Положителна оценка на руската инициатива за преговори в Москва с представители на „сирийската опозиция“ дава сирийският президент Башар ал-Асад в интервю за Агенция ТАСС, вестник „Российская газета“, телевизиите „Россия 24″, „Россия Сегодня“, RT Arabic и „Звезда“, радио и агенция „Спутник“, проведено на 27 март.
Според него някои западни държави са се опитали да предизвикат войната в Сирия под мотото „борба срещу тероризма, подкрепа на народите в борбата им за свобода“ и подобни лъжи. Тази инициатива блокира плана на западните страни и особено на САЩ, Франция и Англия, да подпалят масова война в Сирия, както са направили в Украйна, тъй като те преди и сега въоръжават различните страни на конфликта, за да променят „режима“ в Украйна, а по-късно и в Русия. Затова принципът на тази инициатива е правилен и важен, тъй като окончателното решение на подобни конфликти трябва да бъде политическо. Проблемът е, че някои от страните, които ще участват в разговорите, представляват марионетки в ръцете на някои държави от Запада и региона. С други думи, успехът на преговорите зависи от независимостта на участниците в тях. Русия не налага нейната представа за процеса на диалог между сирийците; тя го улеснява.
По отношение на инициативата на специалния международен пратеник в Сирия Стефан де Мистура, свързана със замразяване на военните действия в град Алепо, президентът ал-Асад посочва, че от самото начало на срещите с г-н де Мистура Сирия подкрепя идеите, предложени от него, и след като беше постигнат консенсус за основните точки на инициативата, де Мистура със своите сътрудници започнаха да работят в Сирия за прилагане на тази инициатива. Ние продължихме да го подкрепяме и да обсъждаме с него подробностите на инициативата, която по принцип е правилна, защото взема предвид реалността и е основана на принципа на „примирието“, което да се наложи в Сирия с цел намаляване на натиска и опасността, пред която се изправят цивилните граждани на град Алепо. Но успехът на инициативата на де Мистура зависи от няколко страни, като със сигурност се изисква сътрудничество от страна на държавата, която (с нейните институции) е основна страна, но същевременно зависи от реакцията на терористите, намиращи се в различни квартали на Алепо. Проблемът е, че тези въоръжени лица се подчиняват на други държави, като по-конкретно въоръжените лица или терористичните сили в Алепо са реално подкрепяни директно от Турция. Поради това още от началото на инициативата на де Мистура тези сили обявиха, че отказват да си сътрудничат с него и напълно отхвърлят инициативата. Те потвърдиха този отказ и чрез извършването на обстрел над цивилни граждани в град Алепо, довело до много жертви. Според нас тази инициатива има големи шансове за успех, ако Турция и другите държави, които финансират терористите, спрат да се намесват.
На въпроса как можем да се противопоставим на подклаждането на религиозни или етнически конфликти в Сирия и Украйна, президентът отговори, че наличието на етническо или религиозно разделение поначало улеснява другите държави в намерението им да създадат проблеми вътре в страната, както са се опитали да направят и в Русия чрез оказване на подкрепа на радикални групировки, извършили терористични актове. Целта им е не да убият няколко невинни, а да създадат разделение в руското общество, което да доведе до отслабване на държавата, а евентуално и до раздробяване на самата Русия – навярно това е била целта им и в Сирия. Затова всяка държава трябва да може да предотврати кризите, да съхрани единството на държавата, свободата на вероизповеданието. Нито една група не трябва да чувства, че й е забранено да упражнява своите ритуали и да изповядва своите вярвания. Такова нещо съществува в Сирия. Това е един от най-важните фактори за устойчивостта на сирийското общество срещу тази атака.
По отношение на въпроса какво се иска от Сирия днес, за да спре Западът да въоръжава сирийската опозиция и да постави началото на политическо разрешаване на кризата, президентът ал-Асад отговори, че Западът не приема съюзници, той иска просто да има подчинени държави. Дори и самите Съединени щати не приемат да имат съюзници от Запада, а искат да подчинят и Европа. Те не приемат и Русия за съюзник. Русия винаги говори за съюз със Запада, говори позитивно, докато Западът не приема Русия за свой съюзник, така че как ще приемат по-малка държава като Сирия, която може да казва „не“. Когато даден въпрос противоречи на сирийските интереси, ние казваме „не“, а това не се приема от Запада. В миналото те поискаха няколко неща от нас. Натискаха ни да се откажем от правата върху нашите територии, които бяха окупирани от Израел. Искат от нас да не поддържаме съпротивата в Ливан или Палестина, която защитава правата на палестинския народ, а впоследствие поискаха Сирия да бъде тяхна подчинена държава, която да изпълнява западните планове в тази част от света. А ние отказахме. Ако бяхме изпълнили тези неща, щяхме да станем добра, умерена и демократична държава. Днес ни описват като антидемократична държава, докато същевременно поддържат прекрасни отношения със Саудитска Арабия, която няма никаква връзка с демокрацията, не знае какво са избори, а жената там няма права.
Във връзка с наскоро обявеното от американския държавен секретар Джон Кери в интервю пред телевизия СNN, че е готов за преговори със сирийските власти, докато други официални лица отричат тези твърдения, президентът ал-Асад отговори, че светът вече е свикнал американско отговорно лице да каже едно нещо днес и съвсем друго нещо на другия ден, както и едно отговорно лице да заяви едно, а друго да твърди противоположното. Това говори за наличие на несъгласия в американската администрация и в лобитата на американската сцена. Може да се каже, че най-голямата битка днес по отношение на Сирия и Украйна се води между два лагера: един, който иска война и директна военна намеса в Сирия и Ирак, както и евентуално изпращане на войски в Украйна или на оръжия за извършилите преврата в Украйна. Има и друг лагер, който се противопоставя на намесата, защото си е взел поука от предишните войни.
Във връзка с провежданите военни действия на територията на Сирия срещу ИД и тяхната ефективност, президентът отговори, че средно на ден се нанасят по-малко от десет удара от съюзническите войски, в които участват шестдесет развити и богати държави. За сравнение, сирийските военно-въздушни сили нанасят неколкократно повече удара за един ден, което говори за несериозност от страна на съюзниците. Изглежда, че някои от тези държави не желаят да елиминират ИД напълно. Те искат тази терористична структура да остане, за да може да я използват и чрез нея да заплашват и да изнудват различни държави. Затова ние твърдим, че борбата срещу тероризма не се води усърдно. Това, което извършват сирийските сили за един ден, се равнява на извършеното от тези държави за няколко седмици.
На въпрос относно сирийско-руските отношения и дали обектът на руската военна флота в Тартус, използван за снабдяване и поддръжка, ще се превърне в напълно военноморска база на Русия, както и дали има подписани нови военни споразумения между Москва и Дамаск, президентът заяви, че руското присъствие в различни места по света, включително по източното Средиземноморие и пристанище Тартус е много необходимо, за да се създаде един вид баланс, какъвто липсва на света след разпадането на Съветския съюз преди повече от 20 години. За нас засилването на това присъствие в нашия район ще допринесе за по-голяма стабилност в района, но това зависи от плановете на Русия. Ако руското правителство иска да разшири военното си присъствие в източното Средиземноморие и в Сирия, ние приветстваме такова разширение. Що се отнася до споразумения за военно сътрудничество между Русия и Сирия, то това сътрудничество продължава вече над шест десетилетия. Има споразумения, подписани преди кризата, чието изпълнение започна след нейното начало, а има и нови споразумения за оръжия и военно сътрудничество, подписани по време на кризата и които са в процес на изпълнение. В своята същност тези отношения не са се променили.