркове „Июсский” и „Ивановские озера”. Строго охраняваните територии в републиката заемат близо 16 на сто от нейната площ.
Остави коментар