Отказвам да бъда наричан гражданин на Европейския съюз

Това заявява нашият чита­тел Васил Пет­ров, пен­си­о­нер, д-​р по ико­номика, дипло­мат от кари­е­рата, който не е без­уча­стен към съби­ти­ята с днешна дата и спо­деля мислите си в писмо до редакци­ята. Поводът е резо­люци­ята на Европе­йския пар­ламент от 12 март 2015 г.

След като се запо­з­нах с резо­люци­ята на Европе­йския пар­ламент срещу Русия, реших да спо­деля моето мне­ние. А то, както и на всички разумно и реа­ли­стично мислещи хора, е крайно отрица­телно и осъди­телно, нещо повече — почув­ствах погнуса, защото:

1. Резо­люци­ята пред­став­лява грубо нару­ше­ние на един от основ­ните принципи на съвремен­ните меж­ду­на­родни отноше­ния, залегнали в редица много­странни и дву­странни правни документи през послед­ните десе­ти­ле­тия, а именно принци­път на ненамеса във вътреш­ните работи на други държави. Един­ствено САЩ и Европе­йският съюз, в част­ност някои негови страни-​членки, при­тежа­ват „патента” да пога­з­ват този принцип. Не ми е изве­стен слу­чай, Държав­ната дума на Рус­ката феде­рация да дава кри­тична оценка на обста­нов­ката в ЕС, да нази­дава и да наре­жда на ръко­вод­ните органи на ЕС или на отделни държави, какво да вършат.

2. Европе­йският пар­ламент силно изопа­чава обек­тив­ните факти и дава невярна оценка на обста­нов­ката в Рус­ката феде­рация, на вътреш­ната и външ­ната поли­тика на рус­кото ръко­вод­ство. Както се казва, вземат вода, по-​скоро кал от „девет дерета”, за да оца­пат Русия. Опит­ват се да пре­хвър­лят вината от „бол­ната глава върху здра­вата”, като обви­ня­ват Рус­ката феде­рация за кашата, която забър­каха в Украйна. Зат­ва­рят си очите за надиг­на­лия се реваншизъм и открит фашизъм в Украйна и При­бал­тика, за хиля­дите жертви — убити и ранени, за огром­ните раз­ру­ше­ния в Донец­ката и Луган­с­ката народни репуб­лики, при­чи­нени от киев­ската хунта и „бандеровци”.

3. Изпа­дайки в без­си­лие и исте­рия, Европе­йският пар­ламент прави опит да пред­стави себе си, респек­тивно ЕС, като цяло, като „модел” и един­ствен носи­тел на демо­кра­тич­ните цен­но­сти, защит­ник на човеш­ките права, един­ствен „мора­лен” съд­ник и реша­ващ фак­тор за проце­сите в Европа, с когото задължи­телно да се съоб­ра­зя­ват оста­на­лите страни. Израз на това е ултима­тив­ният тон, с който се наре­жда на рус­ките вла­сти какво да пра­вят и как да го пра­вят. Какво само­чув­ствие и в същото време само­за­блуда, наив­ност и липса на чув­ство за реализъм!

4. Европе­йският пар­ламент прави неуспе­шен опит да отклони внима­ни­ето на наро­дите отЕС от соб­стве­ните, вътреш­ните про­блеми на това межд­удържавно обра­зо­ва­ние: ико­номи­че­ски, финан­сови, соци­ални и про­чие, пре­рас­нали в криза на Общ­но­стта. Достатъчно е да се види обста­нов­ката в Гърция, в Бълга­рия, а и в други страни от ЕС. В същото време Европе­йският пар­ламент си зат­варя очите пред опас­но­стите, които про­из­ти­чат от агре­сив­ните действия на т. нар. Ислям­ска държава, от натрап­ва­ното транс­ат­лан­ти­че­ско спо­ра­зуме­ние между САЩ и ЕС.

5. Тази резо­люция на Европе­йския пар­ламент при­зо­вава към открито сабо­ти­ране на подпи­са­ните неот­давна Мин­ски спо­ра­зуме­ния за регу­ли­ране на кри­зата в Украйна.

6. Резо­люци­ята във­лича Бълга­рия във вой­ната на Запада (във всички нейни форми!) срещу брат­ска Русия, силно увре­жда нашите наци­о­нални инте­реси, спъва раз­ви­ти­ето на вза­им­ните ни отношения.

Резо­люци­ята, ней­ните автори и под­дръж­ници не заслужа­ват „дори на храч­ката честта” (пери­фра­зи­рам поза­бра­ве­ния наш поет Хри­сто Радевски).

При такъв пар­ламент отказ­вам да бъда нари­чан „граж­да­нин на ЕС”. Пазя достойн­ството си на бълга­рин и българ­ски гражданин.