„Не твърдя, че живеем в матрица. Просто науката отдавна настигна фантастиката”, казва професор Артьом Юров, специалист по теоретична физика от Балтийския федерален университет „И.Кант”.
„Всеки, който е гледал известните холивудски филми „Матрицата” и „13-ти етаж”, се е замислял: „Дали е луд?” Същото нещо си е мислил и философът от Оксфорд Ник Бостръм. Към 2003 година той стига до извода, че ние живеем не по-малко от 33% в „матрица”, разказа докторът на физико-математическите науки професор Юров.
Той предполага, че нашата реалност напълно може да бъде компютърен модел, както в култовата фантастична трилогия „Матрицата”. „Защо е толкова висок процентът? Защото само три варианта са възможни. Първо — невъзможно е да се създаде такава симулация. Второ — възможно е да се създаде, но нашите потомци едва ли ще тръгнат да се занимават с такава глупост. Трето — такива симулации са възможни и такива ще има още много и много. Но светът е само един, а това означава, че ние по-скоро се намираме в такава симулация, а не в реалния свят”, пояснява Юров.
Любопитното е, че към тази идея доста сериозно са се отнесли трима физици от Германия: Силас Бин, Зохре Дауди и Мартин Савидж.
„Те дори тестваха тази идея. Ако живеем в компютърна симулация, значи всичко наоколо е цифров свят, построен от малки парченца — пиксели. Най-малкото парченце се отличава с много висока енергия. Може да се определи дали има такива парченца в реалността, наблюдавайки високоенергийните космически лъчи. Те дори успяха да открият явление — „изрязване в спектъра на високоенергийните космически лъчи”. Този ефект бе известен преди като „изрязване” на Грайзен — Зацепин — Кузмин” — изрязване на спектъра в областта на пределно високите енергии. Но никой не е мислил, че това може да бъде свързано с матрица”, разказва физикът от Калининград.
Днес съществуват множество теории, потвърждаващи, че човечеството обитава матрица. Такава е и версията за паралелните светове, както и антропният принцип, а също и сривовете в ежедневния живот нещо като дежавю и други различни чудеса. И всички тези теории не се опровергават, но и не намират потвърждение. Ако си припомним историята на древна Гърция, още Платон е казвал, че околният свят е нереален.
Знаменитият филм „Матрицата” е заснет от братята Уашовски през 1999 година. Кинолентата показва бъдеще, в което реалността, съществуваща за повечето хора в действителност, всъщност е симулация от типа „мозък в колба”. Тази симулация е създадена от умни машини, за да подчини и усмири човечеството във времето на топлина и електрическа активност на телата им, използвани от машините в качеството на източник на енергия.
Разбирайки за това, хакерът с прякор Нео се озовава забъркан в бунт срещу машините, в който също така са въвлечени и други хора, освободили се от „света на сънищата” и излезли в реалността. Идеята на филма „Матрицата” до голяма степен възпроизвежда платоновия мит за пещерата, който според Сократ, в едно от тълкуванията е въплътена идеята за солипсизма. Филмът съдържа множество препратки към киберпънк и хакерска субкултура, философски и религиозни и особено гностични идеи. В „Матрицата” активно се използват мотиви от всеизвестната приказка „Алиса в страната на чудесата”, от повестта „Професия” на Айзък Азимов, от романа на Артър Кларк „Гладът и звездите”, различните хонгконгски екшъни и аниме.
Както твърди сайтът kantiana.ru, „Артьом Юров е специалист по теоретична физика, космология, теория на интегрируемите системи, по теория на физиката на високите енергии, доктор на физико-математическите науки. Проф. Юриев е един от водещите специалисти в света в най-бурно развиващите се раздели на физиката, постиженията в които, дори сред специалистите, се смятат за дело на далечното бъдеще. Въпреки това през последните 10 – 15 години се случи качествен пробив в разбирането на най-фундаменталните физични и дори философски основи на структурата на Вселената: „тъмна енергия”, „машини на времето”, „антропен принцип”, „аргумент за края на света” и други./в. Русия днес – Россия сегодня