Подозираше се вече, че загубата на потентност е с фатални последствия. Едно скорошно изследване показва точно това. Един научен експеримент, който ако не бе потулен би имал огромни последствия за бъдещето!
През 2009, близо 3% от земеделските земи бяха покрити с ГМО с 134 милиона хектара, според Международния институт за придобиване на агробиотехнологични приложения – International Service for the Acquisition of Agri-biotech Applications (ISAAA), който всяка година докладва за състоянието на трансгенетичните култури по света. И досиетата на културите ГМО – от които доста страници са все още мъгляви и до ден днешен – биха се утежнили след като едно ново доказателство с произход от Русия е на път да бъде добавено.
То е под формата на изследване, чиито фрапиращи резултати са представени пред руската преса рамките на откриването в страната на Дните на Защита срещу Рисковете в околната среда. То дори е известено и от Джефрей Смит, основател на Института за Отговорна Технология в САЩ и признат световен автор за ГМО, особенно с книгата си Семена на заблудата (Seeds of Deception – Jeffrey Smith), публикувана 2003.
Изследването, водено заедно от Националната Асоциация за Генетична Сигурност и от Института по Екология и Еволюция, продължава общо 2 години с лабораторни тестове над хамстери от расата Камбъл, раса с изключителено високо ниво на възпроизводство (раждания). Така, Др. Алексей Суров и неговият екип хранят в продължение на 2 години и по съвсем стандартни методи малките бозайници, с изключение на това че от време на време накой от тях са захранвани с извести количества Гено Модифицирана соя (внасяна редовно в Европа) и устойчива на хербициди.
В началото били отделени 4 групи с по 5 двойки (женски/мъжки): първата група били захранвани с храна без соя; втората, следвали режим със стандартна соя; третата, били захранвани нормално и с добавки на ГМО соя; четвъртата получавали още по-голяма доза трансгенетична храна от третта група.
След края на тази първа фаза, общият брой раждания на всички групи взети заедно бил 140 малки. Изследването продължило с втора фаза на тест с избора на нови двойки, поколения на всяка една от предните групи. И по същата логика на нещата тези нови двойки имали и те малки, създавайки по този начин трето поколение хамстери. Така най-накрая имало 52 раждания от индивидите от 3то поколение, които изобщо не били захранвани със соя и 78 от тези от които яли стандартна соя.
Но третата група, тези които били на режим с ГМО соя имали само 40 малки от които 25% мъртви. И още по-зле, в групата в която били захранвани с най-много ГМО соя, една единстена женска успяла да роди, което представлява 16 малки от които 16 % мъртви.
Така при третото поколение, хамстерите които, в името на науката, имали в дажбите си значителни количества ГМО соя, не успяли да се възпроизведат…
Но друго по-странно явление било наблюдавано: някои от хамстерите деца на третото поколение се родили с косми … в устите, изключително рядък феномен.
Според Джефрей Смит, изследването на Др. Суров и на екипът му биха могли да изтръгнат индустрия струваща милиарди долари. Аферата е с продължение, но каквото и да стане, след вкарването на пазара, в околната среда и в хранителната верига през 1996 на трансгенетичните селскостопански продукти, свързаните с тях рискове остават засега широко непознати, тъй като не са под наблюдение. Дори може да се предположи, че това широко отсъствие на предпазни мерки и липса на прозрачност спрямо хората вредят и на експерименталните селскостопански ГМО (от второ поколение) които не могат да бъдат оценени в най-подходящи условия понеже настоящите на пазара са били само частично.
Дали все по-навлизащото използване на ГМО не застрашава и човешкото здраве? И заслужава ли си човечеството да поема такъв риск? Защото проблемът в крайна сметка е че ние, консуматорите, сме на края на хранителната верига и ние сме реално лабораторните мишки!