Сега бих искал да споделя няколко неща за кризата в Украйна от политическа гледна точка. Нямаше да го направя, ако политическата коректност и пропагандата не бяха взели връх дори у нас.
В случая около майданския преврат и референдума в Крим обаче сме свидетели на истинска антируска и нездрава пропаганда. Такава, каквато я помним от комунистическите времена спрямо Запада, само че сега е с обратен знак.
Глупаво е да си затваряме очите пред фактите и да мислим по един изключително сложен и взривоопасен въпрос с идеологически заготовки и сантиментални клишета.
Основното пропагандно клише на Запада е, че Путин е агресор, а Русия е анексирала полуостров Крим със сила и в нарушение на международните договори. Точно обратното. В сегашната криза Владимир Путин се оказа в отбранителна позиция и направи единствено възможния печеливш ход, при това без да употреби оръжие.
Неговата реакция бе предизвикана от активната намеса на САЩ в протестите срещу Янукович на прочутия киевски площад. Легитимно избраният украински президент бе принуден да подаде оставка след включването на крайни националистически и откровено профашистки групировки, които употребиха сила.
Не друг, а Виктория Нюланд, която дойде и в България, за да прокарва американските интереси, призна за активната роля на Щатите в онзи прословут разговор, в който помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Азия тегли една „сочна майна“ на Европейския съюз.
Не по-малко скандални в този станал вече прочут диалог с американския посланик в Украйна са думите на Нюланд, цитирам буквално:
„Не смятам, че Клич (Кличко) трябва да влиза в правителството. Не мисля, че е необходимо. Не мисля, че е добра идея“.
Тя добавя, че според нея друг украински опозиционен лидер – Арсений Яценюк, има нужния икономически и управленски опит за участие в украинското правителство.
Днес Яценюк е премиер, излъчен от една от групировките, които завзеха властта. С това не искам да кажа, че Виктор Янукович бе добър президент, а само, че бе свален с помощта на чуждо правителство и крайни елементи, от които в други условия Западът би се разграничил.
Едно малко отклонение – преди време покойният Марлон Брандо трябваше да се извинява и самоунижава за една безобидна реплика, която каза по адрес на евреите, превзели Холивуд. Той я изпусна в шоуто на Лари Кинг по Си Ен Ен. Избухна огромен скандал, а Брандо бе застрашен от тотално остракиране и бе принуден да се извини публично, че и да целуне в устата евреина Лари Кинг, само и само да се отърве от публичен линч.
Лидерите на днешните управляващи в Киев са известни с антисемитските си изказвания, но иначе свръхчувствителните по темата политици от ЕС и САЩ се правят, че не ги забелязват. Един немаловажен детайл за лицемерието и двойните стандарти на Запада.
Същата Виктория Нюланд, която се води за специалист по Азия и Европа, казва през януари тази година, че след разпада на СССР Съединените щати са налели над пет милиарда долара за укрепването на украинската демокрация. Видеото с изказването й на една американско-украинска конференция стана не по-малък хит в мрежата от репликата Fuck the EU, изпусната месец по-късно.
За какво са отишли тези пет милиарда американски долара, можем само да гадаем. Във всеки случай, не и за демокрация, ако съдим по състоянието й в Украйна. Пък и ако се вгледаме в собствения си опит.
В България по подобен начин бяха изливани и се наливат пари от американското правителство и неправителствени американски организации, но не за да се изграждат демократични институции, а за да се създава американско лоби, което защитава сляпо американските геополитически интереси. Това е тема за друг, и то доста голям коментар, но сега само я маркирам.
С две думи, САЩ платиха за Майданската революция, както откровено си я наричат днешните управляващи в Киев, а без тяхната подкрепа снайперистите и крайните екстремисти, хората, които искрено и безкористно протестираха в Киев, нямаше да свалят Янукович.
На един етап те даже постигнаха споразумение с властите за участие в управлението и насрочване на нови избори. Точно когато изглеждаше, че протестите стихват, екстремистите се активираха наново и пометоха легитимната власт, като се настаниха да управляват чрез държавен преврат.
Чрез своите подставени лица САЩ стигнаха почти до вратите на Кремъл. На Путин не му остана друго, освен да реагира, и той го направи по най-добрия и безкръвен начин. Взе си Крим чрез изключително демократичен референдум. Не съм чул някой да оспори честността на проведеното допитване.
А резултатите от него говорят най-силно за неговата легитимност. От 1 264 999 гласували в Крим, което прави 83,01% от имащите право на глас, 1 233 002 са за присъединяването на полуострова към Руската федерация и само 31 997 са за оставането на Крим като част от Украйна и оставането в сила на Конституцията от 1992 г. Съотношението на силите в Севастопол е същото.
Тези числа говорят достатъчно красноречиво и без солидните аргументи от историята, за да се признаят резултатите от този референдум. Всеки друг резултат – 50:50, 60:40, 70:30 и дори 80:20, би дал възможност за дискусии и би подложил под въпрос това допитване.
Абсолютно органичното изразено единодушие обаче не оставя никакви съмнения относно онова, което мислят гражданите на Крим и Севастопол. Да бъде нихилиран техният глас с правни аргументи и процедурни трикове, е цинично и невярно. Непризнаването на референдума от страна на ЕС и САЩ е политическа игра, която няма нищо общо с истината.
Този път истината е на страната на Путин, който показа на Запада, че зад него стои народ.
Има хора, благодарение на които неговото лидерство е автентично. Силата му днес идва оттам, а не от руското оръжие, както се опитва да ни внуши пропагандата.
Не знам кой точно стои зад Ромпой, но съм сигурен, че мнозинството от руснаците одобряват това, което се случи в Крим. Независимо дали ни харесва или не.
В този смисъл Путин даде урок по истинско лидерство на разнебитената от чиновническо безличие и безразличие Европа и потъналата в лицемерие и двойни стандарти Америка. То се видя и от кадрите, излъчени от Федералното събрание на Русия (двете камари на парламента), пред което Владимир Путин произнесе изключителна реч след проведения референдум.
В нея, между другото, той припомни на Съединените щати собствената им декларация по повод отделянето на Косово от Сърбия през 2009 г. – от всички исторически аналогии Косово като че ли е най-точна – тогава правителството на САЩ се произнесе по следния начин:
„Декларациите за независимост може да нарушават вътрешното законодателство, но това не означава, че това е нарушаване на международното право“.
Както се казва, без коментар. Колкото до провинциалния ни български спор между русофили и русофоби, само ще кажа, че е поредното доказателство за това, че сме извън времето и то е извън нас, напук на мъдрите прозрения на нашите предшественици, които са мислили обратното.
От доста години насам левите можеха с чиста съвест да подкрепят публично Русия, но се оказаха на власт и предпочетоха да си затраят, за да не си създават излишни главоболия в Брюксел.
Десните пък извадиха изтъркания арсенал от банални клишета с трийсетгодишна давност, без да си дават сметка, че Русия днес е съвсем различна от представите им за СССР, а точно техните любими републиканци и най-големите консерватори в Щатите разбират много добре Путин и работиха чудесно с него след атентатите от 11 септември 2001 г.
Впрочем за това много по-изчерпателно пише Валентин Хаджийски в своите коментари по темата. Аз си позволих да кажа своята позиция, защото ми се струва, че пропагандата и лъжите, този път с международен размах, минаха всякакви граници на търпимостта.
Автор: Явор Дачков
Източник: http://glasove.com