Йосиф Давидович Кобзон е роден на 11 септември 1937 г. в град Часов Яр, Донецка област. Популярен като руски естраден певец и музикално-обществен деятел. Депутат на Държавната дума от 19 години, член на партията „Единна Русия“. Първи зам.-председател на комитета по култура в Думата. Освен с политическа и творческа дейност се занимава и с активна благотворителност, като например дарения за възстановяване на храмове. Йосиф Кобзон е носител на 411 ордена, медала, отличия и почетни звания. Изявен патриот и гражданин с високо чувство за дълг и отговорност пред родината. За всички народности в Русия Йосиф Кобзон е символ на добротата и справедливостта, доверието и гаранцията за законност. Йосиф Кобзон е щастлив дядо на 7 внуци – 5 момичета и 2 момчета. Обича България, българската лютеница и сирене, споделя руският тенор
– Йосиф Давидович, вие попаднахте в списъка на хората, на които са наложени международни санкции. Вашите европейски фенове бяха потресени. Може ли да се санкционира културата?
– Хората по различен начин възприемат случващото се. Имам песен: „Дори ако сме различни, с различни съдби, в живота ще пребъдем, празнувайки с любов идващите дни!“ Културата е духовното състояние на човека. И когато в държавите стават негативни процеси или терористични актове, аз винаги съм призовавал да се дават повече пари за култура. Защото културният човек никога няма да извърши терористичен акт. Вече 19 години съм член на нашия парламент и съм депутат на Държавната дума. И всеки път, когато обсъждаме бюджета и се повдига въпросът за бюджетирането на културата, става ясно, че това е най-ниско платеният отрасъл. В сегашното бюджетиране цялата култура на Русия заема 0.74%, това е нищожна, мизерна сума.
По въпроса за санкциите – това е дълбоко нарушаване на свободата и правата на човека!
Как може да се забрани на журналист да коментира световни събития например. И ако той не прави така, както изисква режимът, то той бива наказан. Или да заповядаш на художника да рисува така или иначе. Някой харесва Шагал или Малевич. Аз например не харесвам абстрактното изкуство. Обичам реалистичната живопис. Но жена ми винаги ме побутва да не го казвам на никого. Казва, че хората ще ми се смеят. Нека да ми се смеят, но те никога няма да се присмиват на моята честност и откровеност. Не мога да се преструвам. Когато гледам платната на Леонардо или на нашите видни художници, няма нужда от обяснение защо това ми харесва. Дори ранният Пикасо в романтичния му период беше много по-интересен за мен, но с абстракциите и фантазиите си не може да ме впечатли, въпреки че масата вика: „Уау, Пикасо!“ И санкции за художници, за изпълнители, за хората на изкуството са немислими. Санкциите, които касаят мен, са неприемливи. Учудвам се на моята държава – не се обърна към европейски съд, отстоявайки честта, свободата и независимостта на един творец. Претенциите към мен бяха за това, че съм дошъл в собствената си родина!
– Вие сте роден в Донецка област. Боли ли ви за вашия роден край? Какво точно иска Донбас?
– Роден в Донбас. Посрещнах Деня на Победата в Славянск. В първи клас на училище тръгнах в градчето Краматорск. Това е моята Родина! Как бих могъл да не посетя Родината си! Първо ме осъдиха за това, че съм отишъл в Крим. Но Крим е обявен и приет от мен, в качеството ми на депутат, като руска територия. Аз пристигнах пак в Русия, на моя родна територия. И какво грешно има в това?! Като се замисля сега, откровено казано, аз май съм бил във всички непризнати територии – в Южна Осетия, в Абхазия, в Приднестровието, бях и в Донбас, в Луганск. За мен нямат значение териториите, а хората, които живеят там. Когато за последен път бях в Донбас, журналисти вдигнаха медиен шум, че Кобзон дошъл да навести терористи. Тогава исках аз да задам въпрос на журналистите – кого според тях трябва да наречем терорист?! Човек, който живее на собствената си земя и се бори за свободата и независимостта си, или човек, който с оръжие в ръка е дошъл при него? Донбас си иска статута и суверенитета. Иска никой да не го закача. Искаме да живеем и да се трудим на родната си земя. Не искаме да работим в полза на безделниците от Западна Украйна. Искаме да работим и да се трудим за благото на Родината.
Аз съм почетен миньор на Донбас.
– Йосиф Давидович, как вие лично реагирахте на санкциите?
– Ще ви разкажа една интересна случка по този повод. Неотдавна бях на една много хубава сватба на грузински евреи, които живеят в Русия. Имаше над 1500 човека в „Манежа“ – хубава, богата сватба, Холивуд не е виждал такова нещо. В никой ресторант няма такова изобилие, каквото беше на тази сватба. И знаете ли какво направих? Когато ми дадоха думата да поздравя младоженците, аз взех менюто от масата и казах пред всички: „Може ли да пратя това меню на Обама, за да види как в Русия се борят със санкциите?“
Естествено, че Русия преминава през големи трудности, опитват се да я подбутнат към „Майдан“, към недоволство, но това няма да успее. Аз депутатствам при Байкалския край. Народът там винаги е живял по-зле от хората в централната част на страната. И въпреки всичко народът е много трудолюбив и се старае да се справи със ситуацията. Хората работят, не стачкуват, не правят митинги, напротив – сплотено се борят с трудностите и много добре разбират откъде идват тези санкции. Санкциите безусловно нанесоха непоправима вреда на престижа на икономиката на Русия! И въпреки това не трябва да се забравя, че ние не сме загинали и никога няма да загинем! Имаме прекрасни взаимоотношения с Китай, Индия, имаме Евразия и страните на СНГ – като изключим Прибалтика, всички други си остават братски и са готови за сътрудничество с нас.
– Как приемат в семейството ви санкциите? Липсват ли ви пътуванията?
– Когато любимата ми жена ми казва, критикувайки: „Ето, виждаш ли какво си навлече!“ Аз й казвам: „Кукличке (така наричам жена си – кукличка!), къде искаш да отидеш на почивка? Обиколила си цяла Европа, във всички европейски страни била ли си? Била си. В Америка вече 20 години не ни пускат, но и там си била много пъти. Голяма работа, че няма да идеш в Америка или по Европа. Затова пък си имаме Сочи, имаме си прекрасния Далечен изток, който те си нямат, имаме си Сибир, Байкал, Волга. Можем да идем до Индия, в Китай, до Югоизточна Азия, Тайланд, Турция! Не ни е останало кой знай колко да живеем, за да тъжим, че не можем да обиколим света. Морално тези санкции изобщо не ме засегнаха. Не страдам, и пак ще отида в Донбас. Смятам, че човек трябва да живее честно. Някой може да ме упрекне, че това е генетиката на съветския период, както е казал Островски: „Човек трябва да изживее живота си така, че да не страда за безцелно преживените години“. Мен не ми е обидно, не страдам, и в никакъв случай не мога да кажа, че безцелно съм преживял дните си.
– Вие винаги сте пръв в горещите точки. Защо го правите?
– Не мога да не съм съпричастен към трудностите, изживявани от моята страна. Когато Родината ми е зле и аз съм боледувал заедно с нея. Когато започна трагедията в Афганистан, аз пристигнах там пръв, през април 1980 година. След това ходих там 9 пъти. Когато се случи трагедията в Чернобил, бях там пръв! Когато се случи бедата в театъра по време на спектакъла „Норд Ост“ – пристигнах пръв и пръв изведох дечицата от там. Когато се случи инцидентът в Грозни, в Чечня – бях там първи. Тогава ме помолиха да използвам афганския си опит. Казах да не бъркат нещата. В Афганистан нашите синове защитаваха южните граници на нашата държава. А Чечня я смятаме за наша територия, сиреч воюваме на наша територия с наш народ, значи това е гражданска война. Обявете мораториум и тогава ще се изкажа и пред чеченците, и пред руснаците, щом всички те са ми сънародници. Щом настъпи първото примирие и бе подписано Хасавюрторското мирно съглашение, моментално бях пръв и единствен в Чечня. И работих там, без да ме е страх. Аз съм народен артист на всички северокавказки републики. След мен в Афганистан и на другите места отидоха и други мои колеги, тогава никой не е предполагал за каквито и да било санкции. По принцип мен от нищо не ме е страх. Във всичко, което върша, задължително трябва да има логика. И когато са ме питали защо правиш всичко това, отговарям – защото не мога да съм безразличен към човешките страдания!
– Г-н Кобзон, помните много трудни периоди на страната, включително и „перестройката“. Как се справя интелигенцията с икономическите кризи?
– Да, имаше такива периоди, от които много хора се възползваха. Настъпиха трудните времена в промяна на икономиката и пазарите, т.нар. пазарни промени на демокрацията на 90-те години. По онова време при нас се образува прослойка на творческата интелигенция, която започна да печели безумни пари. Аз не съм против да има богати и хората да живеят добре. Страшното в случая беше, че никой от тях не плащаше данъци на държавата. Ако искате да ходите в чисти тоалетни, да се движите по хубави пътища и в чист и комфортен транспорт, плащайте си данъците! Новобогаташи си накупиха недвижими имоти в Маями, в Турция, в България, в Юрмала, в Испания и в Италия. Толкова хора се облажиха, а обявиха санкции за Кобзон!
– Войната в Украйна повлия и на културните отношения. В 2014 г. са ви лишили от званието „почетен гражданин“ на няколко града в Украйна. Как ще коментирате този факт?
– Звънна бившият кмет на Днепропетровск и ми казва: „Простете, не е наше решение да ви отнемем званията“. Лишиха ме в четири града от званието „почетен гражданин“. В Днепропетровск дори махнаха мемориалната плоча от техникума, който завърших. И забраниха на гражданите да пеят химна, който Кобзон пееше за Днепропетровск – „Днепропетровск, мой роден дом, моя стабилна земя“. Отнесох се напълно спокойно към това. Защото би трябвало да ги е срам. Други народи са ми давали званието „почетен гражданин“ и са слагали мемориални плочи в моя чест, а сега, когато цари мракобесието на един душевадец, за мен би било позор да бъда почетен гражданин на каломойски управник. Дори се радвам, че той направи това. Аз лично се отказах от званието си народен артист на Украйна. Веднага ме удостоиха със званието народен артист на Донбас и народен артист на Луганск. Това е моята Родина и с това се гордея!
– На кого му трябваше тази братоубийствена война? Виждате ли окончателния мир в Украйна и урегулиране на отношенията й с Русия?
– Не съм Ванга, нито Нострадамус! Едва ли има човек, който да каже как и кога ще завърши тази трагедия. А на кой му трябваше тази братоубийствена война – само на американците! На САЩ и на никой друг. Обърнете внимание на географията и на геополитическия им жандармизъм. Удушиха Гренада, продължиха в Панама, влязоха в Ирак, разчлениха Балканите, набъркаха се и в Сирия, засегнаха и Египет. Защо им трябва Украйна ли? Защото много им се иска да монтират НАТО на границата с Русия. Американците имат самочувствие, че са с най-добре въоръжената армия. Не са се замисляли явно, че, не дай Боже, една от страните да използва ядрения си потенциал… Това ще бъде краят на света! Това ще е трагедията и краят на човечеството, което също не разбира истината. Колко жалко, че убиха Кенеди. Барак Обама не е дорасъл умствено и интелектуално до интелектуалните възможности на Кенеди. Въпреки че Кенеди никога не е обичал нито Хрушчов, нито Съветския съюз, но разбирайки какво би довела трагедия в Карибския басейн, той направи компромис и постигна консенсус, за да тушира тази заплаха. Обама не го разбира. Как можа неговата представителка Псаки, която никой не може да понася, да каже такава нелепост, че „докато Русия не върне Крим, санкциите ще продължат“. Разберете бе, хора, никога Русия няма да даде Крим. Айде да видим, докога ще продължават санкциите, няма да са вечни, нали? Все на една от страните ще й писне и търпението ще се изчерпа.
– Като какъв се определяте – артист, политик или бизнесмен?
– Някога се занимавах с бизнес, дори бих се определил като пионер в това дело по време на перестройката. Като депутат служа вече 19 г., но нямам правото да се занимавам с бизнес. Единственият ми бизнес е творческата работа, концертите. Не се смятам за политик. Политик е този, чиято професия е политиката. Но изразяване на политическата ми и гражданска позиция считам за необходимост. Тя дори е изразена в репертоара ми. Моята политика се състои в това да казвам честно и откровено каквото мисля. Щастлив съм, че вече 55 г. съм на естрадната сцена, това е моят наркотик!
– Как приемате сравнението ви с Франк Синатра?
– Много обичам творчеството на Франк. В края на 70-те години, когато бях избран за депутат на СССР, с Михаил Горбачов работих по въпроса да поканим Франк Синатра в Съветския съюз. Но не се разбрахме с импресариото му. Не знам защо ни сравняват със Синатра, имаме абсолютно различен стил, въпреки това ми е приятно. Мисля, че сравнение с Том Джонс повече би ме устройвало. По експресията си приличаме, докато Франк Синатра е по-спокоен, по-лиричен. Ето, на снимките, които тук виждате, съм с мои колеги от световна величина – с Том Джонс, Шестакович, с Мая Плисецкая, с Радион Щедрин, със Спиваков, със Зикина, с красавицата Лайза Минели.
– Всеизвестна е дружбата ви с президента на Русия – Путин. Бихте ли разказали някоя интересна история с него?
– Познавам Путин доста отдавна, много преди да дойде в Москва и да стане президент. Познаваме се от Санкт Петербург. Запозна ме с него тогавашният кмет на Санкт Петербург Собчак. Срещали сме се много пъти, той идваше на концерти. След време стана президент. И срещите ни продължиха по различни поводи. Малко е пресилено да се каже, че дружим, но безспорно се отнасяме със симпатия един към друг. Когато се разболях и ме оперираха в Германия, Путин ми се обади, интересуваше се за състоянието ми. Тогава външен министър беше Игор Сергеевич Иванов, който по нареждане на Путин дойде да ме види в болничната стая в Берлин и ми даде слушалката, за да се чуя с президента. Благодарен съм му. Путин е един изключително топъл, внимателен и приветлив човек.
Все пак ще ви разкажа една смешна история. Ежегодно в Санкт Петербург се отбелязва снемането на блокадата. Дойдох за празника и тъй като имаше много поканени артисти в зала „Октябрь“, нямаше за всички участници гримьорни и съблекални. Директорката на залата Емма Василевна ме приюти в кабинета на своя заместник. Аз я попитах защо ми дава кабинета на заместника си, а не своя. Тогава тя ми каза, че в нейния се преоблича президентът Путин. А двата кабинета бяха един срещу друг, свързани с топла връзка и вътрешен коридор, в който имаше обща тоалетна. Сблъскахме се в този коридор. Той излизаше от тоалетната с мокри ръце. Много се смяхме. Путин е много общителен, с чувство за хумор.
– Вие много пъти сте идвали в България, имате над 30 концерта в различни градове заедно с Академическия ансамбъл на МВтР на Русия. Само за миналата година 8 пъти сте пял пред българска публика. Липсва ли ви България?
– За пръв път дойдох в България през 1961 г. Тогава председател на Българо-съветската дружба беше Цола Драгойчева. Пристигнахме с композитора Калмановски. Имахме концерти по фабрики и заводи. Разболях се и Цола Драгойчева се грижеше за мен като майка. После следва „Златният Орфей“ и многобройните ми концерти. Много обикнах България, обикнах българския народ. И никога не съм бил безразличен към това, което се случва между страните ни. Веднъж бях в България по случай националния празник – Освобождаването от османско робство. Подготвих песни и на български език. Това шокира публиката, защото в България отдавна не си пееха песните. На този концерт присъства и Путин, доколкото си спомням. Аз излязох и изпях песента „Хей, Балкан, ти роден, наш“ (Кобзон не се сдържа и запя по време на интервюто…) Това беше преди 10-12 години. Цялата зала стана на крака, хората плачеха. На другия ден вестниците писаха: „Кобзон ни върна българската песен“. Започнах концерта с „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю“, и завърших „Моя страна, моя България….“ на Емил Димитров. Предизвиках в залата ефекта на избухнала бомба! Не защото пях гениално, а защото на народа му бе домъчняло за хубавите български песни.
– Имате ли приятели в България?
– Дружах с Емил Димитров, който, уви, не е сред нас. Признавам вашата прима Лили Иванова. Като характер е опърничава, но като певица е потресаваща, невероятна, фантастична! Няма да забравя как след „Златният Орфей“ влязох в един магазин и там имаше надпис: „Плочи на Емил Димитров и Лили Иванова няма!“. Много обичах Емил. С него ме свързваше много силна дружба. Посещавах го когато беше болен. След кончината му ходих с Ованес Мелик Пашаев да сложа цветя на гроба му. В България по-скоро имам фенове. Сред най-близките ми приятели са Ованес Мелик Пашаев, ето, сега и вие сте мои приятели (казва го на български)!
– Кое най-много обичате от българската кухня? Кое е любимото ви място в България?
– Мешана скара и шопска салата! Обичам провинцията на България, курортите Бургас и Варна. Много обичам Пловдив, харесвам Стара Загора. Привлича ме архитектурата на провинциалните български градове.
– Какво ще пожелаете на милионите български почитатели?
– Искам България да процъфтява, да е приятелска. Ние сме братя. Разединяват ни политиците, но сърцата ни винаги са били и ще останат заедно. България винаги е била и ще остане за нас най-братска страна. България никога не е била богата, но българският народ е много трудолюбив. Винаги, когато съм в София, отивам до храма „Св. Ал. Невски“, там има пазар на ръкоделието и антиките. Аз поддържам занаятчийството в Русия, затова винаги си купувам по нещичко от българските занаятчии. Бих пожелал на България да прави по-малко грешки. Решението с „Южен поток“ беше фатална грешка! Щеше да се подсигури енергийно обезпечаване на страната, да се отворят работни места, но… американците продиктуваха друго. Американците са против някой да се усмихне на Русия. Ще завърша с думите от новата ми песен: „Не ни трябва територия чужда, не искаме да воюваме с никой, но ако някой има нужда, уроците по история да си припомни“.
Йосиф Кобзон ми показа исторически снимки, които са подредени на табла в кабинета му. Той притежава уникалния и единствен брой на вестник „Правда“, отпечатан в Деня на победата 9 май 1945 година. По време на разходката из обширния му кабинет Йосиф Давидович показа снимки с много знаменитости, в това число и „компроматни“, както той се изрази – с Янукович например. Сред политиците на фотосите изпъкваха президентът Владимир Путин, Евгений Примаков, Владимир Жириновски, Назарбаев, Кучма, Черномирдин, дори и Георги Първанов. Най-много Кобзон се гордее със семейството си. Снимките на дъщеря му и любимите внучки, както и на красивата му съпруга, са на най-видно място. Фотоси на Кобзон с първия космонавт Юрий Гагарин и с първата жена космонавт Валентина Терешкова са качени най-високо, почти до тавана, защото те заслужават високо място. Това бе незабравимото ми посещение при великия човек и гениален изпълнител Йосиф Кобзон, снимката с когото вече виси високо на моята стена.
Интервю: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт
Снимки: Юсеф Ал Ахмед
