Точно 15 години Путин спечели първите си президентски избори. Преди това, на 31 декември 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин обяви, че се оттегля. В обръщение той заяви, че „страната има силен човек, достоен да бъде президент и с когото практически всеки руснак свързва надеждите си за бъдещето“.
Така Владимир Путин влезе в голямата политика.
Откъси от интервю на Путин отпреди 15 години, публикува Лента.ру, цитирана от dnes.bg.
– Когато Елцин каза, че иска да се оттегли предсрочно, не казахте ли: „Какво говорите, Борис Николаевич, изключено!“
– Не, не започнах да го убеждавам да не прави това, но и не започнах да се възхищавам, да му благодаря и да го уверявам, че ще оправдая доверието му. Първата ми реакция беше – не съм готов…
Когато ме назначиха за премиер, беше интересно, почетно. Мислех си – ще поработя една година, и това е. Ако мога да спася Русия от развала, ще мога да се гордея с това. Това е цял етап в живота. Но после…
Две-три седмици преди Нова година Борис Николаевич ме покани в кабинета си и каза, че е решил да се оттегли. Така аз трябваше да стана изпълняващ длъжността президент. Той ме погледна, чакаше какво ще кажа.
Аз седях и мълчах. Той започна да обяснява по-подробно – че иска да обяви за оставката си още през тази година… когато той свърши да говори, аз казах: „Знаете ли, Борис Николаевич, ако трябва да бъде честен, не знам дали съм готов за това, искам ли това, защото това е много тежка съдба“. Не бях убеден, че искам такава съдба…
Тогава той ми отговори: „Когато дойдох тук, аз също имах други планове. Такъв е животът. Аз също не съм се стремил към това, но стана така, че трябваше дори да се боря за президентския пост предвид много обстоятелства. Мисля, че и вашата съдба е такава, трябва да вземете решение. Страната ни е огромна. Ще успеете“.
Той се замисли. Беше ясно, че не му е лесно. Изобщо това беше тъжен разговор. Не се отнасях много сериозно към назначаването си за приемник, а когато Борис Николаевич ми съобщи решението си, аз не бях съвсем готов за това.
От една страна имаш своите вътрешни аргументи. Но има и друга логика. Нещата се стичат така, че може да поработиш на най-високото равнище в страната и за страната. И е глупаво да кажеш: не, ще продавам семки или ще имам частна юридическа практика. В края на краищата, след това можеш да правиш това. Първо тук ще поработиш, после там.
– Какво според вас е най-важното за страната? Главното?
– Точно и ясно да бъдат определени целите. Тези цели трябва да бъдат разбираеми и достъпни за всекиго. Като Кодекса на строителя на комунизма.
– И какво ще запишете на първия ред на този кодекс?
– Моралните ценности.
– Ще търсим ли специален път за Русия?
– Не е нужно нищо да се търси, всичко вече е намерено. Това е пътят на демократичното развитие. Естествено, Русия е много разнообразна страна, но ние сме част от западноевропейската култура. И в това е нашата ценност, всъщност. Където и да живеят нашите хора – в Далечния изток или на юг, ние сме европейци.
– Остава и Европа да смята по същия начин.
– Ще се стремим да останем там, където географски и духовно се намираме. А ако ни изтласкват оттам, ще бъдем принудени да търсим съюзи. Задължително.
– В какво се състои проблемът на нашите /на Русия/ отношения с НАТО?
– В това, че там не се чувстваме пълноценни участници в процеса. Ако ще взимаме пълноценно участие в изработването на решенията, не виждам тук нищо страшно.
– Ситуацията в Югославия показа, че решения могат да се взимат и без Русия.
– За това става дума! Такива отношения не ни трябват.
– Кой от политическите лидери ви е интересен?
– Наполеон Бонапарт. /смее се/
– А сериозно?
– Де Гол, вероятно. Харесва ми и /Лудвиг/ Ерхард. Много прагматичен човек. Той построи нова Германия, следвоенна Германия. Всъщност при него цялата концепция за възстановяване на страната започва с определянето на нови морални ценности на обществото. За Германия това е било изключително важно след краха на нацистката идеология.
– Иска ли ви се да бъдете президент или не?
– Когато станах изпълняващ длъжността президент, почувствах … удовлетворение – може би това не е точната дума – от това, че самостоятелно взимаш решения, от мисълта, че ти си последната инстанция, следователно от теб много неща зависят. И отговорността също ляга върху теб. Да. Това е приятно чувство на отговорност.
Аз си имам някои собствени правила. Едно от тях е никога и за нищо да не съжалявам. Постепенно стигнах до извода, че това е правилно. Когато започнеш да съжаляваш, да се връщаш назад, започваш да се разкисваш. Трябва да анализираш естествено, защото в миналото може да има грешки. Но да се анализира е нужно, за да се коригира твоят курс в живота.
– Харесва ли ви такъв живот?
– Трябва да получаваш удоволствие от процеса. Ние живеем всяка секунда и тази секунда никога няма да се върне.