Какви бяха предпоставките за присъединяването на Крим и Севастопол към Русия, какви са последиците от това за страната, Украйна и света, на тези въпроси отговори за Правда. Ру президентът на Академията за геополитически проблеми генерал-полковник Леонид Ивашов.
– Разкажете за историята на Крим. Как се появиха там руснаци, татари и други?
В античните времена там имало гръцки колонии, след това на полуострова се появили печенеги… Още по времето на Киевска Рус от юг постоянно имало заплаха, през цялото време се извършвали набези от Кримския полуостров, например от Кримското ханство…
След това Русия укрепнала и успяла да защити земите си, т.е. населението на бъдещата Украйна. Кримското ханство било разгромено, а тези територии били присъединени към Русия, основно заради сигурността на населението. Това се случило в честно геополитическо противостояние. Важно е да се каже, че всичко, което Русия е завоювала, не го е превръщала в някаква територия за налози или грабежи.
Русия развивала новите територии, включително Крим и Новорусия. След руската победа там започнали да се заселват малоруси и великоруси. Русия смятала и хората на завладените земи за свои граждани, включително и мюсюлманите. Никой от народите, които живееха в Крим, не бяха обидени нито от руската, нито от съветската власт.
– И как изведнъж по времето на Хрушчов се роди забележителната идея да се предаде Крим на Украйна и защо този факт не беше законодателно оформен?
Първо, това е свързано с ограничения ум на Хрушчов. С каквото и да се захващаше, всичко се проваляше. През 60-те години се появи следният израз: трябва да си много гениален човек, за да оставиш Русия без хляб, и този гений беше Хрушчов. Във вицовете се появиха и царевичните полета в Заполярието.
Хрушчов не обичаше науката; за него стратегия въобще не съществуваше. Той беше човек на емоциите плюс ниското му образование. Той провали цялата икономика, не предвиди характера на бъдещите войни. В отбранителната сфера видя, че има ракети, и сметна това за достатъчно и наряза цялата авиация и корабите. Не виждам у Хрушчов нито едно умно решение; може би само пететажките изиграха някаква временна положителна роля. Той вземаше всички решения много емоционално.
По същия начин отдаде Крим в чест на 300-годишнината от възсъединяването, по случай тристагодишнината на Преяславската рада като подарък. Това беше просто волунтаристко решение.
Като секретар на ЦК на Компартията на Украйна той нанесе на страната огромна вреда. При него имаше много репресии. В един доклад до Сталин той писал за успехите в репресивните дела: колко врагове са открити, разстреляни, затворени и пр. Сталин му написал: „Съвземи се, глупак!” По някакъв начин вождът се опитвал да сдържи такива отявлени унищожители.
Възможно е Хрушчов да е подарил Крим срещу мълчанието на украинския елит, един вид се откупил: „Ето ви Крим, само мълчете за моите злодеяния…”
– Преди една година в Украйна всичко се промени кардинално. Какво се случи с украинците?
Първо искам да хвърля камък срещу Елцин. Когато той вземаше решението да се разпадне Съветският съюз, украинският елит, включително и господин Кравчук, го натискаха да подпишат нов съюзен договор. Ако Елцин беше разумен човек и далновиден стратег, преди да задейства този процес, трябваше да върне земите, които Русия подари, и да започне с Крим и Севастопол.
Елцин заради личната си власт и амбиции и заради маломерността на ума си не се замисли за това. За него беше важно да не зависи от никакво политбюро и конгреси.
Но преди една година възтържествува историческата справедливост, която от 1954 г. живееше в душите и съзнанието на кримчани. В рамките на Съветския съюз и след разпадането му те се чувстваха руснаци, а не украинци.
Когато Украйна и Русия станаха независими държави, през всичките 23 години кримчани живееха с желанието да се върнат в Русия. В Севастопол всичко е история, свързана с пролятата кръв на защитниците му.
И когато тези бандюгани в Киев извършиха държавния преврат, кримчани казаха: вървете където щете, само нас не ни дърпайте към този фашизъм. Такова беше единодушното решение.
Хората там се защитаваха кой с тояги, кой с ловно оръжие и твърдо казаха: не, момчета, вие нямате нищо общо с нашата история, и ние – с вашата… Това беше подвиг на високо ниво – геополитически, цивилизован подвиг: вървете си, това не е ваша територия, тук не е вашият дух, тук не присъстват вашите ценности.
Операцията започнаха самите кримчани, но тя не беше стихийна. Защото винаги има някакъв гръбнак във всяко общество. Там бяха и момчетата от спецназа на ГРУ, и воювалите в Афганистан и други горещи точки. Те не се появяваха на митингите, но поддържаха връзка помежду си и веднага създадоха основата на бъдещото народно опълчение.
В Севастопол хората са свързани с флота и добре познават военното дело. И операцията започна със самоорганизация, затова премина успешно.
– След кримските събития започнаха мощни вълнения в световната общност. САЩ и техните съюзници изпращаха кораби. Какво искаха да покажат?
Навярно няколко фактора играха в полза на натовската и американската активност. Американците дострояват системата на противоракетната отбрана. Те вече покриват с нея голяма част от Русия с изключение на няколко района, където са базирани нашите стратегически ядрени сили. Европейската ПВО стига до Урал… но зад Урал не могат да стигнат от никакви направления.
Разполагането на силите на противоракетната отбрана, включително и корабите от системата „Иджис” в черноморския басейн, беше нужно на американцте, за да покрият нашата територия. И на Крим искаха да сложат свои радари и прехващачи.
Въобще американците през последните 20 години зачестиха с появяването си в черноморската зона. Редовно влизат там американски кораби, организират учения и въвличат в тях Украйна. Там те бяха планирали и вече разполагаха полигони и бази, смятаха постоянно да присъстват специалните им части, морската пехота и корабни групировки в Крим и Севастопол.
Затова задълбочиха ситуацията в Украйна, за да може Киев окончателно да се скара с Москва и да прекрати договора за присъствието на нашия флот в Севастопол. Мисля, че след това щяха да позволят на кримчани да проведат референдум за независимост на Крим под контрола на американците, които щяха да сложат там свое марионетно правителство. Ето такъв сценарий подготвяха.
– Как смятате, възможно ли е сега някакви събития да доведат до използването на ядрено оръжие и до какво ще доведе това?
В този период във висока степен на готовност нашите ядрени сили официално не са привеждани, а имаше само тренировки и учения. А при всичките учения степента на готовност е най-високата. Макар че официално заповед не беше дадена, Западът почувства сериозността на нашите намерения да отстояваме интересите си.
На Запад се чуваха викове и призиви; главнокомандващият обединените въоръжени сили на НАТО в Европа – американският генерал Ф. Бридлав, привеждаше в по-високи степени на готовност натовските войски. Но те искаха да покажат мускули.
Ние им отговорихме – показахме нашите мускули. Защото наглеците винаги трябва да се сдържат със сила, от уговорки те не разбират.
В ядрен конфликт в момента не вярвам. Защото въпреки американската ПРО, част от нашите бойни глави ще стигнат до САЩ дори в случай на ответен удар. Затова и не вярвам, че правителствата на двете страни ще използват варианта на взаимното унищожение.
Американците се ползват от резултатите на нашите военни реформи през последните десетилетия – четвърт век ние се разоръжавахме. Ние помним онези либерални викове, че армията харчи много. Гледайки нашето отбранително-техническо отстъпление, естествено, противната страна настъпваше. Те укрепваха и се засилваха. Американците имаха в последните години най-големия военен бюджет в цялата история на страната.
Източник: Издателство „Распер“