България не е нова страна за посланика на Кипър Ставрос Августидис, който пое поста през август 2014 г. Той бе временно управляващ посолството на Кипър в София през 2006-2009. От 1998 г. е заемал редица високи дипломатически постове в Дамаск, Атина, Торонто. Надяваме се Гърция да размисли за данъка, с който ще облагат фирми с бизнес в България и Кипър, споделя посланика пред Любомир Михайлов, журналист от в. Стандарт.
– Ваше превъзходителство, Атина въвежда тежък данък от 26 процента за гръцките фирми, които купуват стоки от България, Кипър и още няколко страни. Какво е мнението ви за тази мярка, която ще се отрази негативно на двустранната търговия?
– Говорих за това развитие с много български и гръцки бизнесмени с бизнес в България. Знам, че са засегнати и кипърски бизнесмени, работещи с Гърция. За тях този данък е висок, той натоварва бизнеса с допълнителна цена и разходи. Те се чудят какво да правят при новата ситуация. Кипърската камара за индустрия и търговия обсъжда проблема с министерството на финансите в Кипър. Осъзнавам, че засега няма окончателно решение за приложението на приетия в Гърция закон, но загрижеността е голяма. Все пак се изчаква да се види как този закон ще се прилага от гръцкото правителство. Надявам се, че ще настъпят известни промени. Евентуално да се разгледа възможността законът да се прилага при специални случай, т.е. за проблеми в бизнеса.
– Неотдавна бе съобщено, че предстои разработване на газовото находище „Афродита“ в морето край Кипър. Какви са възможностите за сътрудничество между България и Кипър в енергетиката на фона на тази перспектива?
– Кипър е на прага на преминаването от търсене на природен газ към добив. В находището „Афродита“ има 4,5 трилиона куб. фута. Но няма LNG Pldnt /терминал за втечнен природен газ – б.р./ за износ на газ, нито подводен тръбопровод, по който да може да се пренася газът до пазарите в Европа. Тези възможности се обсъждат и ще зависят от количеството въглеводороди, които ще се открият. Тогава ще може да се реши дали някоя от тези две възможности са финансово изгодни и подходящи, което засега не е така. Кипър сега обсъжда с Египет въпроса за експорт на природен газ от находището „Афродита“ до един или два египетски LNG Plant чрез директен подводен тръбопровод. Средиземноморският газов коридор е стратегически важен за ЕС, защото той може да осигури в бъдеще алтернативен газов маршрут. Кипър е заинтересован от възможността за сътрудничество с България в областта на експорта на природен газ в бъдеще, но както казах, на този етап директните продажби не са финансово изгодни.
– Кипър е сред няколкото страни в ЕС, които не одобряват санкциите на ЕС срещу Русия заради кризата в Украйна. Неотдавна кипърският президент Никос Анастасиадис посети Москва и сключи с Русия споразумения за сътрудничество в много области. Защо кипърското правителство възприе подобна политика?
– Президентът на Кипър Никос Анастасиадис посети Русия в края на февруари по покана на руския президент Владимир Путин. Искам да отбележа, че френският президент, финландският и италианският премиери също по различни поводи посетиха Москва. А президентът Путин бе в Будапеща през февруари. Главната цел на визитата на президента Анастасиадис бе да информира Русия за кипърския въпрос, отчитайки, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и традиционно подкрепя Кипър. Дневният ред на дискусията в Москва включваше също туризма, икономическите връзки, особено ситуацията с кредитите за излизане от кризата, както и енергетиката. Освен това бе обсъдено бъдещето на отношенията между ЕС и Русия, предимно през призмата на кризата в Украйна.
– Какво предвиждат подписаните споразумения с Москва?
– Те не нарушават консенсуса по позицията на ЕС към Русия. Военното ни споразумение бе само подновено, за да отговаря на оперативното ни сътрудничество с Русия. То предвижда поддръжка на закупеното в миналото от Русия военно оборудване. По време на срещите си в Москва президентът Анастасиадис подчерта принципната позиция на ЕС за необходимостта да се зачитат суверенитета и териториалната цялост на Украйна, според документите на Съвета за сигурност на ООН. Президентът Анастасиадис също подчерта, че трябва да се поддържа съдържателен двустранен диалог между Москва и Киев.
– Възможно ли е Брюксел да накаже Кипър и други страни от ЕС, които нарушават санкциите срещу Русия?
– Ние открито споделяме мнението, че санкциите не са ефективен начин за отношение към кризата в Украйна. Те само ще създадат нови проблеми за целия ЕС. Видя се, че за санкциите ще трябва да плащат хората в най-малките страни в ЕС, към които принадлежи Кипър. Ако нови санкции са наистина необходими, всяка държава в ЕС би трябвало да реши сама дали да участва в тях.
Ние не сме единствената европейска стана, възприела тази позиция. Във всеки случай, окончателното решение за подхода за приемане ще се проучи, ако и когато евентуално се наложат нови санкции.
– Има ли потенциал за развитие на двустранните отношения между България и Кипър?
– Посолството на Кипър в София се стреми още повече да развива и разширява политическите, културните, икономическите и търговските връзки между Кипър и България. Използвам случая да подчертая необходимостта от разширяване на инвестициите между двете страни. Кипър има малък вътрешен пазар, но местоположението му го поставя близо до тези огромни пазари. Това може да заинтересува българския бизнес. Същевременно Кипър оценява България като пазар с голям потенциал и като надежден търговски партньор.