На 14 януари група „Любе” отбеляза 25-ия си рожден ден. Именно толкова години солист на групата е певецът Николай Расторгуев. Вече 25 години руската рок група радва меломаните с песни, в които хармонично са смесени елементи от рокендрола, руската фолклорна музика, военната музика и рапа. Идеята за създаването на групата е на продуцента и композитор Игор Матвиенко. В периода 1987 – 1988 г. той написва музиката за дебютните песни по стихове на поетите Александър Шаганов и Михаил Андреев. В същата година като постоянен лидер на групата се изявява Николай Расторгуев и на него принадлежи идеята за името на групата, което е свързано с популярното в онези години младежко движение с център подмосковното селище Люберци.
На 14 януари 1989 година музикантите записват първите песни на „Любе” — „Люберцы” и „Батька Махно”, с участието на Игор Матвиенко, Николай Расторгуев, китариста на „Мираж” Алексей Горбашов и Виктор Застров. Същата година започват и първите турнета и съвместна работа с „Рождественски срещи” на Алла Пугачова, излъчвани по националния телевизионен канал ОРТ. Именно там по съвет на Алла Пугачова Расторгуев облича военна униформа по време на изпълнението си на песента „Горе вдясно”. Образът се превръща в запазена марка на групата и присъства в характеристиката на сценичното им амплоа през първите десет години. С времето популярността на „Любе” нараства. Групата достига до рускоезичните граждани в САЩ, Канада, Израел, Полша, неведнъж идва в България по покана на Форум „България-Русия” с ръководител Светлана Шаренкова.
През 2006 година „Любе” изнася в България два концерта: в Каварна и в зала 1 на НДК в София. През 2009 г. те отново пеят в Каварна, а през ноември същата година „Любе” изнасят два концерта в София в зала 1 на НДК. Изпълненията са посветени на 20-годишнината на групата и са с наслов: „Кой каза, че живяхме лошо?” През 2010 година, когато се навършиха 65 години от края на Втората световна война и Освобождението на Европа от фашизма, „Любе” обиколиха България с грандиозното „Турне на Победата” заедно с българските рокаджии от БТР. По покана на Форум „България — Русия” култовата руска група пя в София, Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас и Велико Търново пред хиляди български фенове от всички възрасти. По това време вокалистът Николай Расторгуев е депутат в Руската Дума от партията „Единна Русия”.
„Любе” се състои от 6 човека, фронтменът на бандата е незабравимият певец Николай Расторгуев, който става заслужил артист през 1997, а през 2002 и народен артист на Русия. Музикантите на групата Анатолий Кулешов, Виталий Локтев и Александър Ерохин също са удостоени със званието „Заслужил артист” (2004). Песните се пишат от Игор Матвиенко. През 2009 година в първия ден на Великден, в Москва, на 49– годишна възраст в катастрофа загива трагично дългогодишният вокален спец и бек-вокалист на групата народният артист на Русия Анатолий Кулешов. Освен пеенето в групата Кулешов ръководеше проекта „Традиции на православното пеене”. Незабравими са песните „Конь”, „Комбат”, „Позови меня тихо по имени”, които са една малка част от песните, с които ще се запомни талантът му!
Ето какво казва Расторгуев в интервю за в. „Вечерняя Москва” в навечерието на юбилея на групата:
– Николай Вячеславович, помните ли как започна всичко през 1989 година?
– Разбира се! Та „Любе” е първото дете и най-любимо. Нашият продуцент Игор Матвиенко искаше да направи колектив с лек национално-патриотичен уклон и мъжествен вокал. На 14 януари 1989 година той осъществи своята идея и ние записахме първия си албум от 14 песни — „Атас”. Така че цифрата 14 за нас е щастлива.
– Изпитвате ли носталгия по изминалите времена?
– Честно казано, дори не забелязах как бързо измина толкова време. Понякога ми се струва, че всичко това се е случвало не с мен, а с някой друг. Времето минава много бързо. Когато гледам старите снимки отпреди 15 – 20 години, а след това се погледна в огледалото, разбирам колко много се променяме, ставаме по-улегнали, сериозни, зрели. Когато започвахме, имахме младежка, дори хулиганска дързост, която вплетохме в творчеството си. С времето се появиха и песните ни на военна тематика. През всичките тези години хората обичаха и слушаха „Любе”. Извадих огромен късмет да работя с такива поети като Александър Шаганов, Михаил Андреев, Константин Арсенев, и, разбира се, с композитора и продуцент Игор Матвиенко.
– Истина ли е, че първоначално фронтменът на групата е трябвало да бъде Сергей Мазаев?
– Истина е. След дълго търсене Игор Матвиенко искаше да назначи Сергей за вокалист на групата, но изведнъж се сети за един свой стар „подчинен”, тоест за мен. Игор беше художествен ръководител на ансамбъла „Здравей, песен”, в който тогава работех.
– Николай, тази година група „Любе” празнува 25 години на сцена. Каква е тайната на успеха на групата?
– Сигурно в липсата на пари (смее се), към това мога да добавя, че имаме хубави песни с не лошо изпълнение.
– Така да се каже, държите фронта на естрадата — не позволявате да ви забъркват в съмнителни пиар акции и евтини скандали. Сложно ли е да се оцелява без тези, наистина ефектни и същевременно мимолетни схеми за популярност?
– Щом сме живи, значи може. Убеден съм, че на сцената може да се достигнат големи върхове без всичките там пайети, пера и неприлични текстове. Така наречените „партита” аз лично посещавам крайно рядко, ходя на светски мероприятия само когато ме поканят наистина много добри мои приятели, иначе не. Но дори и на такива вечеринки не се заседявам дълго.
– Колегите ви наричат „момче без дефекти”. Наистина ли сте толкова безупречен?
– Не, не съм толкова идеален, колкото из–
глежда отстрани. Като всеки човек мога да избухна, да се раздразня на нещо, но ми минава бързо и всичките ми най-близки хора знаят това.
– И как се възстановявате след едно такова избухване?
– Затварям се в кабинета си, слушам музика, чета класическа литература.
– Сценичният ви образ на сцената съответства ли на това, което сте в живота?
– Не зная кой образ имате предвид. Е да, носил съм военна униформа около 10 години и имам няколко успешни песни на военна тематика. След това обаче ми омръзна, защото този образ стеснява рамките на възприятието като цяло. Дразня се, когато ме възприемат и асоциират само с песента „Комбат”. Именно заради това от 2000 година вече не обличам военната униформа.
– А влизате ли в социалните мрежи?
– Много рядко влизам там, понякога просто да видя кой как живее. Не се заседявам в социалните мрежи, защото не съм толкова открит, колкото изглеждам на пръв поглед. Поради това нищо не може да ме накара да се разкрия там, да слагам на показ мои снимки, за да ме виждат хората — разбирате ли, колко съм прекрасен… Такива желания определено нямам.
– А семейството ви…
– Не искам да говоря на тази тема, това е нещо много лично. Женен съм, имам две деца. Мисля, че това е абсолютно достатъчно…
– А как ви посрещат вкъщи, когато се връщате от турне?
– Понякога се случва да няма никой вкъщи (смее се). Живеем извън мегаполиса на чудесно място, имаме хубава къща, заобиколена от дървета и вода. Там се чувствам комфортно, поради което сигурно и не пътувам много на почивки.
– Какво ви прави щастлив?
– Обичам да се прибирам вкъщи. Харесва ми, че имам деца, които ме радват, и, разбира се, лятото, когато дойде, та нали при нас то е кратко. Обикновено лятото работим по-малко, за да прекараме повече време със семействата си, защото постоянните пътувания, летищата, полетите, влаковете… всичко това в един момент омръзва.